Паметникът не е телевизор, да му сменят краката

Паметникът в двор край София. Снимка: България на гражданите (Проф. Велислав Минеков е член на ръководството на партията та Кунева).

Около реставрацията на паметника на Цар Освободител бързо набира скорост скандал, след като скулпторът и преподавател проф. Велислав Минеков обяви, че тя се прави дилетантски и паметникът седи на двора на цех за дограма в с. Требич край София. Краката на паметника са отрязани с ъглошлайф, съобщи още скулпторът пред БНТ. Той смята, че реставрацията се прави без проект, без експертизи, и от хора, които не са експерти по тази дейност.
Съмнително висока е и цената за реставрацията – 1 200 000 лева, която удивлява всички експерти в тази област. Парите са дарени от милиардера и депутат от партията на Путин Андрей Скоч, чрез негова фондация.
Предизвикана от разкритията, кметицата на София Фандъкова обяви, че ще възложила проверка, а Министерството на културата се разграничи, като каза, че няма нищо общо с проекта, но е в течение и одобрява реставрацията, от която имало нужда. Асоциацията на реставраторите поиска спиране на работата по паметника и изясняване на ситуацията.

Когато трябва да се реставрира един обект, особено такъв толкова значим, знаков обект за България, какъвто е този паметник, би трябвало да се следват законовите процедури, заявява в интервю за БГНЕС доц. Стефан Белишки, председател на Асоциацията на реставраторите в България*.

Работници демонтират паметника „Цар Освободител“ за ремонт, 2012 г. Снимка: Sofia Photo Agency/Impact Press Group

„В закона ясно е казано, че първо трябва да има изготвен проект за реставрация. В един такъв проект трябва да влизат всички проучвания, изследвания, да има описана технология и ред други неща. Освен това в закона ясно е казано, че дейностите по консервация и реставрация, когато става въпрос за художествени ценности, какъвто е този паметник, би следвало да се ръководят и да се извършват от специалисти с магистърска степен по реставрация, придобита след пълен 5-годишен курс“, заявява Белишки, който е и преподавател по реставрация в Художествената академия.
„Тоест, пет години някой трябва да е учил и да се е дипломирал реставрация, да има практика след това три години, за да бъде вписан в един регистър в Министерството на културата и едва след това с вписването в този регистър съответният специалист има право да упражнява дейности върху такива значими обекти. От това, което виждам в публикациите става ясно, че хората, които се занимават с тези дейности нямат нищо общо, те нямат никаква представа, не са професионалисти. Това крие риск за самия паметник. Вече видях информация за това как е преместен, как са отрязани с флекс краката на коня, което между колегите ми буди такова недоумение.
Имаше такива остри изказвания за това как е възможно да се подходи по един такъв брутален начин с паметника, че всичко това нещо е някакъв абсурд в очите ни. Ако приемем, че все пак е имало някакъв проект, защо той не е бил актуализиран, защо не е било възложено на съответните специалисти да се занимават с тази толкова отговорна дейност?“, казва Белишки.

Работници карат със специално направена шейна коня за паметника „Цар Освободител“ от гарата до площада пред Народното събрание през 1907 г. Снимка: Изгубената България lostbulgaria.com

Светослав Глосов, председател на Камарата на строителите, която е инициатор на реставрацията на паметника, главният архитект на София Петър Диков и шефът на общинското предприятие „Стара София“ Борис Чилев отричат твърденията, че паметникът се съсипва. Според тях над 2000 снимки са документирали операциите по ремонта, а дейностите се описват в дневник. Но признават, че за паметника ще бъдат отлети нови крака.
“В процеса на реставрационни дейности продължават да се откриват нови и нови дефекти, които трябва да се оправят. Изчезнали са различни елементи от паметника. Липсва кания, юзда и други. Те са отнети от монумента при престоя му на площад Народно събрание“, казва Глосов, цитиран от „Медиапул“. Според него никой самоволно не си е позволил да обновява монумента. Имало е месеци наред съгласувателни процедури с различните институции,  преди да започне реалната работа.

„В медиите се пише, че щели да направят нови крака на паметника, все едно, че някакъв телевизор се е развалил и ще му подменим някаква част. Такива паметници уникални са ценни освен с посланието си с материала си, с автентичността на материала, който е вложен вътре, с историята на промените си“, заявява Стефан Белишки.
„Преди всичко ангажимент в тази реставрация има не само дарителят и инициаторите. Само по себе си е много хубаво, че има група, която си е инициирала реставрацията на този паметник, че са се намерили дарители, които да дадат тази огромна сума и естествено, собственикът на паметника, който е възложил реставрацията. Собственикът трябва да бъде еднакво загрижен, както професионалистите като мен, каква ще е съдбата на този уникален паметник. Собственикът оттук нататък трябва да се погрижи, според мен, според моите колеги, да спре работата на този етап. Да се създаде комисия, която да оцени извършеното до момента, да се направят изследвания, ако са направени такива и да се направят нови, да се оцени състоянието на всеки един детайл от скулптурата, след това да се изготви програма след съответното обсъждане сред по-широк специалисти и бъде одобрена и след това да се пристъпи към реализацията й. Реализация от типа г-н еди – кой си е известен скулптор и той прави скулптури от 30 или 50 години не е подходяща в тези случаи.

