Форумът на ЕС в Брюксел като среща на паралелни вселени

Португалският премиер Педро Коелю, германската канцлерка Ангела Меркел, финландският премиер Юрки Катайнен, австрийският федерален канцлер Вернер Файман, българският министър-председател Бойко Борисов (на задния ред), президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, президентката на Литва Далия Грибаускайте, френският президент Франсоа Оланд, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и гръцкият премиер Андонис Самарас. Снимка: Пресслужба на ЕС

Държавните ръководители на ЕС приеха графика, по който ще започне да функционира единната система за банков надзор в еврозоната под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Файненшъл таймс“ подчертава, че споразумението тази система да се въведе още през следващата година е знак за победа на групата около Франция, която настояваше за бърза първа стъпка в създаването на банков съюз на единната валута.

Но на форума в Брюксел, приключил в ранните часове на деня, лидерите не успяха да се договорят за следващата стъпка от процеса – кога от спасителния фонд на еврозоната с обем 500 милиарда евро ще може да се отпускат преки помощи за закъсалите европейски банки, – като по този начин не бе преодоляна съпротивата на Берлин, пише деловият вестник.

Директната банкова рекапитализация от спасителния фонд, наричан Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), е от голямо значение за Испания, която понастоящем трябва да вземе кредит или да се самофинансира с около 60 милиарда евро, за да оправи разклатената си банкова система, с което да увеличи значително нивото на държавния си дълг. Когато ЕСМ получи контрола върху този процес, тези дългове ще бъдат отписани от счетоводните книги на Мадрид, посочва „Файненшъл таймс“.

Споразумението за старта на системата за общ банков надзор бе предшествано от все по-явен конфликт между френския президента Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел. Оланд дойде в Брюксел с декларирано намерение за максимално бързо задействане на контрола върху банките, докато Меркел бе казала в Бундестага, че това трябва да стане в по-предпазливо темпо.

Берлин настояваше, при мълчаливата подкрепа на Париж, че националните институции за банков надзор трябва да запазят известни права за текущ контрол на малките регионални финансови институции, като все пак ЕЦБ има крайната дума за поведението на всичките 6000 банки в еврозоната, пише „Файненшъл таймс“.

„Гардиън“ допълва, че на срещата на върха на ЕС вчера са изникнали две нови предложения на президента Херман ван Ромпой, целящи стабилизиране на еврото.

Първата е въвеждането на система за годишни „договори“ между правителствата от еврозоната и Европейската комисия, които задължават правителствата да реформират трудовите си пазари и да извършват друг структурни промени.

Втората е създаването на нов „бюджет“ за еврозоната, който да бъде използван като „амортисьор“ за негативните ефекти от структурните реформи и като преразпределящ механизъм в зоната на единната валута.

Темата за бюджет на еврозоната е спорна, макар че все още въпросът е неясен. Тази идея призхожда от Берлин, който смята, че това е начин да се отклони натиска за създаването на по-обхватна система за „еврооблигации“ заради дълговете на страните от еврозоната.

„Дейли телеграф“ цитира експерта Амброуз Евънс-Ричардс, според когото разговорите в Брюксел вчера са протичали като в паралелна Вселена. Ако лидерите от ЕС не могат да се споразумеят за действия, които са кристално ясни, освободени от условия и да отстранят завинаги всички рискове от испански дефолт, те ще имат проблеми с възстановяването на доверието. Изграждането на стабилизацията все още е на плаваща почва, смята Евънс-Ричардс.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.