Германия смъмри хърватите за членството в ЕС

в. Файненшъл таймс

„Хърватия очевидно още не е готова за членство.“ Не това е посланието, което искаше да чуе Загреб, подготвящ се за присъединяване към ЕС, особено от човек като председателя на германския парламент.

Изявлението на председателя на Бундестага Норберт Ламерт, направено в интервю за германския в. „Велт ам Зонтаг“, идва в неподходящ момент, когато Хърватия се сблъсква с нарастващ скептицизмът за членството й в ЕС, а Словения заплаши да блокира процеса. Но въпреки германската атака, Хърватия изглежда ще се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г., както е планирано.

Според цитата Ламерт е казал, че тази негова оценка е направена „в светлината на опита с България и Румъния“, които се присъединиха към ЕС през януари 2007 г.

Според мнозина двете страни са спрели реформите след присъединяването и не са успели да постигнат достатъчен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. (Опасенията на Западна Европа от имиграцията от България и Румъния, а сега и от Хърватия, също постоянно привличат вниманието на медиите.)

Съществуват съмнения в Брюксел, Берлин и дори в Загреб, че хърватското правителство може да прояви подобен апатичен подход сега, когато членството му изглежда „в кърпа вързано“.

Изявлението на Ламерт със сигурност отразява нарасналия скептицизъм за членството на Хърватия сред германските депутати и германците изобщо – предвид водещата позиция на Германия в съюза и нейната дългогодишна подкрепа за членството на страните от бивша Югославия.

Има две различни тълкувания на доклада на Европейската комисия от 10 октомври за напредъка на Хърватия. По-общоприетото е, че становището на ЕК е благосклонно, след като тя казва, че страната е на добър път към членството и се справя добре с изпълнението на необходимите условия за присъединяване.

Вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ обаче предпочете да акцентира на частта от доклада, в която се казва, че Хърватия все още не оправдава очакванията в десет области, включително в реформата на правосъдието и приватизацията.

Същевременно отново се появи словенската заплаха за блокиране на присъединяването на Хърватия, ако не бъде постигнато споразумение в спора за Люблянска банка – закрита югославска банка, базирана в Словения. Загреб твърди, че Нова Люблянска банка, наследничка на Люблянска банка, още дължи на хърватските вложители над 170 милиона евро.

И така, наистина ли дългоочакваното присъединяване на Хърватия към ЕС е сериозно застрашено?

Изявления от страна на ЕК и говорител на германското правителство внушават, че всъщност не е. Тяхното основно послание е, че Хърватия ще се присъедини през юли и че тя трябва да наблегне на реформите, в които вече е постигнала добър напредък. Словения може да се опита да извлече полза от ситуацията, но тя едва ли ще се реши да предизвика буря в ЕС с блокиране на процес, който е почти завършен и подкрепен от другите 26 страни членки.

И все пак, изявлението на Ламерт може да бъде възприето като предупреждение към Загреб, че Хърватия не трябва да се отклонява от целите си преди или след присъединяването към съюза.

„В миналото обикновено Германия беше тази, която действаше от името на страните членки, когато трябваше да се накара Хърватия да се вземе в ръце“, заяви Мирослав Ковачич, бивш държавен секретар и член на преговарящия екип на Хърватия с ЕС.

Изглежда, че положението е такова и сега. Това е по-скоро сериозен сигнал за хърватското правителство и Германия всъщност не е единствената, която мисли, че Хърватия може би „се ослушва“, когато става дума за изпълнение на останалите й задължения.

Съдейки по процеса на присъединяване до момента, правителството има добри шансове да направи необходимото до 1 юли следващата година, но трябва да се фокусира повече, отколкото досега. Накратко – няма причина за паника, но и германската критика не е шега.

Почти сигурно е, че Хърватия ще се присъедини към ЕС на 1 юли следващата година. Но изглежда, че тя ще бъде последната страна от Югоизточна Европа, която ще го направи в следващите няколко години.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.