Демокрацията в Южна Европа е изложена на риск

в. Файненшъл таймс

Дебатът за кризата в еврозоната се води в сферата на икономиката, но това, което трябва да ни притеснява, е политиката. В края на краищата идеята на следвоенния европейски проект беше чрез икономическа интеграция и ползите от нея да освободи континента от кървавото му минало. Но сега в Южна Европа насилието се завръща като пряко следствие от рестриктивните програми, натрапени като цена за запазване на членството в еврозоната. Това, което е застрашено, не е само членството във валутния съюз, а същността и бъдещето на самата демокрация.

В Испания протестите срещу рестриктивните мерки съживиха дебата за регионалното отделяне. Леви активисти са в настъпление в Лисабон и Париж. Но Гърция, най-затъналата в задължения нация, предлага най-ясното проявление на проблема. Общата стачка през миналата седмица е предвестник на най-лошото в момент, когато правителството се бори да приложи последната серия от рестрикции.

Свикнали сме да хвалим начина, по който в страна като Гърция с дълга история на политическа нестабилност скоро след като военната хунта пада, се появява двупартийна система. В действителност Европа може да има по-голяма заслуга за улесняването на прехода в Гърция. Това става ясно сега, когато кризата разкрива крехкостта на гръцката демокрация.

Една от двете традиционно управляващи партии – ПАСОК, вече се срина по-бързо, отколкото някой можеше да предрече. От 44 процента на изборите през 2009 г. до 12 на сто на вота през юни. Ако правителството на Андонис Самарас падне, същото ще се случи и с Нова демокрация от център-дясно. Причината е ясна – изглеждащата безкрайна рестриктивна политика и основателното убеждение на гръцкия електорат, че тези партии са основните архитекти на сегашния хаос.

Какъв ще е резултатът? Най-близкият паралел вероятно е Италия, където след края на Студената война се стигна до изчезване на Християндемократическата партия и на власт дойде Силвио Берлускони заедно с Националния алианс, наследник на следвоенни неофашисти.

В Гърция бъдещето е по-мрачно в икономическо отношение, а перспективите са дори още по-малко окуражителни. Радикалната левица СИРИЗА предлага пристан за много бивши поддръжници на ПАСОК. Нейният лидер Алексис Ципрас не предлага по-приемлива алтернатива на рестриктивните мерки. Вместо това той призова за нов план Маршал, нещо, което е извън неговите възможности, и се надява, че Гърция може да стане катализатор за социална революция в Европа, игнорирайки факта, че дори левите избиратели в страните кредитори имат малко желание да отпускат още пари на Гърция.

От друга страна има известно безсрамие в облика на неонацистката партия „Златна зора“. Наред с обикновеното отричане на Холокоста, факелните шествия и поздрави с вдигната ръка, тя предлага социална кухня за „истинските гърци“ и атаки срещу имигранти и улични търговци с грешния цвят кожа. Сега без сериозна програма за справяне с кризата, лидерите на партията съживяват острата реторика от Гражданската война. На екстремистките крайнодесни партии не им върви в Европа в последните години и няма причина да смятаме, че тази ще се справи по-добре.

Но не това е проблемът. Нарастващата подкрепа за „Златна зора“, на която последните проучвания дават 12 на сто, което вероятно е под реалните цифри, е белег за много притеснителна социална дезинтеграция. Насилието излиза на улицата и навлиза в ежедневния живот на хората. Може ли старата двупартийна система да трансформира себе си и гръцката държава или ще колабира и на преден план ще излязат екстремистите, демагозите и ще се стигне до анархия?

Перспективите са мрачни. Слабата коалиция, която управлява в Атина, е притисната между преговарящите от политически неутралната Тройка и повишаващото се социално напрежение. Първите искат правителството да покаже ангажимента си към съкращенията и структурните реформи. Другите обаче също имат своите искания. Те главно настояват политиците да покажат воля да накажат свои хора.

Това е тежка задача. Продължаващото дело срещу бивш министър на отбраната на ПАСОК и обявените разследвания по подозрение в корупция на водещи фигури от двете основни партии няма да са достатъчни да потушат обществения гняв. Трудно е да си представим какво би могло да го направи.

Предвид президентските избори в САЩ през ноември и изборите в Германия през пролетта, международната общност вероятно ще избере да избута някак си нещата през следващите шест или повече месеца.

Дали това правителство ще изкара толкова дълго, е спорен въпрос. Но ако падне, то тогава в поне една европейска държава фундаменталното постижение в следвоенната интеграция – оставянето на насилието на континента назад в историята, ще бъде поставено под съмнение.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.