„Иранска пролет“ срещу ядрената зима

Западни и израелски политици отдавна изразяват надежди арабската пролет да се прехвърли в Иран. Смяна на режима в Техеран би могла да стане за цял свят, също и за иранския народ, път към спасение от „ядрената зима“. Успеят ли бунтовниците в Сирия да свалят Асад, това ще стане мощен стимул за опозицията в Иран. Очаква се народните протести да ескалират по време на президентските избори през март 2013 г.

Според мнозина експерти обаче „иранска пролет“ няма да има, тъй като страната вече е преживяла своя собствена революция. Някои подразбират вълненията от 2009 г., жестоко потушени от правителството, други споменават преврата от 1979 г., съпоставяйки поемането на властта от аятоласите и днешното засилване на ислямските елементи в държавите от арабската пролет.

Като главна причина за евентуална „иранска пролет“ се сочат икономическите проблеми, свързани с международните санкции. МВФ регистрира рязък спад в икономическите показатели на Иран. Има оценки, според които загубите от непродаден петрол достигат вече 50 милиарда долара.

В последно време под чертата на бедност се озоваха нови 20 на сто от населението на страната, с което тази прослойка нарасна двойно. Безработицата продължава да расте: през последната година в Иран затвориха врати над 1200 промишлени предприятия и стотици хиляди работници се намериха на улицата.

Синдикатите предупреждават, че създалото се положение, както и плановете на кабинета да орязва и занапред помощите за малоимотни, може да предизвика безсрочна стачка.

Икономическите проблеми тревожат дори висшето духовенство. Ахмад Хатами от Съвета на пазителите настоя изпълнителната власт спешно да обуздае инфлацията и скъпотията.

Най-опасното явление в иранската икономика е рязкото девалвиране на националната валута. За една година тя се обезцени с 57 на сто; риалът стигна най-ниско равнище в цялата история на страната.

Правителството не може да задържи валутата под контрол – това кара хората да изтеглят спестяванията си от банките и същевременно ги тласка в редовете на опозицията.

След разгрома на бунта от 2009 г. не едно и две опозиционни движения минаха в нелегалност, а лидерите им са в затвора и до днес. При все това ги подкрепя голяма част от населението, главно младежта. Днес Иран е сред най-младите страни; над 60 на сто от жителите са на възраст под 36 години (в градовете – повече от 70 на сто).

Благодарение на интернет и сателитната телевизия иранската младеж познава западните ценности и не е толкова религиозна като по-старите поколения. Мнозина са недоволните в едрия и средния бизнес, както и сред иранската интелигенция, недоволна от политиката на ислямистите в образователната сфера.

Конспиролозите са убедени, че вълната от революции в региона е инспирирана от тайните служби на САЩ с цел да бъдат свалени правителствата в Сирия и в Иран. Иран обаче е далеч по-добре защитен от „цветна революция“ в сравнение с държавите от арабската пролет.

Предимно защото армията и другите силови структури, включително народните милиции – басиджите, подкрепят действащите власти. Тъкмо басиджите станаха опора за кабинета, щом реши да смаже протестното движение.

Широките маси одобряват днешния режим и не хранят топли чувства към Запада, помнейки иракско-иранската война, когато САЩ подкрепиха другата страна в конфликта. Тъй че иранските политици имат известни основания да твърдят, че санкциите срещу страната им засилват патриотизма.

Впрочем иранската икономика и днес, под натиска на санкциите, е в по-добро състояние например от икономиката на Ирак през управлението на Саддам Хюсеин. Да не забравяме, че Иран осигурява сам над 80 на сто от вътрешното си потребление.

В страната действа развита система от социални преференции, застраховки, пенсионно осигуряване, много ниско е равнището на престъпността. Авторитетът на духовните лидери остава висок.

Те впрочем чудесно осъзнават надвисналата опасност и правят всичко възможно, за да бъде избегната. Например отправят молби към Запада да вдигне икономическите санкции, обещавайки в замяна да спрат обогатяването на уран. В този дух се изказа постоянният представител на Иран в МААЕ Али Асгар Солтание.

Малко е вероятно това обещание да бъде изпълнено. Техеран няма да се откаже от ядрената си програма, представяна отдавна като национална идея на иранския народ.

Щом лъсне поредната измама, ще се изостри конфронтацията между Техеран и останалия свят и въоръженият конфликт ще стане още по-вероятен. Явно обаче това плаши аятоласите в по-малка степен от действащите санкции – те бавно, но сигурно подкопават икономиката и доверието към правителството, като чертаят все по-реални изгледи за „иранска пролет“.

Войната пък, напротив, би сплотила народа още по-тясно около ръководството. Затова е напълно обяснимо, че иранската върхушка се опитва да спаси икономиката и властта си дори с цената на въоръжен конфликт. А Западът най-вероятно ще играе по свирката на Техеран и ще му позволи да спечели време, за да се сдобие по-скоро с ядрено оръжие.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.