Бидзина Иванишвили – загадъчният нов лидер на Грузия

Бидзина Иванишвили. Снимка: от тв екрана

За повече от 20 години от разпадането на Съветския съюз Западът видя всякакви лидери, които се появиха през този период – съветски апаратчици, ревностни националисти, обучени от КГБ силоваци – но избраният миналия понеделник за нов министър-председател на Грузия Бидзина Иванишвили по нищо не прилича на тях, дори и малко.

До миналата година, когато Иванишвили – олигарх, водещ усамотен живот – се зарече да свали от власт президента Михаил Саакашвили, почти никой не знаеше как изглежда той. Иванишвили, който е най-богатият човек в страната, живееше в свой собствен свят, отглеждайки зебри, практикувайки йога и събирайки колекция от произведения на изкуството на стойност 1,3 млрд. долара в палатите си, включително в този в планинското село, където е роден.

Западните лидери имаха година да свикнат с 56-годишния милиардер като опозиционна фигура. Но първите му часове начело на страната предизвикаха тревога – броени мигове, след като Саакашвили призна поражението си на парламентарните избори, Иванишвили даде язвителна пресконференция, на която предложи президентът веднага да се оттегли – година преди изтичането на мандата му. Ден по-късно той върна думите си назад, твърдейки, че не е очаквал, че ще предизвика паника в западните столици. Този политически преход не е маловажен въпрос.

САЩ изляха доста средства в тази малка страна – прозападен бастион на южната граница на Русия и транзитна точка за енергийни и военни доставки. Иванишвили е оставил толкова незначителен отпечатък върху обществения живот, че е трудно да се разбере как ще се справи с решенията в следващите месеци в момент, когато Русия се опитва да придърпа Грузия по-близо до себе си, а поддръжниците му призовават отиващите си служители да бъдат наказани.

„У мен преобладава усещането, че той е малко като празна страница от книга, говоря от политическа гледна точка“, каза Томас де Вал, експерт по кавказкия регион към Фонда „Карнеги“. „Той е страница с много бели полета и много хора могат да запълват тези полета с политики. Това е неочакван късмет от страна на САЩ.“

Иванишвили отива в Москва през 1982 г. и се връща в Грузия две десетилетия по-късно с натрупано в металообработващата промишленост и банковия сектор състояние, оценявано сега от „Форбс“ на 6,4 млрд. долара.

Успехът му в Русия породи слухове, че кандидатурата му тихомълком е била подкрепена от Кремъл, и макар и това да е непотвърдено, голяма част от миналото му е загадка. Грузинците го опознаха постепенно чрез щедрите му анонимни дарения – той плати за златокуполния катедрален храм в Тбилиси, купи обувки за армията и заля селото си с безплатни придобивки.

Макар и да е изкарал парите си в бандитска обстановка, Иванишвили има приятен маниер на говорене и изглежда учудващо естествен. Освен че ще сваля от власт бившия си съюзник Саакашвили, от първите му интервюта със западни репортери не се разбра как ще управлява.

Като голям поклонник на психоанализата Иванишвили ще се замисли върху битката между съзнанието и подсъзнанието на президента, или иначе казано, че Саакашвили „не успява да се контролира“ и „не разбира какво е обич“.

Първите официални контакти на Иванишвили бяха трудни въпреки усилията на известни вашингтонски лобисти. Когато държавният секретар Хилари Клинтън посети Грузия през юни, той отказа да се срещне с нея, ако срещата не е само между двамата – нещо, което по протокол се полага само за високопоставени служители – а не заедно с другите опозиционни лидери, които той смяташе за нелегитимни.

И двете страни се почувстваха сякаш към тях са се отнесли пренебрежително и през юни и юли се забеляза явно захлаждане в отношенията. Междувременно западните наблюдатели подцениха ефективността на кампанията на Иванишвили. Проучванията, които западняците в Тбилиси следяха, сочеха, че в началото на септември партията на Саакашвили води с 20 пункта – твърде голяма преднина, за да бъде стопена от показването на видеозаписи с тормоз в затвор.

Когато Тедо Джапаридзе – дипломат с дългогодишен опит и съветник на Иванишвили – посети Държавния департамент седмица преди гласуването, американските представители се бяха съсредоточили върху това да се избегнат протести на поддръжници на Иванишвили, каза той.“Те не спираха да повтарят: Какво ще стане, когато загубите?“, разказа Джапаридзе. „А аз не спирах да питам: Какво ще стане, когато спечелим? Готови ли сте за това? Но те не вярваха, че това ще се случи“.

Иванишвили се различава от Саакашвили – обаятелен космополит, говорещ свободно английски и интуитивно разбиращ какво очаква Западът. Джапаридзе описа новия премиер като „изключително голям реалист и прагматик“ с „основните инстинкти на грузинеца“.  С идването на новия американски посланик Ричард Норланд месец преди изборите връзките на Иванишвили с правителството на САЩ се възродиха и те двамата често  разговарят по два пъти на ден, казват съветници.

Новият премиер заяви, че ще запази близките връзки на Грузия със САЩ и ще продължи с усилията за влизане в НАТО въпреки опасността да ядоса Русия. Победата му стана причина за идването на „вълна от делегации“ от САЩ и Европа, каза Джапаридзе. „Както разбирам, западняците сега осъзнават, че това е действителността, но същевременно те не знаят каква е тази действителност – имам предвид Иванишвили“, каза той. „Те му задават въпроси“.

Някои от тези разговори явно са неудобни. След като Иванишвили препоръча Саакашвили да се оттегли, трима американски сенатори разпространиха изявление, заявявайки, че са „разочаровани и обезпокоени“ от тези коментари и от „неуточнените заплахи за съдебно преследване“. Дотогава вече Иванишвили си беше върнал думите назад.

Датският консул в Тбилиси Есбен Емборг каза, че този епизод е бил част от „труден етап в ученето“, през който Иванишвили е преминавал. Лидерът, отбеляза той, досега е водил „съвсем уединен живот и не е общувал с никого“. „Може би са му казали да разбере, че сега трябва да е политик, не може просто да бъде разбойник“, каза Емборг. „Това не е като да си спечелил някакъв юмручен бой, това са избори. Има 50 процента от народа, които не са гласували за теб. Някой му е казал: Виж, победителят не се държи така. Това не е поведение на голяма личност“.

Тези дискусии вероятно ще се повторят в идните седмици, когато властта ще бъде поета от един относително неопитен екип. Миналия четвъртък Иванишвили предизвика нови гневни реакции,след като в руското списание „Новое время“беше публикувано интервю, в което той се чуди защо в Грузия живеят етнически арменци, след като „тяхната родина е съседната държава“ – обезпокоително изказване за страна, в която има дългогодишно етническо напрежение.

Иванишвили тогава разпространи изявление, заявявайки, че думите му са били извадени от контекста и че искал да похвали „уникалната дарба на арменците и евреите да бъдат граждани на света и да успяват навсякъде, където живеят“. И така приключи първата му работна седмица като национален лидер.

„Той е новак, а това си има и добра, и лоша страна“, каза анализаторът от „Карнеги“ Де Вал. „Лошата страна е, че той е доста непредсказуем и казва някои доста ексцентрични неща. Добрата страна е, че той все още се учи и се поправя. Благоразположен е към съвети“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.