Европа изтласква на заден план обеднелия Юг

ДПА

Пропастта между Северна и Южна Европа все повече нараства и Югът е все по-изолиран от икономическото и технологичното развитие, предупреждават експерти. Някогашното споразумение за социално ориентирана, икономически единна Европа е заменено от противоречиви интереси, ерозия на производствените структури на Юга и подновяване на взаимните предразсъдъци, твърди Фернандо Луенго, икономист от мадридския университет Комплутенсе. „Сега Европа е разпокъсана“, отбелязва той пред ДПА, като допълва, че еврото е застрашено от крах.

Луенго е част от групата EconoNuestra, която критикува управлението на евро кризата от правителствата в еврозоната и се ползва с подкрепата на стотици икономисти. Тази група подготвя за ноември конференция на икономисти от Испания, Португалия, Гърция и Италия. Още преди въвеждането на еврото през 1999 година имаше разделение между технологично развитите северни страни и Юга, чиято икономика се основаваше на по-слаби сектори като текстил, евтини автомобили или промишлени продукти с ниско качество.

Разделението се задълбочи след създаването на еврото, което премахна валутните курсове и понижи лихвените проценти, отприщвайки обилен поток от евтини кредити от германски банки към южни банки и компании, обяснява Луенго. „Германските банки направиха огромен бизнес с дълговете на Испания, Гърция и Португалия“, отбелязва икономистът.

В Испания притокът от северен кредит разду балона в сектора на недвижимите имоти, оформяйки икономически модел, основаващ се на сектори с ниска производителност като строителството, според Луенго. В Гърция много заводи, произвеждащи строителни материали, в някогашните основни индустриални зони край Влос и Солун, вече бяха изоставени след олимпийските игри от 2004 година, когато инвестициите в инфраструктурата намаляха и предизвикаха бърз спад в строителната индустрия.

Югът действително получи средства от структурните фондове на ЕС, но те не бяха достатъчни, за да бъдат преодолени различията с по-развитите държави. Южните правителства си поделят отговорността в сегашната криза. „Прахосахме кредита, който еврото ни даде, престанахме да пестим, инвестирахме в неправилни и непродуктивни проекти“, коментира португалският икономист Антониу Боргеш.

Поляризацията Север-Юг допринесе за опустошителния ефект на глобалната криза в южноевропейските страни, което също така облагодетелства Севера, насочвайки инвеститори, които търсят безопасност, в страни като Германия, според Луенго. Еврозоната наля стотици милиарди евро в спасяването на Гърция и Португалия от икономически крах. Подготвя се спасителен пакет и за испанските банки, като Мадрид би могъл да поиска и спасяване от новия стабилизационен механизъм на еврозоната.

Недоволството от разходите е широко разпространено в страни като Германия, Финландия и Холандия. Междувременно над 60 % от испанците, италианците и португалците не одобряват начина, по който германският канцлер Ангела Меркел се справя с европейската икономическа криза, сочи изследване на German Marshall Fund. Италианският премиер Марио Монти от седмици изразява безпокойство от нарастващите популизъм, ксенофобия и анти-ЕС настроения вътре в блока, призовавайки за извънредна среща на върха на ЕС, на която да бъдат обсъдени тази проблеми.

„Кризата извади старите предразсъдъци и от двете страни“, заяви пред ДПА испанският политолог Педро Чавес. „Северняците мислят, че не работим усилено, докато испанците – някога сред най-проевропейските народи в ЕС – все повече критикуват Германия и Севера“, допълва той.

Испания, Гърция и Португалия са изправени пред вълна от протести срещу мерките за икономии, които мнозина възприемат като наложени от Германия, а в много случаи тези протести прераснаха в насилие, особено в Гърция. Схващането, че южноевропейците работят по-малко, всъщност не е коректно. Гърците и испанците работят значително повече часове от холандците и германците, според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Междувременно политиката на икономии, препоръчана от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) на средиземноморските страни членки, увеличават бездната, разделяща ги от държавите на север, твърди Луенго. Правителствата орязаха разходите за образование, наука и инфраструктура – мерки, които допринасят за „мащабна деиндустриализация“ и подкопават производителността, обяснява той.

Икономистът обвинява за кризата най-вече финансовата спекулация на банките, и призовава за нова европейска визия, включваща федерализъм и заеми за средиземноморските страни, за да могат те да модернизират икономиките си. Такива решения обаче са „на светлинни години“, признава той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.