Северна Корея – крачка напред, половин назад

Антиамерикански плакат от Северна Корея

След смяната на държавния лидер в края на миналата година Северна Корея би трябвало да се насочи към икономически реформи. Поне така смятаха мнозина чуждестранни аналитици. Всъщност обаче младият Ким Чен-ун и обкръжението му са твърде далеч от всякакви резки движения в тази посока. По всичко личи, че се „реформира“ само висшата класа в корейското общество, рязко засилила покупките на луксозни стоки в чужбина.

Веднага щом изчезна Съветският съюз, се чуха прокоби за пълен крах на режима в КНДР. Наистина 90-те станаха за Северна Корея начало на тежки времена, които прераснаха в глад и още по-жестока мизерия за населението, бездруго несвикнало на заможен живот. Пхенян обаче не само че задържа властта, но два пъти успя дори да я прехвърли по наследство: от Ким Ир-сен на Ким Чен-ир през 1994 г. и от последния на сина му Ким Чен-ун през 2011-а.

Сред ключовите прогнози по повод Северна Корея е и постоянното очакване, че властите ще започнат най-сетне реформи в икономиката, останала и до днес някаква смесица между средновековната и комунистическата система. Подобни предсказания имаше, когато висшият пост бе поет от Ким Чен-ир, но той ги пренебрегна. Такива са в общи линии и очакванията, свързвани днес с Ким Чен-ун.

Веднага ще посочим, че севернокорейската икономика не бе съвсем статична и през последните 30 години настъпиха все пак известни промени. През 80-те и преди това в страната преобладаваше купонната система. Размерът на заплатите фактически нямаше значение; поминъкът на всекиго зависеше само от дажбата, определяна от положението му в обществото. След трусовете през 90-те ролята на купонната система намаля, тъй като държавата вече не можеше да гарантира на всички някакъв минимум.

Същевременно парите взеха да се обезценяват; стигна се дотам, че с една месечна заплата в държавния сектор можеше да се купи едва килограм и половина ориз. Хората бяха принудени да търсят странична заетост, за да се изхранват. Купонната система бе запазена, но вече само за привилегированите слоеве, също и за жителите на столицата и най-развитите региони.

През 2002 г. Ким Чен-ир проведе парична реформа и успоредно с това поотпусна юздите – даде на хората възможност да припечелват с труда си примерно в търговията. Уж за добро, но на практика рязко изстреля нагоре инфлацията, което уби и без това оскъдните доходи на севернокорейците. Нищо чудно, че голяма част от тях постоянно живеят с надеждата за връщане на купонната система, осигурявала някакъв екзистенц-минимум при всичките си недъзи.

След като Ким Чен-ун дойде на власт (по-точно бе назначен за приемник), всичко живо заговори за либерализация, на първо място в икономиката. Дойдоха наистина големи промени – дотам, че да бъдат оформени официално. Рязко нарасна по-специално мащабът на сътрудничеството със съседен Китай. Китайски бизнесмени строят в КНДР мини и заводи, активно изнасят там своя продукция. Юанът де факто е основната валута в страната, защото курсът на вона е абсолютно непредсказуем.

През юли 2012 г. ред печатни и интернет източници съобщиха, че КНДР подготвя съществена смяна на курса. Споменато бе например, че новият вожд е решен да прокара аграрна реформа. Косвено потвърждение на слуховете стана историята с отстраняването на И Йон-хо, началник на Генщаба на севернокорейската армия. Кормилото му било отнето, уж защото маршалът рязко се възпротивил на идеята контролът върху промишлеността, поверен на военните, да мине в граждански ръце.

След няколко дни обаче Ким Чен-ун подчерта в остро изявление, че всички слухове за радикални реформи са „нелепи“ и „глупави мечти“, а държавата ще продължи „да строи социализъм“, опирайки се на военнопромишления комплекс. Изявление, предназначено може би не на последно място за вътрешна употреба (сред елита), но в затворена държава като Северна Корея подобни шумни публични опровержения не се правят току-така.

Освен това, дошъл на власт, Ким Чен-ун тутакси реши да забрани плащането в юани по пазарите – тъй радикален ход, че не си го бе позволил дори баща му. Търговията по пазарите в КНДР винаги е била строго ограничавана; никога обаче не е имало валутен контрол. Напълно е възможно кабинетът да е съзрял в това начин да се пребори с инфлацията, набрала обороти напоследък. Трудно е впрочем да разберем дали забраната се е спазвала изцяло.

Колкото до съвместната дейност с инвеститори от чужбина, Пхенян и тук не може да се похвали с нещо особено – по всичко личи, че редовно възникват конфликти. Експертът по Корея Андрей Ланков описва подобен случай в своя блог в „Живой журнал“. Китайско предприятие на стойност 50 милиона долара, изградено от нулата, било конфискувано и Китай се засегнал твърде силно, ако съдим по това, че реагирали държавни национални издания. Ако Пекин в крайна сметка не преглътне обидата, КНДР ще си има много големи неприятности на икономическия фронт.

Сред малкото проблясъци на този фон бе новината от края на септември, че властите в Северна Корея може би ще разрешат на селяните да си запазват половината реколта. В момента почти цялата селскостопанска продукция се изкупува на търгове по държавни цени. Ако на селяните бъде позволено сами да продават, каквото са отгледали, това може да насърчи производството и да подпомогне борбата с недояждането, вече масово за страната (а спорадично връхлита и истински глад).

Засега обаче след встъпването в длъжност на Ким Чен-ун е разцъфтяла една-едничка сфера – търговията с луксозни стоки. По-точно вносът им в страната. По данни на южнокорейски издания през 2009 г. са внесени луксозни предмети за 322 милиона долара, а сега стойността на годишния им внос достига 584 милиона. С тези пари Северна Корея би могла да купи 2 милиона тона храни, сочат оценки, правени в Сеул.

Причината е, че севернокорейската управленска система напомня донейде „варварските кралства“ – паричните отношения там едва-що се зараждали, а конунгът си гарантирал подкрепата на благородниците с щедри дарове. За да бъде подкрепен Ким Чен-ун, решено бе „дарителската“ дейност да нарасне с почти 70 на сто. И Северна Корея започна да снабдява местните чиновници със скъпи коли, часовници, най-отбрани вина и елитни марки твърд алкохол.

При всяко положение тази подробност показва, че никой водач, колкото и да е прогресивен, не може из един път да придвижи такава грамада. И не само защото евентуални коренни реформи може да поразклатят системата от привилегии, будейки недоволство сред чиновничеството. Един несполучлив опит за новаторска дейност може дори да влоши ситуацията (най-малкото временно), а това би предизвикало далеч по-сериозен социален взрив. Особено ако широките севернокорейски маси видят как живеят китайците, а и собствените им сънародници на юг.

Знае се освен това, че на практика всички азиатски икономики са започвали своя развой с вдигане на износа. За целта обаче Пхенян ще трябва да отвори врати за капитали – пак китайски, и ще има риск КНДР бързо да бъде погълната в икономически план от Китай.

Нещо неприемливо за севернокорейския елит, а и за мнозина обикновени граждани. Тъй че по всяка вероятност КНДР ще се движи все така според принципа, обичаен напоследък: „крачка напред – половин крачка назад“. Пътуване, което може да трае десетилетия наред – и да дочакаме някой ден нова династическа смяна на държавния глава.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.