Черната дупка на италианската корупция

в. Московские новости

С какви усилия е бил изстискан от парламента този документ – един Бог знае. Премиерът Марио Монти натискаше законодателите със същото упорство, с каквото бе натискан самият той от ЕС: там вече губеха надежда да видят на Апенините що-годе приемливо антикорупционно законодателство.

Нека отдадем дължимото на сенаторите – те се бориха до смърт. Опитваха се да удавят документа в приказки, да изтъркат книжата от премятане по кабинетите, да протакат до безкрай десетките поправки в текста. В крайна сметка се роди „закон инвалид“, от който обаче се очакваше да покаже пред цял свят, че Италия води борба с корупцията.

Не е да няма с какво да се бори. По изчисления на „Трансперънси интернешънъл“ през 2011 г. Италия е била на 69-а позиция в световния корупционен рейтинг наред с Гана, бившата югорепублика Македония и островите Самоа. От всички членки на ЕС по-долу от Италия в печалния списък виждаме само Румъния, Гърция и България.

Естествено може да се спори за методиката и обективността на т. нар. индекс за възприемане на корупцията (Corruption Perceptions Index). Въпросът обаче е тъкмо там, че в страната никой не ги оспорва – неслучайно данните на „Трансперънси интернешънъл“ се цитират от самата италианска Сметна палата.

Скандалите от последните седмици покрай безпардонното плячкосване на държавни средства в столичната област Лацио и внедряването на калабрийската мафия в ръководните органи на Ломбардия изличиха и последните съмнения, че местната корупционна система е всеобхватна. Метастазите й пронизват страната от горе до долу.

Те са проникнали във всички отрасли на националната икономика, стигнали са и най-отдалечените градове и провинции, поразили са средния и едрия бизнес (достатъчно е да споменем само скорошния скандал с рушветчийството около 12-те хеликоптера, продадени на Индия от водещата индустриална групировка „Финмеканика“).

Черната дупка на корупцията засмуква политически партии, обществени и религиозни организации, бизнесструктури, а и милиарди, много милиарди евро. Според последните оценки корупционните операции в днешна Италия достигат годишно към 60 милиарда евро. По думите на Микеле Виети, вицепрезидент на Висшия съвет на магистратурата, това е близо половината от целия корупционен оборот на ЕС.

А Италия губи още най-малко 10 милиарда заради подкупничеството, идващо от забавения темп на икономическо развитие. Изглежда няма начин да се пресметнат пропуснатите приходи от чуждестранни инвеститори, които се страхуват да влагат средства в страната. Точно преди гласуването в Сената например Монти публично сподели, че предния ден емирът на Катар му казал направо: „Корупцията е основна пречка, за да инвестираме в Италия“.

В колонката „В страната на крадците“ съм разказвал вече как прочутата антикорупционна операция „Чисти ръце“ от началото на 90-те погреба Първата република. В онези прастари времена, щом пуснех сутринта телевизора или радиото, бях готов да чуя, че е арестуван политик или предприемач – независимо с какъв ранг.

Тогава следствен екип на миланската прокуратура се впусна в кавалерийска атака срещу непоколебимата сякаш система, изградена върху нелегално финансиране на всички политически партии за сметка на рекетирания бизнес. Лъвският пай от незаконните инжекции пълнеше направо партийните каси, макар че и тогава някои се изхитряваха да филтрират финансовите потоци през личния си джоб.

Ще припомня, че историческата операция започна на 17 февруари 1992 г., когато бе арестуван чиновникът от Милано Марио Киеза. Хванаха го на местопрестъплението при получаване на дребен подкуп от 7 милиона лири (около 3500 евро), които той безуспешно понечи да изхвърли в тоалетната чиния. На 31 март 2009 г. го прибраха отново.

Този път бе обвинен като организатор на разклонена система за нелегален трафик на токсични отпадъци в Ломбардия. В Милано впрочем бе известен с прякора „г-н 10 процента“. Примерът с Киеза възможно най-добре илюстрира тенденцията, наложила се в Италия от 10 години насам. Равнището на корупция през периода не само че не спадна, а рязко нарасна.

Същевременно смисълът на корупционните схеми започна да се измества от разни политически комбинации около финансирането на партийната дейност към баналното лично обогатяване. Представяйки антикорупционния закон пред Сената, министърът на правосъдието Паола Северино подчерта: положението в страната е същото, както по време на операцията „Чисти ръце“, „но ситуацията силно се влоши“.

За потвърждение ще цитирам един магнат и супермениджър, Карло де Бенедети. Той заяви в слово пред студенти в Милано: „Крайно високото ниво на корупция ни кара да си припомним 1992 г., и то като пропусната възможност. Тогава имаше шанс да се възстановим, но продукт на онова време стана Берлускони, който успя да продаде една измама като нещо ново“.

Създаването на „черни фондове“ в бизнеса, многомилионните рушвети и „благодарности“ за получени държавни поръчки, подкупването на чиновници, включително съдии, формирането на сенчести лобистки групировки, често пъти изземащи функциите на държавни структури – всичко това са брънки от една верига.

Основното обаче все пак е другаде. В страната бе създадена атмосфера на всеобща поквара, намираща израз ту в мащабни машинации, ту в сексуални оргии, уреждани от техните организатори. Да не забравяме, че самата дума „корупция“ идва от латинския глагол „corrumpere“ („развалям“, „покварявам“).

Сред последиците от феномена Берлускони ще посочим, че в политиката започнаха масово да прииждат хора, които нито по умствени данни, нито по морални качества не можеха да се домогват дори до роля като изразители на обществените интереси. Маурицио Белпиетро – главен редактор на десния милански вестник „Либеро“, винаги брани твърдо курса на Берлускони. Но при все това нарича политическата класа, родена през неговото управление, каста или банда от кретени.

Тук се връщаме към закона срещу корупцията, одобрен от Сената. Политиците явно не са искали да получат ефективен инструмент, подронващ основите на тяхното могъщество и благоденствие. Стига да споменем, че близо 100 от общо 945 парламентаристи в Италия в момента са под съд и следствие, и то повечето във връзка с дела за корупция.

Според бившия ръководител на бригадата „Чисти ръце“ Антонио ди Пиетро законът само ще засили още повече корупцията в страната. Тя е тази, която облага гражданите с данък, води до корозия на властта, отравя политиката, натиска икономиката. Правителството не може да не вижда това“, писа в събота главният редактор на „Република“ Ецио Мауро.

Щом прочетох неговата статия, пуснах телевизора и видях на екрана белокосия патриарх на италианската журналистика Еудженио Скалфари. Той разказваше как през 1956 г. публикувал журналистическо разследване, озаглавено „Корумпиран капитал, инфектирана нация“. И добави: „През последните 50 години нямаше особени промени и вината носим ние, италианците. Всеки народ си заслужава управниците. А ето, ние ги търпим…“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.