Буре с барут в Югоизточна Турция

След като серия минометни снаряди, изстреляни от Сирия, се приземиха в югоизточния турски град Акчакале, убивайки петима цивилни на 3 октомври, турското правителство съобщи, че силите му са отвърнали на огъня по сирийски позиции, които не се разкриват. Часове по-късно управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) използва парламентарното си мнозинство, за да прокара решение, с което се упълномощава правителството да изпраща военни отвъд граница (както се подразбира в Сирия), ако се наложи.

Надигна се призракът на позицията „око за око“, който заплашва да излезе от контрол. Турция постоянно призовава ООН да наложи буферна зона в Сирия, за да защити цивилните и по подразбиране да даде на бунтовниците, които се опитват да свалят режима на Башар ал Асад, убежище. Това най-ново увеличаване на враждебността между двата съседа прави с една степен по-вероятна възможността за по-широка интервенция. Дори и така, и двете страни изглежда не желаят да се стигне до по-голяма конфронтация сега.

Турският вицепремиер Бешир Аталай заяви, че Сирия е приела, че носи отговорност за обстрела, официално се е извинила и е уверила, че „подобен инцидент никога повече няма да се случи“. След сирийското нападение турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, умерен ислямист, свика своите най-високопоставени генерали на извънредна среща, докато Ахмет Давутоглу, външният министър, запали телефоните с обаждания до НАТО и ООН, наред с други разговори, за да повтори исканията на Турция за буферна зона в Сирия.

Западните съюзници на Турция се впуснаха един след друг да ругаят безобразието на Сирия. Хилари Клинтън каза, че Америка е „оскърбена“. Имаше и набързо свикано заседание на постоянните представители на НАТО в Брюксел, което да покаже солидарност с турците. Шансовете за международна интервенция, която да сложи край на кръвопролитната гражданска война в Сирия, обаче остават слаби.

В Акчакале жители, скандиращи лозунги, излязоха на улицата, за да протестират срещу убийствата. Градът е жертва на случайни куршуми от Сирия през последните две седмици, през които сблъсъците между бунтовниците и силите, лоялни на Асад, се засилиха. Въпреки нанесения в отговор на минометния обстрел удар от Турция, за който много турци се надяват, че е само маневра за запазване на репутацията на страната, а не прелюдия към война, не е ясно дали сирийските снаряди са били умишлено изстреляни. Някои турци дори разсъждават върху възможността бунтовниците на Сирийската свободна армия, на които Турция оказва подкрепа, като им осигурява бази и вероятно оръжие и обучение, да е дирижирала нападението в опит да въвлече Турция в конфликта.

Членове на основната опозиционна Народнорепубликанска партия, която гласува против парламентарното разрешение за изпращане на военни зад граница, обвиниха Ердоган, че „подстрекава към война с оглед интересите на Америка“. Военна конфронтация между Турция и Сирия е въпрос, разискван още откакто Сирия свали турски изтребител на разузнавателна мисия на 22 юни край сирийския пристанищен град Латакия. Турция изръмжа, че е възможно да предприеме действия в отговор, и струпа войски по границата, обявявайки че е преразгледала правилата, които очертават ангажиментите на армията й в случая със Сирия.

Сирия сега е най-голямото главоболие на Ердоган, а проучванията на общественото мнение показват, че повечето турци не са доволни от досегашните безплодни опити на правителството да смени режима в Дамаск. Избиването на цивилни сирийци продължава, без да стихва. Около 80 хиляди, по последни сметки, са потърсили убежище в Турция. Подкрепата на Ердоган за сирийските бунтовници затрудни и вгорчи отношенията на Турция с други страни в региона, особено с Иран, главният съюзник на Сирия там. Иракският премиер Нури ал Малики, шиит, също се обърна срещу Ердоган заради това, че се отнася снизходително към неговите съперници сунити.

Междувременно Асад възобнови подкрепата, оказвана от неговия баща Хафез, който беше президент преди него, за Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция, като отстъпи контрола на няколко града по границата на Сирия с Турция на съюзниците на ПКК от Партията на демократичния съюз, групировка на сирийските кюрди. Ентусиазмът на Турция за създаване на буферна зона може да нарасне и в резултат от страховете й от тези окуражени кюрди, които са фактор, не по-малко значим от загрижеността й за изстрадалите сирийци.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.