Работници карат със специално направена шейна коня за паметника „Цар Освободител“ от гарата до площада пред Народното събрание през 1907 г. Снимка: Изгубената България lostbulgaria.com

Не само, че е неподходяща, а тя е изключително вредна. Това е, което трябва да се направи оттук нататък, като нашата асоциация с удоволствие чрез нашите експерти и членове бихме участвали в едни такива разширени експертни комисии, бихме помагали с мнения, със становища какво би могло да се направи. Защо не и с наши специалисти по метал, по метални скулптури, които биха могли да участват в тези процеси, включително и с методическо ръководство“, заявява председателят на Асоциацията на реставраторите.

На въпроса не е ли вече много късно, Белишки отговаря: „По-добре късно, отколкото по-късно. Каквото е направено – направено. Въпросът е оттук нататък какво да се случва, как да намалим вредите, които са направени, как да се намали рискът от това и от последващи операции. Независимо, че един скулптор може да е много умел, изключително усърден, изключително сръчен, страхотен майстор в своята професия – да създава нови скулптори, реставрацията, т. е. опазването на нещо създадено от друг човек, познаването на историята на един обект, познаването на разрушителните процеси, на различните реставрационни операции – това е нещо съвсем различно. И именно по тази причина, такъв тип дейност – не само българският законодател е решил, че трябва да се поверява на специалисти, но и в много други държави в Европа – това е също така регулирано като дейност.
Същото паралелно можем да открием и със скулптурата на паметника на Цар Освободител – ако просто се подменят краката – това значи да подмените огромна част от автентичния материал на това произведение. Просто така, защото някой е казал някъде, че има опасност да се срути. Лично аз не съм уверен, че действително има сериозно изготвен констативен протокол с оценка на риска, с оценка на деструкциите, с оценка на разрушителните процеси, който категорично да доказва, че има риск от разрушаване и срутване и който налага такава драстична операция. Между другото, дори и да има проблеми в краката на структурата на скулптурата – има съвременни процеси, някои от които най – вероятно ще се окажат една добра алтернатива за запазването на оригиналния материал и отново монтирането на паметника“, казва Белишки.
„За да се каже дали е реална една такава сума (б. р. – пределената сума за реставрацията е 1 200 000 лева) трябва човек да знае какво е предвидено в нея, какви дейности, какви проучвания. Вероятно е предвидено част – би трябвало в част от тази сума да са предвидени научни изследвания, проучвания. Безспорно са предвидени дейности по демонтаж и монтаж отново на паметника и дейности, които са свързани със самата реставрационна намеса. Тъй като не знам какво е предвидено в тази реставрационна програма, ми е много трудно да ви кажа дали сумата е реална. Общо взето сред всички колеги обаче е голяма изненадата от размера на тази сума. Тази сума повече от два пъти надвишава бюджета на МК за реставрация на културни ценности в цяла България“, заявява председателят на Асоциацията на реставраторите.

На сайта на Министерството на културата се появи съобщение: „Още през 2010 г. от Общинско предприятие „Стара София“ в Националния институт за недвижимото културно наследство е внесен за съгласуване проект за реставрацията на паметника на „Цар Освободител“. Kоординатор на проекта e арх. Любомир Петров от Общинското предприятие „Стара София“. Инвеститор е Столична община и Столична община, която е собственик на паметника, го стопанисва и се грижи за него. Министерството на културата не е автор на проекта за реставрация, но смята, че няма спор по казуса дали паметникът има нужда от реставрация и очевидно тя е била наложителна отдавна“, заявяват от министерството.

––––––––––––––––––––

* Стефан Белишки е председател на Асоциацията на реставраторите в България и неин делегат в ЕССО (European Confederation of Conservator-Restorers` Organisations). Той е член и на Българския национален комитет на ИКОМОС (негов председател от 2009 г.), на секция Реставрация при СБХ (която ръководи от 2003 до 2008 г.) и на ИКОМ/България. От 1994 г. Стефан преподава в катедра „Реставрация“ на Националната художествена академия. От 2007 г. е доцент. Участвал е в курсове, уъркшопи и семинари в Европа и САЩ.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.