Литовците изхвърлиха управляващите заради икономиите и АЕЦ

Ройтерс

Литовската опозиция се подготвя да поеме властта, след като избирателите не подкрепиха въвелото мерки за икономии правителство – индикация за това какво може да очакват други европейски лидери, принудени от финансовата криза да правят непопулярни съкращения на разходи.

Литва, която е бивша съветска република и има 3-милионно население, пострада много тежко, когато кризата започна преди четири години. В отговор страната оряза разходите и сега икономиката започва да оздравява – но твърде късно за избирателите, на които им е дошло до гуша да затягат коланите. Неокончателните резултати от произведените вчера парламентарни избори показаха, че литовците са отхвърлили десноцентристкия министър-председател Андрюс Кубилюс в полза на коалиция на леви опозиционни партии, обещаващи да облекчат мерките за икономии.

Правителството на прибалтийската република загуби, въпреки че получи похвали от големите европейски сили и Международния валутен фонд (МВФ) за своята спестовност и дисциплина.

„Ако МВФ гласуваше, то той (премиерът) щеше да бъде преизбран“, каза Кястутис Гирнюс, който преподава в Института за международни отношения и политология във Вилнюс. „Но служителите на МВФ не живеят в Литва, а и едва ли ще могат да живеят с литовска заплата.“

Като една от най-тежко пострадалите от кризата държави в ЕС и една от най-бързо приложилите мерки за икономии Литва е като предвестник за правителствата на Гърция, Испания, Ирландия и на други страни, които по подобен начин са принудени сериозно да орязват разходи.

Екзитполът на РАИТ/Бе Ен Ес отчете с най-голям дял от гласовете Партията на труда с 19,8 процента. Левоцентристката Социалдемократическа партия на Литва – вероятният коалиционен партньор на Партията на труда – е на второ място със 17,8 процента, а партията на премиера Съюз „Отечество – Християндемократи на Литва“ е на трето с 16,7 процента. Частичните официални резултати, основаващи се на броя на преброените до момента гласове, подредиха партиите в същия ред.

Окончателният вид на следващия кабинет няма да стане ясен, докато не се състоят преговори за съставянето на коалиция. Това може да стане след две седмици, когато ще има втори тур*, на който ще се решат битките в избирателните райони, където никой от кандидатите нямаше убедителна преднина.

Премиерът каза, че ще продължи борбата и във втория тур, но изглежда малко вероятно той да остане на власт, след като избирателите му потърсиха сметка заради тежките решения, които взе, за да измъкне Литва от кризата.
„За какво управление на кризата говорим?“, попита 78-годишният Алфонсус Спудис, излизайки вчера от избирателна секция в столицата Вилнюс. „Те оставиха хората без пари… а сега говорят, че се били справили много добре с кризата“.

Преди финансовия крах от 2008 г. Литва процъфтяваше. Скандинавски банки отпускаха евтини кредити, което доведе до там, че страната купуваше повече, отколкото продаваше, а пазарът на недвижими имоти прегря. Когато кризата удари, банките спряха отпускането на кредити. През 2009 г. брутният вътрешен продукт се понижи с 15 процента. Безработицата се увеличи драстично. Хиляди млади литовци отидоха да си търсят работа в чужбина.

Кубилюс, избран след началото на кризата, оряза пенсиите и заплатите в държавния сектор. За да се спестят пари, по улиците във Вилнюс се включваше само всяка трета лампа и бяха въведени ограничения в горивото за полицейските коли. Тази дисциплина помогна на икономиката да се съживи. БВП миналата година нарасна с 5,8 процента, което е един от най-високите темпове за икономика в ЕС. Бюджетният дефицит беше обуздан. При все това повечето литовци имат усещането, че живеят по-зле, отколкото преди четири години.

Опозиционните партии, които се очаква да съставят управляваща коалиция, заявиха, че ще омекотят последствията от мерките за икономии, увеличавайки минималната работна заплата, карайки богатите да плащат по-големи данъци върху доходите си и стартирайки програми за създаване на работни места.

Икономисти казват, че все още деликатното финансово състояние на страната налага който и да дойде на власт до голяма степен да се придържа към съществуващата програма за икономии.

