Ангела Меркел става „глас на Европа“

Франс прес

Меркел като Терминатор на корицата на „Ню Стейтсмън“

Германският канцлер Ангела Меркел се очертава повече от всякога като „гласът на Европа“, налагайки реториката си за строги икономии на фона на молбите от страните от юга за спасителна помощ и на една отслабена Франция, казват анализаторите.

През пролетта Гърция повярва, че в лицето на френския президент Франсоа Оланд вижда „Европейски Рузвелт“(според израза, използван от гръцкия всекидневник „Та Неа“), способен да извади Европа от кризата, налагайки широк план за подем въз основа на държавни инвестиции.

В крайна сметка обаче Ангела Меркел беше посрещната тази седмица в Атина от колегата си Андонис Самарас. Двамата ръководители се обявиха за ограничаване на разходите и за болезнени структурни реформи, изисквани от кредиторите на страната в замяна на нов транш от финансова помощ.

През това време Франция се бореше с национални дебати за подлагане на европейското споразумение за бюджетна дисциплина на гласуване, в разнобой с основните си европейски партньори.

Присъствайки редовно на първа страница в международния печат, дебната при всяко свое изявление, способно да предизвика движение на пазарите, Меркел е на път да превърне Берлин в новата столица на Европа.

„Берлин е новият Брюксел“, твърди Улрике Герот от Европейски съвет за международни отношения, изтъквайки настоящата слабост на Париж. „Все още нямаме впечатлението, че Оланд знае какво иска, че умее да управлява, че ще се превърне в нов Митеран или поне, че е способен на това“, казва тя, съзирайки риск за Германия, която „не се е стремяла към тази (доминираща) позиция и не е свикнала с нея“.

Бурните демонстрации в Атина във вторник напомниха за бремето на историята, което ощетява всяко германско лидерство. Герот признава също, че френският президент е съумял „да организира съпротива от страна на юга по отношение на Меркел“ и че въпреки икономическата и политическата си тежест, Германия не бил могла да се справи с коалиция от основните си партньори. Разпределението на властта в Европа остава сложен въпрос . . .

Жан-Доминик Жулиани, президент на фондация „Робер Шуман“ в Брюксел, обяснява, че никога не е споделял интерпретацията от европейската среща на върха в края на юни, според която с помощта на Испания и Италия Оланд е накарал Меркел да отстъпи. Според него тъкмо напротив, „влиянието на Меркел може да се разгърне заради относителното отстъпление на Франция“. „Оланд трябва да покаже че Европа се основава на френско-германския дует“. Сега той се е „оттеглил, но това е липса на практика и е поправимо, прогнозира Жулиани.

Италианският експерт по европейските въпроси от Института по международни отношения (IAI) Мишел Комели смята, че „широката публика възприема Ангела Меркел все повече като ключова фигура при вземането на решения“ на европейски равнище. „Отношенията на равен с равен, установени в началото (от Оланд) са на път да изчезнат“, подчертава той.

Испания и Италия могат да открият в лицето на Оланд „сериозна подкрепа по някои въпроси като еврооблигациите или растежа, но Франция има свои собствени проблеми и пълно сходство във вижданията на трите страни няма“, казва Комели.

Германският канцлер, от друга страна, се възползва от превъзходството на консервативния лагер в Европа, за да прокарва идеите си, с риск да се сблъска с враждебността на част от общественото мнение, като при посещението си в Атина.

„Решението на Меркел да посети страна, където за преобладаващата част от населението е персона нон грата, е ясен сигнал, че Берлин е решен да наложи своята дамга на строги ограничения върху целия континент“, казва журналистът Джордж Гилсън – специалист по европейските въпроси в англоезичния седмичник „Атенс нюз“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.