САЩ изоставят надеждата за мирно споразумение с талибаните

Матю Розънбърг, Род Нордланд

Талибан. Снимка: афнюз

Кабул – След като кампанията за изпращане на американски подкрепления приключи, а талибаните остават потенциална заплаха, американски генерали и цивилни представители признават, че почти са отписали някогашния крайъгълен камък на стратегията им за изход от войната в Афганистан – да принудят талибаните със сила да приемат мирно споразумение.

Някогашните амбициозни американски планове за край на войната сега отстъпват място на далеч по-скромната цел да се подготви почвата за афганистанците сами да се споразумеят помежду си през годините, след като повечето западни сили се изтеглят, и да се осигури подкрепата на Пакистан за евентуално споразумение. Военни и дипломатически представители в Кабул и във Вашингтон казаха, че въпреки опитите да се започне директен диалог с лидерите на талибаните тази година, сега те очакват, че какъвто и да било съществен напредък ще настъпи едва след 2014 г., след като основната част от натовските войници са си заминали.

„Не предвиждам това да се случи през следващите една-две години“, каза висш офицер от коалиционните сили, който настоя за анонимност поради деликатността усилията за започване на преговори. „Врагът е много устойчив и аз няма да твърдя обратното. Битката ще бъде постоянна и ще продължи с години“, заяви той.

Провалът на посредническите опити да се уредят преговори по същество с талибаните подчертава колко крехки са победите, постигнати благодарение на американските подкрепления, изпратени от президента Обама през 2009 г. Трийсетте хиляди допълнителни войници отвоюваха територии от талибаните, но според почти всички оценки не успяха да нанесат съкрушителен удар.

Критиците на президента Обама твърдят, че САЩ са отслабили собствените си позиции, съгласявайки се с краен срок за участието си в бойни операции през 2014 г., доброволно отстъпвайки наградата, към която талибаните се стремят повече от десетилетие.

Правителството на Обама се оправдава, като твърди, че крайният срок е жизненоважен за убеждаването на афганистанското правителство и военни да поемат пълна отговорност за страната си, и политически необходим за американците, изморени от войната, който вече стана най-дългата в историята на страната. Американските генерали, командващи силите в Афганистан – от Стенли Маккристал и Дейвид Петреъс до сегашния Джон Алън, често повтарят като мантра, че САЩ няма да победят в Аганистан със сила. Те твърдят, че войната в Афганистан, както повечето кампании срещу бунтовници, може да приключи само чрез преговори.

Сега американски представители казват, че си поставят още по-скромни цели – търпеливо да подготвят почвата за евентуални мирни преговори, след като си тръгнат. Те се надяват, че талибаните ще срещнат в лицето на афганистанската армия по-страшен противник, отколкото са очаквали, и ще бъдат принудени, през годините след изтеглянето на НАТО, да се спогодят с правителството, което сега отхвърлят като „марионетно“.

САЩ не са се отказали от идеята за преговори дотогава. Миналия месец правителството на Обама се съгласи да създаде съвместна комисия с Пакистан, която да опипа почвата за потенциални нови партньори за преговори сред талибаните, и обмисля дали да възроди предложението за размяна на затворници с бунтовниците, надявайки се, че това ще доведе до възобновяване на предварителните преговори, окито се провалиха през март. И двете мерки обаче може да дадат резултат само в дългосрочна перспектива.

Тазгодишният сезон на бойните действия приключи и талибаните може да се похвалят, че са удържали на най-голямата офанзива, която оглавената от САЩ коалиция някога ще предприеме срещу тях. Вече е изтеглена една трета от всички американски сили, а повечето от останалите 68 000 военнослужещи може да ги последват догодина, като целта е към края на 2014 г. да остане само ограничен остатъчен контингент от инструктори и специални части.

Привличането на Пакистан в търсенето на контакти сред талибаните също е несигурна стратегия, признават американски представители. Тепърва предстои да се уточнят подробностите около новата проучвателна комисия и по думите на един от тях, „щом зависим от Пакистан, трябва да имаме едно на ум. Никога не знаем дали те ще изпълнят своята част от сделката“.

