Проф. Чернев – българинът от Марс

Снимка: Христо Петров

Аз живея с единственото си неукротимо желание да се реализират идеите, които гърмят в главата ми
В памет на проф. Димитър Чернев, 1930 – 2012 г.

Повече от 60 патента са регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия на името на проф. Димитър Чернев.  Броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения все още не е известен.

Марс

В средата на миналия век пред конструкторите и учените от секретна програма на НАСА стои неразрешим проблем с управлението на марсохода,изстрелян към планетата. Апаратите, достигащи повърхността на Марс, катастрофирали в различни препятствия, преди сигналът от тях да пристигне на Земята и да се върне команда за насочване в безопасна посока. “Трябваше да накараме машината да види опасността и веднага да спре“, споделя професор Димитър Чернев. Младият тогава аспирант в лабораторията на Денис Габор участва в изобретяването на  лазерния лъч и телевизионния кинескоп.

До този момент  учените от Калифорнийския технологичен институт, експериментален център на НАСА, не могат да разрешат как в реално време да управляват марсохода. Проф. Чернев продължи: “Спряхме се на  най-простата схема око-движение. В природата жабешкото око приема образа като голям-малък и директно го изпраща на мускулната система,която моментално реагира.” Така е било изобретено сензорното управление. “На практика изпреварихме скоростта на светлината при предаване на сигнала. Никой не го беше постигнал дотогава.”
Научните среди оценяват приноса на проф. Димитър Чернев за развитието на човечеството като по-значим дори и от този на Джон Атанасов.

Снимка: Христо Петров

Д-р Чернев е учен и изобретател със забележителни постижения в областта на космическите технологии, магнитните носители, лазерната техника, новите енергийни източници, създал е първият в света ”слънчев” хладилник без механични и електрически компоненти. Негово изобретение в дигиталните технологии на миналия век повече от 30 години е водещо в света по своята висока резолюция. “Дотогава шпионските спътници  спускаха касетите със заснетите фотофилми с парашути над океана и хеликоптери ги прихващаха или изпускаха във водата. Информацията достигаше до Земята веднъж седмично Ние измислихме способ и създадохме технология заснетият образ в реално време, пренесен върху лазерен лъч и кодиран, да достига замята”. Друго изобретение на проф. Чернев замества така наречената фотографска “шпионска точка” с точка-електронен микрочип с хиляди по-голям обем и надежден код.

Инженер от МЕИ – София

През 2010 в САЩ бяха организирани чествания на 80-годишнината на проф. Димитър Чернев. В България – не. Тука с неоправдано високомерие подминаха юбилея на този невероятен учен и изключителен човек .
Дипломата си на електроинженер д-р Чернев е защитил през 1952 г в МЕИ -София, представяйки първият  в България и извън Германия електромагнитен запис върху целулоиден носител. Дотогава само в AGFA и BASF са осъществили  тази технология, а в САЩ са използвали още жичен носител. За младия инженер Чернев следва разпределение на работа като отговорник за радиоточките в  телефонната централа на Стара Загора. След година заминава като техник в Радио София,. Там въвежда немски принцип на профилактика и поддръжка на остарялата звукозаписната техника и две години са достатъчни безпартийния техник да стане главен инженер. Кандидатства за участие в международна конференция в Сан Франциско. Българските власти категорично му показват че със своята биография няма никакви шансове да пътува на Запад.

“Тогава аз не исках да уча заветите на Ленин, а да  развивам като инженер своите идеи. И разбрах, че за да го осъществя, трябва да избягам от България. Направих си план.” От 300 кандидати за  младши сътрудник  в БАН  до финала стига той и сина на тогавашния председател на Народното събрание. Комисията от 6 академици е била шокирана от  представянето на инж. Чернев и практическите  му достижения до момента и решава да отпусне допълнително място за класиралият се като втори кандидат.

