„Експериментът Чавес“ продължава – какъв е урокът за нас

Уго Чавес и Александър Лукашенко. Снимка: официален сайт

След най-оспорваните през последните 14 години избори Уго Чавес спечели четвърти пореден мандат като президент на Венецуела.

Този път победата му е с 54% срещу 44% за неговия съперник и представител на обединената опозиция Енрике Каприлес.

Когато Чавес дойде на власт след изборите през 1998 година, Венецуела въпреки огромното си петролно богатство, беше страна, в която 60% от населението живееше в бедност, а 30% в крайна бедност.

Само 14 години по-късно тези цифри са намалени наполовина с парите от износа на петрол, които по-рано отиваха в джобовете на 5% от населението. Венецуела печели в момента около 80 млрд. долара годишно от износа на петрол.

Чавес въведе серия от социални реформи не само за намаляване на бедността, но и за подобряване на здравеопазването в най-бедните и изоставени райони на страната. С помощта на Куба той създаде поликлиники и здравни центрове в крайните квартали на Каракас и другите големи градове, където по-рано лекарите не искаха или не смееха да влязат.

С парите от петрола правителството на Чавес даде възможност на все повече ученици да станат студенти и в момента Венецуела е на пето място в света по броя на висшите учебни заведения.

За последните 14 години бяха изградени повече от 2 млн. нови жилища за хората във Венецуела и се очаква, че през следващия президентски мандат на Чавес в страната вече няма да има бездомни.

В същото време национализацията на добива на петрол и на други важни бизнеси доведе до липсата на чуждестранни инвестиции. Пътищата в страната са в лошо състояние. Добивът на петрол намалява и от 3 млн. барела дневно през 1998 година е спаднал до 1.8 млн. през тази година.

Електрическата мрежа на Венецуела е остаряла и се разпада. Често в големите градове и дори в столицата Каракас няма електричество.

Политиката на Чавес за социално подпомагане създава класа от паразитиращи хора, които разчитат само на помощта на държавата, но не се опитват да изкарат прехраната си със собствен труд.

43% от работещите венецуелци се намират в сивия сектор на икономиката. В същото време безработицата в страната официално е едва 7.6%.

Престъпността през последните години расте, като Каракас се превърна в един от най-опасните градове в света, а Венецуела в шампион по убийства в Латинска Америка, като изоставата единствено от Хондурас.

Добра или лоша новина е избирането на Чавес за още един мандат тогава? Зависи от коя страна гледате. Ако сте от 54-те процента, които разчитат на продължаването на държавните помощи и социалните програми – то е добра новина. Ако сте от другата страна, вероятно ще започнете да гледате към Маями като изход от ситуацията или да се надявате, че годините до следващите избори ще минат по-бързо.

Така или иначе „Експериментът Чавес“ демонстрира, че е полезно от време на време управляващите да мислят за народа си особено, когато имат средства за това, както е в случая с Венецуела.

От друга страна „Венецуелският социализъм“ отново доказва, че на човешката натура е чужда общата или държавната собственост и тя рано или късно води до упъдък на икономиката.

Добре ли е това за нашата бананова република без банани? Също зависи от това дали мечтаете за изгубения социализъм и проклинате Вашингтон или смятате, че Чавес е комунист.

Петрол обаче нямаме, което автоматично премахва заплахата от „венецуелски социализъм“. Like it or not…

От Кафене.нет

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.