Санкциите вече подклаждат протести в Иран

Асошиейтед прес

От няколко седмици манифест, съдържащ оплаквания от буксуващата икономика на Иран, циркулира тайно в заводите и цеховете на страната. Организаторите настояваха работниците да се подписват под документа и страниците му набъбнаха.

В крайна сметка около 10 000 имена бяха прикрепени към петицията, адресирана до министъра на труда на Иран, в израз на едно от най-масовите негодувания от състоянието на икономиката, която е подложена на двоен удар от затягащите се западни санкции и лошото управление на правителството на президента Махмуд Ахмадинеджад.

Редкият протестен документ, който профсъюзни активисти описаха тази седмица пред Асошиейтед прес, показва нарастващо безпокойство сред многобройната и потенциално влиятелна работническа класа на Иран в момент, когато управляващата система се задъхва под тежестта на последните санкции, насочени срещу жизненоважния износ на петрол и отрязали достъпа на Иран до международната банкова система.

Петицията като че ли потвърждава американските и европейските твърдения, че икономическото менгеме оказва все по-голям натиск върху иранските власти. Президентът Барак Обама и други твърдят, че санкциите и дипломацията са най-сполучливият път за изтръгване на отстъпки във връзка с иранската ядрена програма, дори когато израелският премиер Бенямин Нетаняху настоява международната общност да приеме декларация за „червена разграничителна линия“, която би могла да доведе до военни действия.

И макар че иранското ръководство все още има широка обществена подкрепа в ядреното си противоборство със Запада, петицията и спорадичните улични демонстрации срещу икономическия спад предполагат нарастващо разграничение между националната гордост – ядрената технология, и икономическите лишения, предизвикани от непокорството на Техеран. Иранската валута – риалът – удари ново рекордно дъно вчера, което със сигурност ще повиши още повече цените на вносните стоки.

Профсъюзният активист и монтьор на газови инсталации Джафар Азимзадех предупреди за още по-остри прояви на недоволство, ако правителството не намери начин да вдигне заплатите и да обуздае цените. „Работниците няма да се задоволят само с писане на петиции,“ каза той. „Те ще преминат към улични събирания и други действия.“

Говорителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нюланд заяви, че обезценяването на риала „говори за безкомпромисния и все по-успешен международен натиск, който всички ние оказваме върху иранската икономика. Тя се намира под невероятно напрежение.“

Иранските власти повтаряха, че Иран може да превъзмогне санкциите чрез мерки като пренасочване на петрола към азиатските пазари, включително китайския и индийския. Но миналия месец Ахмадинеджад призна, че Иран е изправен пред „бариери“ при продажбите на петрол и осъществяването на международните банкови преводи, които са жизненоважни за поддържане на търговския обмен.

През май Ахмадинеджад бе посрещнат с овации в североизточния град Машхад. Тогава той обеща да създаде 2,5 милиона нови работни места и да разшири облагите за работниците. Посрещането бе добре дошло за него, след като той бе подложен на засилващи се критики за политиката си, включително за безразборната приватизация и за това, че позволи ръст на инфлацията.

Но петицията, изпратена до министъра на труда и социалните въпроси Абдол Реза Шейхолеслами, съдържа далеч по-мрачна оценка на състоянието на страната, обременена от повишаващи се цени и нарастваща икономическа изолация.

„Зашеметяващите ценови скокове подяждаха доходите ни през миналата година, като в същото време заплатите на работниците са нараснали едва с 13 процента тази година,“ се казва в петицията, чиито пълен текст АП не получи. „Милиони работници не могат да покриват месечните си жилищни разходи,“ се добавя в документа.

Неквалифицираните фабрични работници в Иран получават средно между 3 и 7 милиона риала на месец, което прави около 95-220 щатски долара по обменния курс от понеделник. Официалната летва на бедността е около 10 милиона риала, или около 315 долара на месец.

