СофияПловдивВарнаБургасРусе

Какво сториха с моя хадж?

Духовната страна на мюсюлманското поклонение е съсипвана от небостъргачи и задръствания около святото място, а нарастващите цени означават, че само богатите могат да си позволят ритуала.

Днес извърших своя хадж – ежегодното поклонение, което събира милиони хора в свещения град Мека. Изключително съм обезпокоен, че хаджът е загубил духовното си значение. Може и да съм постигнал личен триумф, извършвайки ритуалите, но икономическата, екологичната и човешката цена са потресаващи. Става ми тъжно от промените, които заливат града, заличаващи по пътя си история и наследство.

Хаджът е духовно пътуване на всеки поклонник, което се влива в пътуването на масите. Тъкмо обединението на всички народи го прави толкова специален. Той е личен, но същевременно всеобщ. Дойдох тук с ясно намерение – да поставя Господ в центъра на моя живот. Ще обещая да живея по-добросъвестно. Ще се грижа за другите хора, както се грижа за себе си. Идеята на хаджа е индивидуалното и колективното съживяване на вярата.

Но когато се огледам наоколо, виждам бетонната джунгла, която доминира на хоризонта и закрива дома на Бог – храма Кааба – и се чувствам предаден от пазителите на светините. Ако искам да гледам небостъргачи, мога веднага да отскоча до Лондон. Не бях дошъл, за да ми показват поредния град с високи сгради, приличащ на Лас Вегас и Ню Йорк. Не намирам никаква духовност в тези места. Убеден съм, че Бог не иска светинята му да бъде осквернявана по този начин.

Разходите на хаджа се увеличиха тройно през последните пет години, което ги направи непосилни за обикновените хора. Новите многоетажни петзвездни хотели, обграждащи Кааба, са за онези, които могат да си ги позволят. Тази година забелязах, че хаджът вече се е превърнал в ритуал на свръхбогатите. Несправедливото и несъразмерно увеличение на цената отблъсква по-бедните хора. Същността на хаджа се състои в това всички да станат равни, обличайки две бели раздърпани парчета плат. Това веднага елиминира социалното и икономическо неравенство. Сегашната тенденция прави равенството далечна мечта. Дойдох на хаджа, за да се откажа от материалните стремежи, но материализмът присъства тук с пълна сила. В това няма никаква духовност.

За мен хаджът е покана от Бог да посетя дома му. Инфраструктурата около дома на Бог е построена, без сериозно да се вземе предвид спецификата на мястото. Коли, мощни джипове и дизелови автобуси изпълват околността. Превръщането на Мека в град без автомобили трябва да заеме водещо място в инфраструктурната стратегия за обществен транспорт. Хората прекарват много време в задръствания; аз прекарах половината от времето в чакане автобусът ми да ме закара до светинята. По-добре да бях прекарал това време в дома на Бог в медитация, размишления и молитви. Не намерих нищо духовно в задръстванията.

Долините Мина, Муздалифа и планината Арафат – трите най-важни места, които съставляват пътя на поклонението – са осеяни с повече пластмасови шишета, опаковки и торбички, отколкото много градове изхвърлят за година. Пластмасовата напаст има сериозни екологични последствия, които ще надживеят всичките поклонници тук в Мека. Вредите за околната среда, нанесени от хората, които замърсяват тези места, са в пълно противоречие с учението на исляма.

Има билбордове с послания, напомнящи на поклонниците, че „Чистота е част от вярата“, но въпреки това повечето просто пренебрегват тези мъдри слова. Организаторите на хаджа трябва да вземат сериозни мерки, за да обуздаят замърсяването, налагайки големи глоби на поклонниците и туроператорите. Трябва да забранят пластмасата. Идеята на поклонението е отново да установим връзка с нашите непретенциозни корени и нашата основна мисия. Нехайството към околната среда е пълна противоположност на духовността.

С тези темпове хаджът скоро ще се превърне в материалистичен ритуал, панаир на свръхбогатите, на който те да показват богатството и благородството си. Ужасно ми липсва хаджа, който ме свързва с пророка Ибрахим и ми помага да поставя Бог в центъра на моя живот.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.