Награда в чест на европейския мир

Членовете на норвежкия Нобелов комитет понякога проявяват необичайно чувство за време, когато става дума за присъждане на годишната награда за мир. През 2009 г. комитетът предизвика противоречия, като присъди отличието на Барак Обама, който не беше изкарал и една година като президент на САЩ.

Решението му да присъди наградата за мир на ЕС поражда подобни дебати за това дали сега е правилният момент. Днес ЕС е затънал в криза, при която Гърция и Испания са обхванати от икономически и социални смутове, разпалени до голяма степен от проблемите с дълга в еврозоната. Затова в първия момент мнозина ще реагират на това присъждане с изненада. Днес ЕС едва ли е олицетворение на „мира“.

Все пак Нобеловият комитет разглежда ЕС в продължителна историческа перспектива. Както посочи той в изявлението за присъждане на наградата, ЕС и неговите предшественици „в продължение на шест десетилетия допринасят за напредъка на мира и помирението, демокрацията и правата на човека в Европа“. Отсъждането му е правилно. От 50-те години на 20 век икономическата интеграция в държавите в Европа е основополагащ принцип на мира на континента.

След като много държави излязоха от авторитаризма – Испания, Португалия и Гърция през 70-те и 80-те години и тези в Източна Европа през 90-те години, Европейската общност ги прие в своето лоно, като даде дълбока икономическа основа на освобождението. От тази гледна точка е правилно ЕС да бъде награден по този начин.

Някои може да поставят под въпрос отделни аспекти на решението на комитета. Основите на следвоенния мир бяха положени не само от европейския проект, а и от други институции. С главната роля на САЩ НАТО преодоля съветската заплаха след 1949 г. и продължава да е върховният гарант на европейската сигурност. Норвежкият комитет никога не би присъдил наградата за мир на НАТО. Но дали НАТО я заслужава по-малко?

Имало е моменти, когато ЕС като общност се е провалял печално в запазването на мира. През 1991 г. след разпадането на Югославия европейски политик обяви, че „часът на Европа наближава“. ЕС обаче не успя да облекчи страданието на Босна. Дори днес ЕС не може да запази мира на Балканите и в Северна Африка без помощта на САЩ.

Все пак постиженията на Европа в продължение на шест десетилетия не могат да бъдат отречени. Миналата седмица видяхме как канцлерката Ангела Меркел беше гротескно изобразена като Хитлер по улиците на Атина. Гърция може да страда. Но подобни демонстрации напомнят, че днес много европейци нямат представа в какъв мрак е бил потопен континентът от нацизма до 1945 г.

Така че присъждането на Нобеловата награда е момент, в който хората в Европа би трябвало да спрат и да се замислят. То е справедливо признание за постигнатото от 27-те държави, които днес се наричат Европейски съюз.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.