Иран бяга от санкциите по Пътя на коприната

Асошиейтед прес

В честите азиатски срещи на върха този месец иранският президент си осигури специално време, за да обърне поглед на изток. На събиране в Азербайджан Махмуд Ахмадинеджад напомни на президента на Казахстан за идеята за жп линия, свързваща сърцето на Централна Азия с топлите пристанища на Иран. На друга среща – в Кувейт, той разговаря с лидера на Таджикистан за развиващите се търговски връзки между двете страни.

Със затягането на американските и европейски санкции около иранската икономика, служители в Техеран усилено се опитват да достигнат до азиатски пазари като спасителна възможност. От месеци продажбите на ирански петрол за енергийно-гладни страни като Китай и Индия са обект на интензивни западни усилия за намаляване на петролния поток като част от натиска върху Иран заради противоречивата му ядрена програма.

По-малки, но не и по-незначителни икономически пътеки за Иран има обаче по Пътя на коприната, свързващ Китай с Близкия изток. Макар иранската търговия и проекти в Централна Азия да са незначителни в сравнение с петролните продажби за икономическите сили на континента, достъпът на Техеран му дава възможност да потърси икономически буфери от санкциите в регион, където Вашингтон има относително ограничено влияние.

Това са също едни от първите стъпки на Иран в опита му да диверсифицира икономиката си от петрола – който все още представлява 80 на сто от приходите в чужда валута – и да разработи близки пазари за строителната си и технологическа промишленост. „Иранската икономика е толкова силна, че може да живее без петролни приходи“, каза иранският президент Махмуд Ахмадинеджад на паназиатска среща на върха миналата седмица в Кувейт. „Нашият народ може да свикне с това и мисля, че нещата ще се променят в близко бъдеще“.

Иранският министър на петрола Ростам Касеми каза вчера на конференция по енергийните въпроси в Дубай, че Иран има резервен план да управлява страната без важните петролни приходи, включително инвестиции в слънчева енергия и други възобновяеми източници. Макар Иран да е далеч от функциониране без петролни приходи – и може никога да не стигне този етап – изявлението отразява реални амбиции Централна Азия да бъде превърната в ключов пазар за иранските стоки и технологичен опит, като на на бившите съветски републики, които нямат излаз на море, бъде предоставен такъв.

Автомобилопроизводителят „Иран Ходро“ обяви през август планове да увеличи износа си до Казахстан и Туркменистан. Ирански строителни компании са водещи строители в Таджикистан с проекти като водноелектрически централи и тунел на стойност 39 млн. долара, свързващ столицата Душанбе със северен Таджикистан. Най-важният проект на Ислямската република в региона обаче – непрекъсната жп линия през Централна Азия – продължава да е в застой заради спорове и конкурентни начинания повече от 15 години след откриването на първата отсечка между Иран и съседен Туркменистан.

Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов изненадващо отмени миналия месец договор на стойност 700 млн. долара с иранската компания „Парс Енърджи“ за продължаване на жп линията до Казахстан по крайбрежието на Каспийско море. Причините бяха неясни, но Туркменистан преразглежда сериозните си търговски връзки с Иран на фона на разширяването на западните санкции.

Междувременно Туркменистан и Узбекистан проявиха интерес да се присъединят към жп проект, който свързва каспийското крайбрежие на Азербайджан с източния турски район Карс. Такава жп линия ще заобиколи Иран и пак ще осигури така желания от централноазиатските държави достъп до море. „Иран няма друг избор, освен да се обърне към Азия за търговия“ заради западните санкции, каза Сасан Фаязманеш, икономически експерт и директор на Програмата за Близкоизточни изследвания в калифорнийския университет Фресно. „Това, разбира се, няма да реши проблема на Иран да продава петрола си, тъй като повечето централноазиатски страни не се нуждаят от петрола на Иран“.

За Техеран обаче инициативите му в Централна Азия имат не просто парично измерение. Иран е културен център от векове за бившите съветски републики чрез книги, филми и традиции, датиращи от предислямския зороастризъм в Персия. Таджикистан – главната страна, в която Иран има солидно влияние в Централна Азия, има и общш лингвистични връзки с Иран, които му дават важно търговско предимство пред Китай и Русия.

Слабо място за Иран обаче са разделенията вътре в исляма. По-голямата част от населението в Централна Азия е сунитско, а правителствата внимателно следят за всякакви ходове, които могат да причинят междурелигиозно напрежение с шиитските малцинства. Същите тези разделения на свой ред помагат да се затвърди влиянието на шиитски Иран в Ирак и други части на Афганистан.

„Бъдещето на Иран в Централна Азия и по-голямата част на Афганистан е ограничено от факта, че правителството му е официално шиитско, а почти цялото население на тези страни са сунити“, каза Фредерик Стар, председател на Централноазиатския кавказки институт в университета „Джонс Хопкинс“. „И двете страни изработиха практическо разбиране по този въпрос скоро след разпадането на СССР, което ефективно пречи на Иран да прокарва религиозната си кауза в региона“, добави той.

В същото време Иран все повече се опасява, че Вашингтон може да се опита да изгради по-силни връзки в Централна Азия след планираното изтегляне на войски на НАТО от Афганистан до края на 2014 г. Централна Азия бе посещавана от високопоставени американски служители през изминалата година.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън посети Узбекистан преди година, а министърът на отбраната Лион Панета пътува през март до Киргизстан, където САЩ вече имат военновъздушна база, използвана за зареждане с гориво във въздуха и като транзитна спирка за войските в Афганистан. „Управляващият елит на Иран е на практика единодушен в своето мнение, че обявеното изтегляне от Афганистан не е нищо друго, а прикритие за стратегическо прегрупиране“, писа Николай Кожанов, анализатор по регионалните въпроси в Близкоизточния институт в Москва.

Той отбеляза също, че нарастващото внимание към региона дава на централноазиатските лидери повече възможности. „Тези страни преживяха драстични промени в себеоценката си през изминалото десетилетие“, писа той в есе през август за Вашингтонския институт за Близкоизточна политика. „Те вече не се възприемат като затворен (без излаз на море), изолиран район, чиито отношения с външния свят зависят напълно от Русия или Иран“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.