Бягството

След година в БАН, младши сътрудника Чернев е изпратен в Академията на науките на Германската Демократична Република.  Първият етап от плана за бягството е бил осъществен. “ Аз знаех, че ако избягам, никога  няма да успея да се върна в България и да видя отново майка си и баща си и сестра си. Трябва да си голям егоист за да постъпиш така. Но аз имах идеи и изгарях за да ги осъществя”. По пътя си Димитър Чернев минава през Кьолн и Берлин, търси убежище от четири правителства. Всеки път е подлаган на проверки и изпит от  комисия за установяване на компетенциите и  професионалните възможности. “Френските колеги ме посъветваха, че единствено американците след войната имат капацитет да работят по развитието на моите идеи и ако искам да продължа, трябва да търся място само там”, споделя проф. Чернев.
„Не ме беше страх, когато избягах от родината си през 1956 година. Макар че тогава желанието за свобода се наказваше със смърт – колко ги застреляха, като се опитваха да доплуват до Турция, колко увисваха на електрическите кльонове. Когато си 25-годишен смяташ, че ще живеещ завинаги. Но се страхувах за моите близки, че ще ги изпратят всичките в лагер. Най-трудното решение в моя живот беше да не се връщам в България. Но се страхувах  да не го променя, въпреки че аз знаех, че няма да видя семейството си никога повече, че може да скъся живота им… Тогава нямах представа, че комунизмът ще падне през 1989 година. Трябва да си наистина голям егоист, да гледаш само за себе си и да забравиш какво ще стане с майка ти, със сестра ти, с баща ти. Трудно решение. И се мъчиш да не мислиш за него.   Аз исках само да реализирам идеите, които напираха в главата ми. Ако не бях се махнал, нямаше да успея да се чувствам щастлив от своята работа… Когато пуснаха баща ми от Белене той вече беше 80 годишен и му разрешиха да пътува за САЩ. Дойде ми на гости. Аз си всех отпуск и ние пътувахме от Тексас до Вашингтон. Показвах му всичко – музеи, изложби, паметници, институции. Видя цяла Америка. Разбра, че със сестра ми, която е архитект и избяга десет години след мене, сме се устроили добре и работим успешно. Баща ми почувства облекчение, беше надживял всичко преживяно, успокои се. След като се прибра във Варна почина.”

Емигрант в САЩ с помощта на първия спътник

Комисия, председателствана от двама професори от Масачузетския технологически институт (MIT) установява нивото на познания и умения на Чернев. Но квотата за емигранти от България  през 1956 е била 14 души на година-колкото и през 1924-та. “Аз пресметнах, че  при това положение след около 54 години ще имам шанс да стъпя в Америка. Но, слава Богу, Съветският Съюз изстреля първия изкуствен спътник и американците се изплашиха, че изостават с технологиите”.

Снимка: Христо Петров

Със специална виза тип “К” Чернев завършва и вторият си етап от плана  и пристига в университета Стампфорд, Кънектикът, лабораторията за изследване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението. Тука през 1957 год, Чернев печели конкурс за асистент на д-р Дениц Габор – бъдещия необелов лауреат за откриване на холографията и триизмерното изображение. В Стамфорд българският учен изобретява компактната магнетофонна касета, катодна тръба (кинескоп), система с 3/10 от микрона дължина на вълната за пренос и запис на оптичен носител и възпроизвеждане на картина. В далечната 1958 г. това са революционни открития, които днес се използват във всеки мобилен телефон. “Ние създадохме образ с изключителна резолюция, която позволи на спътник на НАСА в реално време да получи и разчете кодиран сигнал с картина дори и от номера на автомобила на Хрушчов в двора на Кремъл. Аз доказах, че е възможно да се слезе под ½ от дължината на вълната”, уточнява проф. Чернев.

Изобретения, изобретения

През 1960 г., с личната препоръка на проф. Дениц Габор, българският учен  започва доктурантура в Масачузетския технологичен институт. Продължава изследванията си в областта на слънчевата енергия. Избран е за професор в университета Остин, Тексас. От 1965 година в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) – в експериментален център на НАСА, проф. Чернев участва в подготовката на полети до Луната, Марс и Венера. В JET Proporshion Laboratories в Калтек  работи по проекта за безпилотно изследване на Марс.
През 1974 г., в разгара на петролната криза, проф.Чернев прави друго революционно откритие. Дръзкият българин създава първия в света хладилник, който работи без електричество и компресор, без газ и механични части. Той изстудява и произвежда лед от 20 килограмовия си контейнер с минерала Зеолит, загряван директно от слънчев панел. Екипът на младия учен изработва повече от 1500 хладилника-чудо. Над 1000 от тях доказват своята изключителна надеждност в тропическите жеги на Африка – в тях се съхраняват ваксини по програми на ООН за профилактика на тежки заболявания. Това успешно внедрено изобретение само за една година допринася за намаляването на смъртността сред африканските деца. С тази „слънчевата” технология се оборудват промишлени хладилни халета в Бахрейн и Саудитска Арабия, строят се слънчеви хладилници в Мароко, фирмата „Томпсън” от Франция реализира проекти за милиард долара.

