И с Нобелова награда Европейският съюз върви към брак без любов

Ройтерс

ЕС получи Нобеловата награда за мир, точно когато започна да се прояснява, че единната европейска валута, която най-амбициозният проект на ЕС и преживя три години непрекъснати финансови проблеми, няма да се разпадне.

След като обаче избегна на косъм груб развод и загуба на някои от заблудените си деца, еврозоната е заплашена от бъдеще, наподобяващо неравен брак без любов и с чести кавги при перспектива за отделни спални.

Две неща, които преди бяха широко обсъждани, станаха по-ясни през последните няколко седмици: обратно на  преобладаващото по-рано тази година мнение еврото няма да изчезне, като е много вероятно да запази всичките си 17 членове и да привлече още в бъдеще.

Еврозоната все още не е открила начин да се измъкне от депресивното състояние на икономическата стагнация, безработицата и социалното разместване, които правят по-голяма разликата между Северна и Южна Европа и разпалват евроскептичните популистки движения в много страни.

Три събития промениха перспективите за еврозоната:

– Европейската централна банка (ЕЦБ) подкрепи еврозоната, като се съгласи миналия месец да купува неограничени количества облигации на затруднени страни членки, които приемат условията по програмата за спасителна помощ. Президентът на ЕЦБ Марио Драги даде да се разбере, че банката ще използва всичките си налични средства, за да срази всеки, който залага на разпадане на единния валутен съюз.

– Постоянният спасителен фонд на еврозоната влезе в сила миналата седмица след месеци на спорове и законови пречки. Той предоставя подкрепа на обща стойност 500 милиарди евро на страните, застрашени да загубят достъпа си до капиталовите пазари.

– Германският канцлер Ангела Меркел даде сигнал, като посети Атина, че най-влиятелната икономика в ЕС иска Гърция да остане в еврозоната. Така тя сложи точка на продължилите месеци в Берлин дебати, особено в собствената й коалиция, за изхвърлянето на гърците от еврозоната.

Като случайно съвпадение, потокът от сценарии за взривяване и разпадане на еврозоната, бълвани с месеци от лондонски и нюйоркски банки и консултантски компании за определяне на политическия риск, изведнъж секна.

На валутния пазар залозите срещу еврото затихнаха. Лихвите по облигациите се понижиха, а акциите на банките се възстановиха. Испанските банки трябва да заемат по-малко пари от ЕЦБ, като някои отново имат достъп до пазара за краткосрочни дългови книжа.

Излизането на Гърция от еврозона се отдалечава

Още един микроиндикатор за промяна на климата  – икономистите от американската банка Citigroup преразгледаха вижданията си за това, че Гърция почти със сигурност ще напусне еврозоната. Те посочват, че ключови играчи от еврозоната са решили – излизането на Атина от еврозоната повече ще навреди, отколкото ще донесе ползи.

Американската банка намали възможността за „Грекзит“ от 90% на 60% макар все още да е на мнение, че е по-вероятно Гърция да излезе от еврозоната в рамките на 12-18 месеца с мотива, че е малко вероятно европейските правителства да се споразумеят да се откажат от част от огромния дълг на страната, за да стане той устойчив.

Не отписвайте отписването, особено ако може да бъде отложено за след парламентарните избори в Германия догодина. Тогава тази опция може да изглежда по-разумна, макар и непопулярна, отколкото неконтролируем гръцки фалит и излизане от еврозоната с всички катастрофални икономически и социални последици за Гърция и Европа.

Миналата седмица един глас влезе в противоречие с намаляването на европейското екзистенциално безпокойство: Международният валутен фонд (МВФ) посочи, че мерките на ЕС остават „Критично непълни, излагащи еврозоната на намаляване на капиталовия поток, на опасения от разпадане и на икономически спад.“

В ролята си на неудобния изразител на истини МВФ се опитва да насърчи еврозоната, особено Германия, да напредва по-бързо с банковия съюз и по-тясната фискална интеграция, а също така с промяна в комбинацията от мерки за икономии и растеж.

В искрено признание  МВФ посочи, че е подценил щетите за растежа, причинени от бюджетните съкращения, и призова Европа да намали мерките за икономии, предизвиквайки възмутената реакция на германския финансов министър.

Разорение

Промяната в мненията за еврозоната е по-осезателно на финансовите пазари, отколкото на улиците, където ефектът от дълговата криза ще продължи да носи разоряване през идните години.

Орязването на държавните разходи и рецесията съдират ризите на хората от Атина до Мадрид, като много представители на средната класа  и пенсионери изпадат в бедност, а повече безработни и млади хората се сблъскват с едно състояние на липса на сигурност и предвидимост.

Кризата промени баланса на силите в Европа, давайки на Германия и нейните северноевропейските съюзници по-значима позиция при вземането на решения в еврозоната, съответна на кредитните им рейтинги, докато южните страни стават по-слаби и по-зависими.

Европа на две скорости, в която всеки е тръгнал в една и съща посока с различна крачка, сега може да се превърне в Европа на две нива, като еврозоната ще бъде по-тясното вътрешно ядро със собствен бюджет и по-строги правила, а Великобритания, Швеция и други страни ще образуват по-разхлабен външен кръг.

Германия, която е решена да ограничи отговорността на данъкоплатците си за другите страни от еврозоната, отхвърли идеята да се пускат общи облигации на еврозоната или да се дава съвместна банкова гаранция.

Министрите на финансите на Германия, Холандия и Финландия се опитват да изключат каквато и да е употреба със задна дата на спасителните фондове на еврозоната.

Берлин обаче подкрепя зараждащата си идея да се  създаде отделен бюджет на еврозоната, който да се справя с асиметричните икономически сътресения, а подкрепата за единен банков орган със сигурност ще отвори вратата за по-голямо споделяне на риска в по-дългосрочен план.

С превръщането на еврозоната в един по-интегриран федерален блок, членовете на ЕС извън валутния съюз са изправени пред неудобни избори. Страни като Полша, Унгария и Латвия, които желаят да се присъединят към валутния съюз възможно най-скоро, се опитват да прегърнат еврозоната колкото се може по-здраво, като настояват за места и право на глас в новия орган за банков надзор, който взима решения за дейността на банките на тяхна територия.

Миналата седмица Полша неуспешно се опита да открие пътя си към светая светих на финансовите министри от еврозоната, като предложи да се присъедини към групата страни от ЕС, които ще наложат данък върху финансовите трансакции в замяна на място на масата на Еврогрупата.

Казано й бе, че само членове на еврозоната могат да присъстват на заседанията на Еврогрупата.

Великобритания, която няма намерение нито да се присъединява към еврозоната, нито към банковия съюз, настоява за право на вето, за да защити огромния си финансов сектор от решения, взети от други. Същевременно цели да използва по-тясната интеграция на еврозоната като възможност да преговаря за разхлабване на собствените си връзки с Европа.

Швеция, чийто проевропейски политици изгубиха референдума за присъединяване към общата европейска валута през 2003 година, изглежда по-неспокойна и изпълнена с противоречия, свързани с напредъка на еврозоната без нея.

Всичко това означава, че Европа е изправена пред напрегнат период на промени, който ще подложи на тежък тест силите й, признати с Нобеловата награда сили за изграждане на мир и просперитет на един труден за управление континент.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.