БНБ атакува „Биволъ“ заради 4 банки. Медиите ще сбъркат, ако си мълчат

Банките на Цеко Минев, Петя Славова, Цветан Василев и ТИМ са наречени „гнили ябълки“ в грама от посланика на САЩ

Подуправителят на БНБ Румен Симеонов, който е шеф на „Банков надзор“ и трябва да проверява банките, е подписал заплашителното писмо до „Биволъ“. Снимка: сайт на БНБ

БНБ предприе открита атака срещу медии. С официално писмо тя кани на среща и иска да наложи санкции на сайта „Биволъ“, който публикува грамите на американските посланици от София, излезли от „Уикилийкс“. В тях се говори за пране на пари и др. нелицеприятни за няколко български банки обстоятелства.

БНБ, вместо да се загрижи за положението на тези банки, се грижи за техния комфорт. Това показва заплашителното им писмо, с което кани на среща издателите на „Биволъ“.

Повечето български медии цитираха и препечатваха грамите на американските посланици от София, които публикува „Биволъ“ в сътрудничество с „Уикилийкс“. Но точно тази грама (ето я тук, повече тук) за банките беше предадена в цензуриран вид, без да са споменати имената им. Сред тях са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Корпоративна търговска банка, Централна кооперативна банка. Четирите са се обединили и са подали обща жалба до БНБ. Любопитно, но публикация за тази грама, с пълно споменаване на имената на банките, се появи (виж тук) в авторитетния френски в. „Монд“ – тоест, там може, у нас не може.
Сега БНБ плаши в писмото си, че те искат да се приложи чл.152А от Закона за кредитните институции, който предвижда глоба за разпространяване на невярна информация за банки. А глобата за медия юридическо лице е от 10 000 до 150 000 лева.

Това е репресивен закон, открито насочен срещу медиите с превантивна цел. Защото в Наказателния кодекс има текстове, с които може да се санкционира публикуване на невярна информация и нанесените от нея вреди. Но един закон с тежки глоби е допълнителна екстра за банките, по-лесно и по-бързо е.

Този закон, приет преди 3 години, на практика бетонира недосегаемостта на банките от медиите. Нито радио, телевизия или вестник се осмеляват да споменат име на банка в компрометираща информация. Дори да е вярна. Страхуват се от тежките глоби. А банките постоянно дават поводи да се пише за скандални отношения с техни клиенти.

Получава се така, че държавата, парламентът и БНБ, които трябва да изразяват интересите на гласоподавателя, на практика защитават интересите на банките. И сега засегнатите банки се обръщат с писмо към БНБ да санкционира и да ги пази. Вместо да се обърнат към съда и прокуратурата.

С решение от 2 октомври тази година Европейският съд по правата на човека призовава българските магистрати да си дават сметка за обществения отглас на техните решения срещу журналисти, които могат да окажат смразяващ ефект и да принизят обществената роля на медиите като „кучета – пазители на демокрацията“.

В България цялата държавно-бюрократична машина, а не само съдът, е насочена да смаже свободата на медиите, а в конкретния случай – да защити частни банки. Това хората наричат олигархия.

При това банки, които са посочени като съмнителни от съвсем сериозен източник. Никой не е опровергал досега автентичността на грамите от „Уикилийкс”. А у нас никой не се е опитвал да разследва тези банки, да ги провери. Но – дай да смачкаме сайта, който се е осмелил да публикува тази информация.

Странно в случая е, че БНБ, която е банков регулатор, се опитва да влезе в ролята на адвокат-пазител на банките и посредник в претенциите им към „Биволъ“. И банките търсят закрилата на БНБ, а не на съда и прокуратурата.

Този случай не трябва да бъде премълчан от телевизия и вестници. Посегателствата срещу свободата на медиите не трябва да се оставят без реакция. На някои може да не им харесва сайтът „Биволъ“, който е заел позиция на „кръгова атака“, пускайки разобличаващи информации или заядливи публикации срещу всички, включително медии и издатели.

Статията във в. „Монд“ за българските банки (вляво).

Но при такъв случай медиите колективно трябва да защитават свободата си. Утре санкциите ще опрат на вратата и на онези, които злорадстват. Колкото и да са послушни. Ако медиите премълчат случая, това ще е пореден очевиден сигнал, че те са под пряк контрол на властта. И това хората наричат олигархия.

БНБ се опитва да плаши с глоби. Има ли основание? В закона се казва, че подлежи на глоба онзи, който „разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронва доброто име на банката и доверието към нея…“

Добре. Ами ако е вярна? „Биволъ” е публикувал документ – грама на американския посланик Джон Байърли от 2006 г. Невярна ли е тя? Това може да реши само съдът. Не БНБ.

БНБ би трябвало да се самосезира и да направи ревизии в изредените четири банки, вместо да ги защитава. Впрочем, БНБ е правила проверки в една от тях – Инвестбанк на Петя Славова и въпреки констатирани нарушения не е предприела никакви мерки (виж тук и тук).

В съобщението си за писмото на БНБ, „Биволъ“пише, че исканата от БНБ среща не се е състояла, защото писмото им е изпратено на 5 октомври, а са го получили на 11 октомври, в деня на срещата. От „Биволъ” казват, че са на разположение за среща на друга дата. И пишат, че ще предоставят на БНБ доклади за злоупотреби, извършвани от горепосочените банки, които са цитирани в публикациите.

Ето какво още пише „Биволъ”:

„Тези доклади не са с неясен произход. За нас остава неясно защо БНБ не предприеме мерки, за да разследва твърденията на американския посланик, основаващи се на данни, подадени от български институции.

Ние също имаме въпроси на БНБ. Кое влияе повече на стабилността на банковата система?  Дали това, че реално е възможно да има банки, които се занимават с „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ или това, че се съобщава за тях?

Припомняме също, че темата за „гнилите ябълки“ в българската банкова система беше обявена за най-силно табуираната тема за българските медии през 2011 г.

Печели ли българското общество от подобни табута? Дали санкционирането на неудобни публикации допринася за подобряване на ситуацията със свободата на словото в държавата, която е на дъното на класациите в Европейския съюз? Ето темите, които ще предложим за обсъждане на БНБ и ще ви информираме за тяхната позиция.”

Писмото на БНБ до „Биволъ“. Снимка: Биволъ
България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.