Американският завой към по-периферна роля в усилията за мир представлява поредното отстъпление на Вашингтон от някогашните големи проекти за Афганистан, където кампанията с подкрепленията, наред с рязката ескалация на нощни акции на специалните части срещу талибански командири, донякъде имаха за цел и да принудят бунтовниците да преговарят, улеснявайки изтеглянето на западните сили.

За кратко стратегията като че ли работеше – предварителните преговори, подготвяни старателно през цялата 2011 г., започнаха в началото на годината в Катар.

Опитът се провали, когато администрацията на Обама, изправена пред двупартийна опозиция във Вашингтон, не можа да изпълни обещаната размяна на затворници, при която петима талибански лидери, задържани в Гуантанамо, щяха да бъдат разменени за единствения американски войник, пленен от талибаните – сержант Боуи Бъргдал.

Размяната трябваше да стане първоначална мярка за укрепване на доверието, което да доведе до по-сериозни преговори. Ако бъде съживена от правителството на Обама, това ще стане след президентските избори, което означава, че най-вероятно ще остане прекалено малко време за постигането на споразумение преди 2014 г.

Във Вашингтон „цялата дискусия се пренасочи към по-малко американски и повече афганистански подход, но в дългосрочна перспектива“, каза Шамила Чаудхари, анализатор за Южна Азия в „Юрейша груп“, бивш директор за Пакистан и Афганистан в Съвета за национална сигурност към президента на САЩ.

Според нея американците все още се надяват да играят задкулисна роля, но под каква точно форма – „не е ясно“. „Това е твърде далеч в бъдещето“, заяви тя.

Различията между политическото крило на талибаните и военните им командири представляват друга пречка за сериозни преговори. Когато за първи път се разбра публично за предварителните разговори, военното крило на талибаните ги разкритикува остро, разказва Сайед Мухамад Акбар Ага – бивш талибански военен командир, който сега живее в Кабул.

Те бяха ядосани, че са научили за преговорите от президента на Афганистан Хамид Карзай, който беше първото официално лице, което заговори за тях публично. Талибаните отдавна отхвърлят Карзай като американска марионетка и упорито отказват да преговарят с неговото правителство.

После американците не удържаха обещанието за размяна на затворници, което остави у преговарящите чувствоото, че са предадени, казва Ага, който е играл спомагателна роля в отделни усилия на афганистанското правителство да започне преговори.

Както се изрази на военен жаргон анонимният офицер от коалиционните сили, бунтовниците, които подкрепяли процеса от Катар, не успели да осъществят добра „информационна операция“, за да убедят своите. Когато правителството на Карзай издаде дискусиите и хардлайнерите се възпротивиха, „разбрахме, че те ще се отметнат“, продължи офицерът. Акбар Ага е категоричен, че преговорите са мъртви. „Мирът вече не е тема на дневен ред“, каза той.

Но Катар остава готов да е домакин на преговори, а един от талибанските преговарящи, който все още е в страната в Залива, каза, че разговорите може да се възобновят, ако се състои размяната на затворници и се позволи на бунтовниците да отворят бюро в Катар, както бяха обещали американците.

Ако тези две стъпки „бъдат изпълнени и САЩ предприемат практически действия, преговорите ще се възобновят. Няма други пречки“, каза талибанският преговарящ Сохаил Шахен миналия месец в интервю за японската телевизия Ен Ейч Кей.

Изгледите за преки преговори между афганистанското правителство и талибаните са още по-мрачни. Бившият талибански министър Муалави Каланмудин, който сега е член на Висшия съвет за мир – самостоятелна инициатива на правителството на Карзай, отхвърли идеята, че талибаните никога няма да преговарят с афганистанското правителство.

„Те ще продължат да говорят така до деня, в който седнат на масата за преговори“, каза Каланмудин, който някога е оглавявал печално известното министерство на добродетелта и борбата с порока. Ага обаче твърди, че бил помолен от Висшия съвет за мир да предаде на талибаните предложения за преки преговори и получил твърд отказ. „Казаха ми: „Да се помирим с това корумпирано правителство? Как да се помирим с това?“ Не можах да отговоря“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.