СофияПловдивВарнаБургасРусе

Може ли Сирия да подпали съседите?

Асошиейтед прес

Ответните артилерийски удари на Турция по вътрешността на Сирия показаха скоростта, с която кървавата гражданска война може да обхване съседите й и да дестабилизира и без това взривоопасния регион.

Освен внезапно избухналия трансграничен сблъсък, 18-месечната битка за сваляне на сирийския президент Башар ал Асад от власт вече задълбочи верското противопоставяне в Ливан и Ирак, увеличи напрежението по спокойната от дълго време граница с Израел и окуражи кюрдските сепаратисти в Турция.

„Няма нито една граничеща със Сирия страна, за която с ръка на сърцето да можем да кажем, че не е изправена пред реалистична заплаха за вътрешната си стабилност и националната си сигурност“, каза Арам Нергизян от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Още от самото начало сирийският конфликт излезе извън границите на страната. Стотици хиляди сирийци потърсиха убежище в Йордания, Турция, Ливан и Ирак. Заблудени куршуми и минометни снаряди понякога поразяваха със смъртоносни последствия Турция, Йордания, Ливан и анексираните от Израел Голански възвишения.

Но при драстичната ескалация вчера Турция за първи път реагира с ответен огън, след като заблуден снаряд от сирийска минохвъргачка уби в сряда петима души в турски пограничен град. Нейната артилерия подложи на обстрел сирийски цели, а парламентът в Анкара при така създалите се обстоятелства одобри бъдещи ответни действия.

Турция заяви, че това не е равносилно на обявяване на война, а Сирия поднесе рядко срещани от нейна страна извинения – знак, че и двете страни не искат ескалация на напрежението.

Враговете на Ал Асад, в това число и Турция, не пожелаха да се намесят пряко в Сирия, а режимът в Дамаск се опита да направи така, че това да продължи и занапред, избягвайки сериозни провокации, които от невнимание може станат причина за чужда интервенция.

С решението на турския парламент от вчера турските лидери разшириха инструментариума си за справяне със Сирия, но избегнаха пълномащабен военен сблъсък, каза Айхам Камел, специалист по Близкия изток от базирания в Лондон мозъчен тръст „Евразия Груп“.

Някои от другите съседи на Сирия, особено Ливан, също показаха сдържаност, отчасти, за да не разпалват верските вражди в собствените им страни, които са огледален образ на лагерите в сирийската гражданска война.

Много от въстаналите срещу Ал Асад са мюсюлмани сунити, докато управляващият елит в страната е доминиран от алауитите – клон на шиитския ислям. Християнското и кюрдското малцинство в Сирия до голяма степен се опитват да останат извън фронтовата линия.

Ирак и Ливан имат смесен етнически и религиозен състав, сходен с този в Сирия, а напрежението на верска основа в Ливан се покачва. От май насам десетки хора загинаха при многократни сблъсъци между про и антиасадовски групировки по улиците на предимно сунитския ливански пристанищен град Триполи.

Проблемът се усложнява допълнително от това, че подкрепящата сирийския президент въоръжена групировка Хизбула, за която се смята, че изпраща бойци на помощ на окопалия се сирийски режим, е водеща политическа и военна сила в Ливан.

Но основните играчи в тази страна до голяма степен устояха на изкушението да използват сирийския конфликт за политически дивиденти у дома, казаха няколко анализатори.

Петнадесетгодишната гражданска война в Ливан, приключила през 1990 г., все още е дълбоко вкоренена в колективната памет, а както изглежда никой не желае особено подновяването й.

„Не мисля, че някой в Ливан, сред основните политически лидери, сред основните политически обединения, иска да подкрепи религиозна война (у дома)“, каза Майкъл Йънг, който е редактор на коментарната рубрика на ливанския англоезичен вестник „Дейли стар“.

Но крехката управляваща коалиция в Бейрут може да не успее да издържи на продължителен конфликт от другата страна на границата, а всякакви погрешни сметки може да разпалят насилие.