Междувременно цените продължават да се покачват – отчасти заради санкциите, а риалът продължава да пада. 1,5-килограмова опаковка с кисело мляко поскъпна двойно до около 25 000 риала 75 цента от началото на септември. Различните видове месо и ориз, обичайни продукти за иранските домакинства, скочиха съответно с 48 и 34 процента от миналата година насам.

Според официалната статистика ръстът на инфлацията в Иран е 23 процента, но председателят на иранския парламент миналата седмица я оцени на близо 29 процента. Равнището на безработицата официално е 12 процента, но според някои икономисти тя е три пъти по-висока.

„Най-слабото звено в управляващата система на Иран не е идеологията, а икономиката,“ подчертава директорът на Кувейтския център за стратегически проучвания Сами ал Фарадж. „Тя, естествено, бе важен елемент от Арабската пролет и този факт не подминава Иран.“

Иранските фабрични работници осигуряваха „критичната маса“ на ключови епизоди от историята на страната. Те дадоха жизненоважна популистка подкрепа на Ислямската революция през 1979 година и общо взето заемаха страната на управляващото духовенство, когато то бе заплашено от бунтове след оспорваното преизбиране на Ахмадинеджад през 2009 г.

Петицията не съдържа предупреждения или ултиматуми към ислямската система на Иран, нито пък препратки към ядрената програма на страната, отбелязват активисти. Но броят на подписите, събрани в няколко ирански града, е необичайна проява на единството на работническите низини, без зад тях да застават организации като профсъюзите.

„Когато нямаме право на големи митинги и стачки, петицията остава единствената ни възможност,“ заяви Парвин Мохамади, пенсионирана работничка в металургичната индустрия и един от организаторите на проявата. Тя сподели, че през юни работниците са написали друга протестна петиция за нередовно изплащане на възнагражденията им.

Друг профсъюзен активист каза, че подписите са били събирани тайно във фабрики и други работни места. „Понякога събирахме подписи по пощата,“ заяви активистът, който съобщи само малкото си име – Садех – поради страх от репресии.

Сред подписалите петицията са миньори от богатите на полезни изкопаеми централни и западни райони на Иран, производители на храни и тъкани от Техеран и Централен Иран и шофьори на автобуси от Табриз, Североизточен Иран. Според активиста обаче е очебийно отсъствието на работници от петролната индустрия, която осигурява до 80 процента от приходите на Иран в твърда валута. Обикновено иранските петролодобивници получават по-големи заплати от колегите си в другите сектори.

Профсъюзните организации са също така против промените в трудовото законодателство, които позволяват на работодателите да уволняват по-свободно работници и които съкращават годишната отпуска от 30 на двадесет дни. Али Реза Махджуб, представител на работниците в парламента, заяви, че ще поведе битка срещу промените, дори с цената на повече улични протести.

„Това е упражнение по работническо единство,“ смята Хамид Реза Шокухи, главен редактор на независимия всекидневник „Мардомсалари“. Той каза, че исканията в петицията не са пряко политически, но съдържат нотка на дисидентство, понеже „действията на работниците бяха блокирани – в миналото ги тълкуваха като противодържавни прояви.“

Иранските власти не са коментирали петицията, за която съобщиха само полуофициалната осведомителна агенция ИЛНА и прореформисткият вестник „Шарг“. Някои законодатели обаче застанаха зад нея. Депутатът в парламента Абас Али Мансури заяви, че е необходимо вдигане на заплатите, „понеже работниците падат под линията на бедността.“

На площад в центъра на Техеран надничари се събират за работа по строежите, където изкарват по около 300 000 риала 9,50 долара на ден. „Щеше ми се да съм сред подписалите петицията. Нямах представа за нея, преди да се появят съобщенията,“ призна безработният строителен работник Абас Ходаванд. „Всеки ден, в студ и пек, чакаме да ни повика някой работодател. Това не е живот.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.