Италия разбива мафията със защитени свидетели

Асошиейтед прес

Сан Лука е родината на мафията Ндрангета в южна Италия. Полицията охранява подстъпите към селото денонощно, но не може да потуши враждата между двата мафиотски клана и да пресече дейността на мафията. Снимка: mk.ru

Жена, посмяла да сътрудничи на полицията в борбата срещу омразната италианска мафия, е убита, а тялото й захвърлено във варел с киселина в полето край Милано. Седемнадесетгодишната й дъщеря се осмелява да свидетелства и помага шестима души да отидат в затвора с доживотни присъди.

Зловещото убийство от 2009 г. и съдебните присъди, произнесени през април, дадоха уникален шанс да се надникне в секретната италианска програма за защита на свидетели, която тази година отбеляза 20-ата си годишнина и се смята за най-важният прозорец на Италия към потайния свят на организираната престъпност. Стотици мафиоти са получили нова самоличност в замяна на информация, помогнала да бъдат пратени зад решетките дълго укривали се лидери, включително „босът на босовете“ Салваторе Риина.

Използването на вътрешни хора се съчетава с конфискацията на мафиотски активи, за да помогне на Италия да постигне една някога непостижима цел: да разбие сицилианската Коза Ностра. „Това доведе до огромен напредък в борбата срещу организираната престъпност“, каза Фелия Алъм, британски учен, която изследва организираната престъпност.

През 80-те години прочутите италиански прокурори антимафиоти Джовани Фалконе и Паоло Борселино се бореха за създаването на двете оръжия срещу престъпността, с аргумента, че престъпниците имат нужда от някакъв стимул, за да се осмелят да свидетелстват в полза на обвинението. Те бяха убити от мафиотски бомби в рамките на два месеца един след друг през 1992 г., но след като бяха изградили основите за система за борба с престъпността, която до голяма степен успя, ако не да победи, то поне да обуздае мафията.

Животът под държавна защита обаче струва скъпо на свидетелите.

Основен проблем е, че повечето мафиоти в програмата са от слаборазвития италиански юг, които обикновено биват заточени във враждебната според тях среда на проспериращия север, защото там е по-лесно да ги скрият. Имало е случаи на самоубийства. Някои се връщат към престъпността, когато сътрудничеството им с държавата приключи. „Получават нова самоличност и парична сума, за да започнат нов живот, но не им помагат достатъчно, за да се интегрират отново в обществото“, каза Алъм.

Жертвата на убийството през 2009 г. – 36-годишната Леа Гарофало, напуснала правителствената програма, защото „се чувствала неспокойна“ за защитата си, каза адвокатът й Винченцо Рандо, допълвайки, че била подложена на нежелани сексуални аванси от охраняващите я полицаи. „Тя не се чувстваше добре защитена и рискува на своя глава“, каза той.

Дъщерята на Гарофало – Денизе, смятала, че решението на нейната майка й е струвало живота, затова решила да се довери на програмата. Тя станала основният свидетел по делото и сега живее с нова самоличност на тайно място. Контрастът в съдбите на майката и дъщерята показва колко важно е за свидетелите по дела срещу мафията да получат нова самоличност. Без нея, казват експертите, решилите да преминат на другата страна като Леа Гарофало се превръщат в лесна жертва на неизбежните убийства за отмъщение.

Денизе Гарофало е една от близо 4 700-те души в програмата – около 1000 т.нар. колаборационисти, станали свидетели на обвинението, а останалите – членове на семействата им, сочи документ, с който разполага Асошиейтед прес, с данни от 2010 г. Смята се, че това е втората най-голяма програма в света след тази на САЩ. Повечето защитени са били свидетели по дела срещу сицилианската мафия, неаполитанската камора и калабрийската ндрангета – престъпната организация в случая на Гарофало.

Прокурорите твърдят, че никой, който е спазвал правилата на защита, не е пострадал. Тези, които се отклоняват, го правят на свой риск, като например синът на бос от камората, който се върнал в родния си град и бил убит. Променящите се имиграционни модели и разпространението на международния тероризъм са накарали властите да отворят програмата за източноевропейци, северноафриканци и няколко други националности, се посочва в доклад на министерството на вътрешните работи до парламента.

Лазхар бен Мохамед Тлил – тунизиец, ислямистки естремист, обучаван Афганистан да убива американци, влязъл в програмата за защита на свидетели, след като осигурил информация на италианските разследващи за няколко задържани в Гуантанамо, каза за Асошиейтед прес служебният му защитник Давиде Боски. Той каза, че клиентът му, който е смятан за важен свидетел и от италианците, и от американците, няма да говори пред прокурорите без твърди гаранции за нова самоличност, документи, работа, медицинска застраховка и посещение при родителите му в Тунис.

Докладът на министерството на вътрешните работи до парламента признава критиките срещу начина, по който действа програмата, поради „неочакван огромен наплив от кандидати“ през последните години. Защитата на свидетелите струва около 100 млн. евро годишно. Тя често не успява да помогне на бившите престъпници да се върнат към нормален живота, а чужденците в нея, опитващи се да изградят почтен живот в Италия, се натъкват насериозни бюрократични препятствия.

Все пак криминалните експерти дават висока оценка на програмата въпреки трудностите, които среща, докато решава кой може би лъже, създава нови самоличности и се опитва да укрие свидетелите в Италия, където властите имат по-малко възможности, отколкото в далеч по-голямата Америка. „Показвайки, че институциите й са единни срещу мафията, Италия дава пример за целия свят в борбата срещу организираната престъпност“, каза генералният секретар на Интерпол Роналд Ноубъл на конгрес за организираната престъпност в Сицилия през лятото.

Преди създаването на програмата в началото на 90-те години, най-прочутият свидетел Томасо Бушета трябваше да бъде укриван в чужбина. Той помогна за осъждането на около 350 мафиоти през 80-те години, след което получи нова самоличност в САЩ по американската програма за защита на свидетели. Макар че пускането на свобода на престъпници, чиито ръце са изцапани с кръв, е спорно, бившият прокурор от Палермо Алфонсо Сабела защити италианската програма за защита на свидетели в интервю за торинския вестник „Стампа“.

Това по думите му беше „необходим избор“ – когато стана ясно, че мафията не може да бъде поставена на колене с традиционните средства“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.