Вино от Румъния търси път към света

Франс прес

Румънски вина. Снимка: фирмен сайт

Под лъчите на слънцето гроздоберачи се движат по хълмовете. Разположен на същата географска ширина като лозята в Бордо и Тоскана, румънският район на Дялу Маре Централна Румъния произвежда вина, получаващи все повече признание, символи на възхода на един нов свят в Европа.

„Румъния и България са нашата Австралия и нашето Чили“ в ЕС, заяви за АФП Валтер Фридъл , австриец, който е инвестирал в лозарския масив Лачерта на „Големия хълм“ Дялу Маре . „Румъния е Новият свят“ на Стария континент, казва Богдан Костаческу, енолог, който работи за Давино – един от най-известните производители на вино в страната.

Някои специалисти като френския енолог Мишел Ролан прогнозират, че вината от районите покрай Черно море – Румъния, България, Молдова, Армения – ще бъдат добрата изненада в следващите години.

Макар Румъния, която е шести производител на вино в ЕС с четири милиона хектолитра, да е новодошла на пазара на качествено вино, тя всъщност подновява една хилядолетна традиция, защото лозарството е било практикувано в този район още от античността и е възхвалявано от поета Овидий. Но лозарството е било смазано по време на комунистическата диктатура 1945-1989 в продължение на повече от 40 години.

„Комунистите колективизираха земите, заложиха на произведеното количество, без да се грижат за качеството. Вече никой не се интересуваше как се прави добро вино. Всичко се изсипваше в една бъчва без да се прави разлика. Имиджът на румънските вина спадна“, разказва Кристиан Преоту, ръководен представител на компанията за деликатесни хранителни стоки Comtesse du Barry в Румъния.

Румънските лозови масиви включват много френски сортове Мерло, Каберне Совиньон, Пино Ноар и други , които са наследство от силните връзки между тези две страни с романски езици. „Но Румъния не предоставя само една милионна част от качественото Мерло. Тя има принос и с местни сортове, които определят специфичността на нейните вина като Фетяска Нягра червено и неговия вкус на сушени сливи или Фетяска и Тъмъйоаса бели“, обяснява за АФП Михай Баница, енолог в лозарската област Лачерта.

След падането на диктатурата енолози и лозари преоткриват качествата на румънските сортове лози и се впускат в дълго приключение, за да им възвърнат признанието. Един французин, граф Ги Тирел дьо Поа, сега покойник, стои отчасти в основната на този завой към качеството. Той повярва в Румъния още през 1994 г. Европейските фондове, предоставени на страната преди влизането й в ЕС през 2007 г., стимулират инвестициите, включително чуждестранните.

„Преди време Румъния произвеждаше в големи количества сладко бяло вино, което не беше скъпо. Реших да направя обратното – червено вино, сухо, в малки количества, което да се продава по-скъпо“, обясни Дан Балабан, един от двамата съоснователи на Давино. Той приготвя вино само от грозде, което се бере от лозя на около 40 години, като изчаква новозасадените лозови масиви да достигнат пълната си зрялост.

Успехът е налице: от 68 хектара Давино произвежда вино от висока класа, ценено включително в чужбина, за което свидетелства една поръчка за 20 000 евро от частен клиент от Франция. На няколко километра от лозовите масиви на Давино Валтер Фридъл и неговият съдружник Михай Баница са възродили друг лозарски район.

С инвестиция в размер на над 8 милиона евро, от които 40 процента финансирани от европейски фондове, те са засадили отново 82 хектара лозя, създали са модерна и уютна винарска изба и тераса за дегустации, която се издига над хълмовете. При тях работят 25 души.

Продукцията, разглеждана като една от най-обещаващите в страната, отлежава в дъбови бъчви от Франция, Румъния, Унгария и Англия. „Необходимо е търпение, но това е мечта, която се сбъдва“, споделя Баница, 41-годишен, който по този начин е възстановил семейната традиция.

Макар една част от качествените вина да са започнали да изкушават чужденците, е необходима силна рекламна кампания от държавата за заличаване на негативните стереотипи, включително за постигане на цени в зависимост от качеството, смятат мениджърите на Давино и Лачерта. През 2011 г. Румъния е изнесла едва 3 процента от винената си продукция, с което се нарежда много след Франция и Италия.

БТА

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.