Каква Япония посреща МВФ след половин век

Франс прес

Американски офицери във военновъздушната база Мисава, Северна Япония. Снимка: армибейз

През 1964 година Япония, която бе в разгара на икономическия си растеж, стана домакин на срещата на високо равнище на Международния валутен фонд (МВФ). Половин век по-късно страната е свръхсила, но трябва да се пребори с гигантски предизвикателства.

Присъствието тази седмица в Токио на световния финансов елит е премиера от тази символична година, през която Страната на изгряващото слънце прие олимпийските игри и влезе в отбрания кръг на развитите икономики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Само двайсет години след разгрома от 1945 година (края на Втората световна война – бел. ред.), която постави Япония на колене, страната бе навлязла в период на силен растеж. Компаниите инвестираха масово в технологиите, десетки милиони мотивирани работници упорито се трудеха на гарантираното си работно място и имаха перспектива за социално издигане.

Най-високо в пирамидата една „желязна тройка“ – работодателите, висшата администрация и управляващата консервативна партия – задаваха темпото. „В края на 50-те години правителство успешно започна да води индустриална политика, за да стимулира ключовите сектори“, обяснява Иван Целичев, професор в Университета за управление в Ниигата.

Японската централна банка (BoJ) кара банките да отпускат заеми за стратегическите промишлени отрасли: металургия, автомобилостроене и електроника. Движена напред от новопоявилата се средна класа, жадна да потребява, японската икономика тръгна да превземе света със щурм и стигна до второ място в световната класация на икономическите сили през 1968 година.

Растежът й остана силен до края на 80-те години, когато се спука балонът на финансовия пазар и на пазара за недвижими имоти. За да спре спекулативните отклонения, Bank of Japan рязко затегна кранчето на кредитирането. И компаниите започнаха да инвестират по-малко и да намаляват разходите си най-вече за заплащане на персонала. Страната навлезе в дефлация.

За да съживят машината отново, правителствата на страната, едно след друго, финансираха мащабни благоустройствени проекти, което е причина днес Япония да е най-задлъжнялата развита страна в света. За 20 години са регистрирани стотици хиляди фалити и в крайна сметка през 2010 година Япония губи второто си място като световна икономическа сила, отстъпвайки го на Китай.

Тези „изгубени десетилетия“ според редица западни наблюдатели все пак не са били потъване в пълен мрак. Растежът остава положителен, макар и слаб, през по-голяма част от този период. „Извършени бяха структурни реформи: съживяване на банковия сектор, решаване на проблема с „токсичните заеми“, по-добро корпоративно управление“, изброява Целичев.

Под ударите на световната финансова криза от 2008 година, а след това и на тройната природна и ядрена катастрофа през март 2011 година, Япония иска да използва тази среща на високо равнище на МВФ, за да покаже, че въпреки всичко устоява, въпреки сковаността на световната икономика и силната йена, които удрят износа й.

„Положението й на световната икономическа сила е по-разклатено, условията на труд се влошават, приходите на голяма част от населението са в застой, а редица компании срещат трудности, изправени пред световните си конкуренти“, анализира Целичев.

При все това Япония все още има редица козове: съвременните технологии, големи активи в чужбина, могъщи многонационални компании и уникалната способност на японците да се трудят. Японските компании биха могли бързо да пробият в „зелената“ икономика, да направят нововъведения в областта на медицината и да останат в челните редица на автомобилостроителните концерни.

Предизвикателствата обаче са колосални: нарастващи неравенства, огромни държавни дефицити, ускорено застаряване на населението. „Има опасност от недостиг на работна ръка особено след пенсионирането на поколението на „бейби бумовете“ от 2013 до 2015 година“, предупреждават експерти, според които е необходимо жените и възрастните хора да бъдат стимулирани да работят по-дълго. А Япония не иска засилен приток на имигранти.

„Изглежда, постепенно Япония губи статута си на икономическата свръхсила“, резюмира Целичев. „За да преодолее трудностите, пред които е изправена, тя трябва бързо да вземе решения, които понякога са трудни. Само че динамиката вече я няма и особено остро се усеща липсата на политическо лидерство“. Валсът на премиерите – по един на година от 2006 година – е основание за безпокойство.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.