Лидерът на Партията на труда Виктор Успаских заяви, че при определени обстоятелства може да се допусне бюджетният дефицит да нарасне над 3-те процента от БВП – праг, който ЕС използва, за да оценява фискалната дисциплина на страните.

„Как иначе може да се генерира (растеж в) икономиката, ако взимаш заеми само за да покриваш текущите разходи? Трябва да взимаш заеми, за да генерираш (растеж)“, каза за Ройтерс късно снощи Успаских, който е бизнесмен, роден в Русия.
Още по темата: Литва гласува против изграждането на нова атомна централа

Мнозинството от литовците отхвърлиха на референдум строителството на нова атомна централа в страната.

„Референдумът може да се смята за състоял се“, съобщи в понеделник председателят на Централната избирателна комисия Зенонас Вайгаускас. Поставеното на гласуване предложение „Подкрепям строителството на нова атомна електроцентрала в Литва“ не бе прието, каза председателят на комисията.

Участието в референдума, който се проведе заедно с парламентарните избори, е 52.59%, което значи, че той е валиден.

Срещу строителството на Висагинска АЕЦ се обявиха 62.65 от гласувалите.

Както съобщава порталът Delfi.lt, само в окръг Зарасай-Висагинас, на чиято територия е планирано строителството на новата атомна централа, проектът се оказа с повече привърженици, отколкото противници (съответно 66% и 31%).

Референдумът има консултативен характер и няма задължителна сила, но мнението на хората ще бъде важен аргумент в дискусиите за бъдещето на ядрената енергетика в Литва.

Парламентът на страната вече прие закон за изграждане на новата АЕЦ, който бе подписан от президента (решението за провеждане на референдума бе прието след това).

Стратегически инвеститор на проекта, оценяван на около 6 млрд. долара, е японската компания „Хитачи“ (Hitachi). Проектът е планиран като съвместен между Литва, Латвия и Естония. Централата, която трябваше да замени затворената през 2009 г. съветска АЕЦ „Игналина“, трябваше да влезе в експлоатация през 2020-2022 г.

След като бяха обявени предварителните резултати от допитването, министърът на енергетиката на Литва излезе в отпуск и местните медии съобщават, че не са успели да се свържат с него нито в неделя вечерта, нито в понеделник сутринта. Неговото пресаташе каза, че резултатите от референдума трябва да бъдат коментирани от политиците, а не от министъра.

Според анализатори проектът за нова АЕЦ не е приключен и решението ще е на следващото правителство.

Като победител в проведените парламентарни избори се очертава Трудовата партия на родения в Русия милионер Виктор Успаскич. Партията му се готви да формира правителство със социалдемократите на Алгирдас Буткевисиус, които са втори. Според предварителните резултати от първия тур на вота в неделя Трудовата партия печели 19.8%, а социалдемократите – 17.8%. Консервативната партия „Отечество“ на досегашния министър-председател Андриус Кубилиус печели 16.7%, а съюзниците им от Либерално движение 8.5%.

Правителството му управлява от края на 2008 г. и бе принудено да вдигне данъците и да ограничи бюджетните разходи, за да не обяви страната му неплатежоспособност по външния си дълг.

Успаскич е противоречива фигура и е изправен пред проблеми с правосъдието, поради което е малко вероятно да стане министър-председател. В момента той е евродепутат (от Алианса на либералите и демократите в ЕП) и като такъв се ползва с имунитет.

Досегашното дясноцентристко правителство си беше поставило амбициозната задача да ограничи енергийната зависимост на Литва от Русия. Освен изграждане на нова АЕЦ с японски инвеститор, правителството планираше изграждане на терминал за втечнен газ след изтичането на договорите на страната с „Газпром“. Терминалът трябваше да започне работа през 2013 г.

Социалдемократите, които са против новата АЕЦ, нямат сериозни възражения срещу терминала за втечнен газ. Освен това беше обещана приемственост в подготовката за първото ротационно председателство на ЕС, което Литва трябва да поеме през втората половина на 2013 г. Страната се присъедини към ЕС през 2004 г.

БТА

* Парламентарните избори в Литва се провеждат в два тура. След първия между партиите с най-много гласове пропорционално се разпределят 70 от местата в 141-членния Сейм (парламент), а за други 70 се произвежда и втори тур – (бел. прев.)

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.