Победа на българските роми във Франция
За един шамар по българския расизъм
Историческа победа на България във Франция. Но извоювана от… мразените бг-роми…
Зная, че отново ще предизвикам „законния“ гняв на бг-„патриотите“. Зная, но пиша този текст, защото – това пък го знае всеки, който е прочел поне една моя книга – повече от всичко обичам истината.
Пиша този текст също така и отново с надеждата, че все още има свестни българи, чиято мисъл не е податлива на елементарното, но толкова ефикасно действащо у нас правило на силните на деня – разделяй и владей! Мрази другия – съседа, болния, възрастния, бедния… За да не надигаш глава срещу истинския виновник за постния и преминаващ винаги в мизерия твой животец…
За какво всъщност става дума?
За това, че от 26 август тази година е премахната таксата за започване на работа на българи във Франция, такса, която бе околко 1000 евро и която бе обида – значи не можеш, независимо, че си член на ЕС, независимо,че европейската конституция прокламира като неотменна ценност възможността на всеки неин член да има право на труд навсякъде из общността – да започнеш работа като мияч и чистач, ако работодателят ти не плати тази такса, тоест ти трябва да я платиш…
От 1 октомври пък разрешените професии се увеличиха двойно.Сега вече не само можем да работим предимно като обслужващващ персонал, но и в информатиката, банките…
И причина за това са… ромите. Тези роми, за които човек може да прочете такива неща във Фейсбук и Интернет, че…
Още преди шест години присъствах на първата в историята българска стачка на българи срещу френското правителство – тогава бяха издигнати тези искания за достоен труд – участниците пак бяха роми! Да, нашенски, ама чисто нашенски роми…
И после се заредиха ромските български протести във Франция.
Аз може би бях единственият българин, който присъства на тях два-три пъти. Казвам единствен, защото направих опит да привлека нашенци, но никой не откликна – кой, аз с ромите, абе, Райков, ти за луд ли ме имаш, как така ще тръгна с мангалите… Да, така ми казваха българите…
А сега същите тези са вече първи с документите…И чакат на опашка пред френските служби… И аз чакам. Но мен ме е срам. За разлика от тях. Защото знам, о, как само знам, чия всъщност е тази българска победа…
Но пак ще повторя – тази победа бе дело не на българската власт, не на анонимните бг-европейски, а и всякакви нашенски депутати, не на „великите“ българи, които обиждат и мразят събратята си, а тя, победата, е дело на тях, на обекта на обидите и омразата, тоест на ромите…
Победа – голяма, уникална за българското овче търпение, Победа наистина историческа – на България над Франция! И то на „чужд“ терен… Всъщност на коя България…
Но хайде – все пак това е победа, и то каква! А победата се празнува, нали?
Затова – да празнуваме… С надеждата – дано, дано примерът на бг-ромите да прихване, дано…
За да дойде голямата победа! Победата над онова вътре в нас… След която няма да имаме нужда от победи като горната…
Париж