„Кризата подкопава гъвкавостта на държавата“, каза Емил Хокаям от базирания в Лондон мозъчен тръст Международен институт за стратегически изследвания. „Малки инциденти в сферата на сигурността могат да ескалират просто заради лошо управление“.

Сирийската гражданска война направи още по-трудна задачата на оглавяваното от шиити иракско правителство да балансира между исканията на основните покровители на Багдад – САЩ и Иран.

Миналия месец Вашингтон притисна премиера на страната Нури ал Малики да забрани достъпа до иракското въздушно пространство на ирански самолети, за които се подозира, че превозват оръжие за Сирия. Придържайки се към официалния неутралитет по отношение на съседната страна, той каза, че ще опита, но в най-добрия случай Ирак може единствено да прави внезапни проверки на иранските товари.

Бойният дух на сирийските сунити насърчи бунтовническата дейност на сунитите в Ирак, която години наред затихваше. Ако Ал Асад бъде победен и Сирия се присъедини към регионална сунитска коалиция, Ирак може да потърси още по-тесни връзки с Иран.

Откритата подкрепа на Турция за сирийските бунтовници – политика, която тя възприе през 2011 г., след като опита да води диалог със сирийския президент – съвпадна с рязкото увеличаване на все по-дръзките нападения на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Югоизточна Турция.

През август турският вицепремиер Бюлент Арънч заяви, че част от тези нападения очевидно са били извършени от кюрдски бойци, които са проникнали откъм Иран – верния съюзник на Ал Асад. Турският проправителствен вестник „Сабах“ написа, че иранското разузнаване е спряло да снабдява Анкара с информация за прониквания на кюрдски бунтовници.

Ал Асад също използва сирийските кюрди като пионки срещу Турция. След като Анкара тази пролет нееднократно предложи да се създадат наложени от международната общност зони за сигурност в Сирия, силите на сирийския режим през лятото се изтеглиха от няколко кюрдски града близо до границата с Турция. Те получиха безпрецедентно самоуправление, но същевременно станаха буферна зона.

Ал Асад казваше на Анкара: „Можете да се намесите (в Сирия), но ще трябва да се биете с ПКК по пътя“, каза Сьонер Чагаптай, специалист по Турция към Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания.

Заемането на страна в конфликта изглежда сложи край на десетилетните усилия на предимно сунитската Турция да засили регионалното си влияние, поддържайки политика не безконфликтни отношения с всички играчи, включително с Иран.

В Йордания най-големият проблем засега изглежда е пренатоварването на малките ресурси на страната от залелите я около 200 000 сирийски бежанци.

Израел се опита да стои настрана, но миналия месец изпрати ясен сигнал, че е готов за всякакво развитие на ситуацията. В предварително необявено военно учение Еврейската държава превози със самолети хиляди войници към Голанските възвишения – стратегическо плато, което Израел анексира от Сирия през 1967 г. – и извърши там бойни стрелби.

Тел Авив може да се изправи пред сериозна заплаха за сигурността си, ако сирийските земи около Голанските възвишения станат хаотична ничия земя, каза Гиора Айланд, бивш израелски съветник по въпросите на националната сигурност. Миналата седмица сирийски минометни снаряди паднаха близо до ябълкова градина в Голан, но Израел заяви, че не смята това за преднамерен удар.

Миналият месец обаче избягалият сирийски премиер каза, че ирански съветници помагат на сирийския режим да направлява битките. Така те ще са само „на една граница разстояние“ от Израел в момент на все по-остри заплахи, които си разменят Израел и Техеран заради предполагаемата му програма за ядрено оръжие.

Вашингтонският анализатор Нергизян каза, че сирийският конфликт е задействал промени, които ще преобразят региона. „При това темпо той изобщо няма да изглежда както през последните няколко десетилетия, да прилича на модела, установил се след Втората световна война“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.