Кризата продължава, а дори ни се изплъзва кога започна тя

ДПА

Трудно е да се даде определение на икономическите изкривявания, които създават проблеми на правителствата и финансовите пазари по света поне от 2007 година. Изплъзва се дори отговорът на въпроса кога започна кризата.

Някои медии отбелязаха петата годишнина на кризата през август, когато централните банки започнаха да координират усилията си, за да възстановят дейността на финансовите пазари. Множество други обаче предпочитат септември 2008 година, когато фалира американската инвестиционна банка Lehman Brothers.

Някои пък може да посочат октомври 2009 година, когато Гърция призна, че равнището на държавния й дълг е много по-високо от обявеното.

Дори думата „криза“ е обект на спорове. „Ние не сме в криза, ние сме в депресия“, твърди Албрехт Ричъл от дапартамента за икономическа история на London School of Economics. При криза е повече или по-малко ясно какво се случва, допълва той.

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) увеличението на реалния глобален брутен вътрешен продукт (БВП) е бил между 4,5 % и 5 % в периода 2004-2007 година. Оттогава показателят само веднъж е бил над 4 % (4,4 % през 2010 година), а през 2009 година се понижи до минус 1,5 %.

„Това не е икономическа криза. Не можете да описвате нещо, което продължава пет години, като икономическа криза, както не можете да определите етапа след фалита на Lehman през 2008-2009 година като голяма рецесия“, посочва Марк Оствалд, анализатор в лондонската компания Monument Securities.

Анализаторите отбелязват няколко отделни фази.

Първо, банките в няколко западни страни заемаха пари на купувачи на жилища или строителни компании без да осигурят достатъчно гаранции. Това доведе до кризата с високорисковото ипотечно кредитиране, започнала през 2007 година.

Проблемите обаче не привлякоха наистина общественото внимание до 2008 година, когато фалира Lehman Brothers, световните пазари изпаднаха в колапс и няколко западни правителства трябваше да отпуснат спасителни пакети, за да задържат на повърхността промишлени сектори или цялата икономика.

Няколко правителства – на Ирландия и Гърция, например – поеха повече дългове, отколкото биха могли да финансират. На показ излезе и неустойчивото състояние на няколко страни, които отдавна вземаха на кредит повече, отколкото произвеждаха, като Гърция и Италия, засилвайки сегашната дългова криза.

„Това е криза, но криза на базовата ни икономическа култура. Трябва да се отдели внимание на основните си ценности, тъй като точно те са дефектни“, подчертава Оствалд. Част от проблема е, че последните пет години донесоха различен опит за отделните сектори и демографски категории.

Една от ключовите разлики е възрастта на отделните хора, посочва Оствалд. „Има хора, които извлякоха полза, но те са във възрастовата група над 40 години. Те не усетиха сътресенията толкова непосредствено, защото имаха натрупани средства“, обяснява експертът.

Тези различия доведоха до опасността от социално напрежение – страни като Гърция и Испания сега се сблъскват с огромна младежка безработица, което може да доведе до безредици.

Северноевропейските страни, много от които през последните десетилетия преминаха през финансови кризи, се оказаха по-добре подготвени да устоят на финансовата буря от страните, които се надяваха, че присъединяването към еврозоната ще разреши проблемите им.

Особено успешен пример е Германия, която през 90-те години преустрои икономиката си, за да интегрира Източна Германия. Германските власти разработиха и редица програми за защита на работните места, когато новата криза се задълбочи.

„Когато нещата се сринаха драматично (през 2009 година), говорейки с обикновени хора, човек имаше усещане, че те дори не са забелязали, че по целия свят има сериозен срив“, посочва Оливер Першау, заместник-ръководител на икономическия отдел на Конфедерацията на германските работодателски организации.

Този урок обаче му дава надежда, че страните, които днес се борят с трудности, могат да успеят да създадат по-силни системи, които да устоят на бъдещата финансова буря. „Мисля, че трябва да гледаме оптимистично към бъдещето. Всеки трябва да направи необходимото“, допълва Першау.

А ще има и други кризи, твърди Ричъл. Текущите събития са направо като по учебник, освен факта, че този път проблемите удариха най-силно развитите страни.

„В този смисъл вероятно не сме в ново нормално състояние, ние сме в много старо нормално състояние. Нещата се повтарят, но са като калейдоскоп. Начинът, по който (парченцата) се подреждат, винаги е нов“, отбелязва експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.