Снимка: Христо Петров

През същата 1974 година,, докато чакал „да дойде топлата вода”, Чернев си дава сметка, че съществува „преден фронт, който разделя топлото от студеното”   – явление, което по-късно дефинирали като процес на „Дженерал хийтинг ексчейджърс”. Тогава само трима учени в света работили по вълните от топлина и охлаждане: той, проф. Мениер във Франция и техен колега от Техническия институт Джорджия. Принципът е известен отпреди 80 години, но проф. Чернев го развил и направил възможно да се прилага, където е необходимо достигане на високи температури за разтопяване на метали. „Не правиш топлината, а енергията се прехвърля с тези генераторни топлообменници – казва той. Топлинните помпи дават над 130 %  ефективност. Повече получаваш, отколкото влагаш в системата…” Такива топлообменници се разработват в неговата лаборатория към Масачузетския технологичен институт през 1974 – 1976 година. После българинът печели  специалната стипендия от Американската академия на науките за разработка на слънчеви енергийни системи за охлаждане и затопляне, на базата на топлобмена.
Петролната криза от 1974 година поставила пред политиците ново предизвикателство – да се  откъснат от зависимостта на арабския свят. „Изведнъж, моята работа се оказа като топъл домашен хляб… – казва ученият. Тогава се считаше, че слънчевата енергия е най-удобният енергоизточник. Но същите думи ги слушаме и сега, след 35 години. Тогава бях по-млад и вярвах в тези неща.  Вършехме активна изследователска работа, която можеше да е полезна за хората. Сега ме търсят отново. Защо трябваше да чакат толкова дълго време?”.

Студентите и университетите

Всяко участие на проф. Чернев в международни научни конференции, конгреси и симпозиуми е очаквано събитие в научните среди. Неговите публикации в престижни специализирани издания се цитират непрекъснато. От 1976 година  проф. Чернев, заедно с американския проф. Мъмптън и японския проф. Минато работят по създаването на световната Асоциация за естествени зеолити (INZA) – където са привлечени светила на науката от САЩ, Япония, Италия, Съветския Съюз/Русия, Сърбия, България, Мексико, Белгия, Гърция Австралия, Хърватска и др. Асоциацията има международна координираща и водеща функция в научни разработки и практическото приложение на нови материали и технологии в селското стопанство, енергетиката и промишлеността. Дейността на Асоциацията се спонсорира и от Американското геоложко общество, Министерството на земеделието на  САЩ и още 23 индустриални структури от цял свят.

Снимка: Христо Петров

Със своя опит и авторитет на учен, проф. Д-р Чернев не е прекъсвал никога връзките си с университетите в САЩ и по света. Както той казва: “Студентите ме търсят. В днешно време студентите в САЩ знаят доста повече от своите професори, поне в сферата, в която аз работя.” Практическата консултация, помощ и ръководство, които оказва за извършване на университетските експерименти, понякога отнемат основна част от времето на учения, но проф.Чернев доброволно и безплатно предава своите знания на младите изследователи.
Приносът на проф. Чернев за подпомагане развитието на българската наука и приложни знания в областта на минералите, слънчевата енергия и нано-технологиите е огромен. Независимо от превратностите  и трудностите в своя живот, никога като учен , не е прекъсвал връзката с българските колеги които се занимават със стойностни научни изследвания. Пример за това е проведената през юли 2010 в София Световна конференция на Зеолитната асоциация.  Той е почетен член на борда и зам.-председател, участва и в научни проекти на Института по приложна минерология към БАН, работи със Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.

Вярата

”Не вярвам, че светът ще се свърши, понеже хората ще произведат много въглероден двуокис или изядат всичката храна. Няма нищо ново в цикличността на кризите. Живота не се свършва с кризите. Аз съм оптимист. Който не се учи от грешките в миналото, сигурно ще ги повтори, по “Закона на непредвидените резултати”. Дори да направиш нещо добро и се намесиш, примерно в Природата, всичко се разваля – ти губиш и природата губи. Когато бяхме деца, във Варна, имаше постни череши – по зелени и кисели като вишни, имаше и блажни череши, сладки и с червейчета вътре. Сигурен съм, че и след хиляди години слънцето ще грее и силата на човешкото познание ще използва тази енергия така, че да има  и постни и блажни плодове на свободния човешки труд”.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.