СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо й са на Русия толкова партии

Карикатура за руските избори
Шарж, изобразяващ трите партии, спечелили най-много гласове на парламентарните избори в Русия – „Единна Русия“ на Путин (наричани „Партия на мошениците и крадците), Комунистическата партия и Либерално-демократическата на Жириновски. За резултатите от изборите там се разпространява и следният виц за това кой колко места е спечелил в парламента: Крадци и мошеници: 238 депутати (Единна Русия); Врагове на частната собственост: 92 депутати (Комунисти); Тъпаци, търсещи справедливостта: 64 депутати (Справедлива Русия); Клоуни и хитреци: 56 депутати (ЛДПР на Жириновски) Шаржът се разпространява във Фейсбук, Калинински

„Защо й са на Русия толкова партии, неподкрепени всъщност от нашата общественост?“ – попита едно момиче на среща с Владимир Путин, посетил миналото лято младежкия лагер „Селигер“. Президентът не се подвоуми и отвърна: „Точно затова – за да схванат, че никой не ги подкрепя“. Без сами да разберат, младата активистка и твърде опитният държавен глава с две думи дадоха оценка и за партийната система, и за перспективите й в най-близко бъдеще.

Партии за властта

Отношението на властта към партийната дейност се преобрази твърде смайващо от година насам. Преди декември 2011 г. създаването на нова партия практически бе нещо невъзможно. Не само защото получаването на „лиценз за партийна дейност“ бе обвързано от закона с доста строги условия – трябваше например в движение да бъдат събрани 50 хиляди активисти в над половината субекти на федерацията. Строгият закон бе допълван (че и отгоре) със съответно правоприлагане. Регистриращите органи отхвърляха на практика всички опити за партийно строителство независимо от сложения политически и идеологически етикет. Дори да представиш документи за над 50 000 активисти, това изобщо не бе гаранция, че партията ще бъде регистрирана – служителите в правосъдното министерство вършеха чудеса, вникваха в най-дребните детайли, знаеха как да издирят „мъртви души“ и в най-проверените списъци.

Случваше се да открият и други възможности за решаване на въпроса. Например когато Министерството на правосъдието отказа да регистрира партия „Велика Русия“ на Андрей Савелиев, тъй като имаше претенции към устава. По-късно се разбра, че уставът е бил преписан дума по дума, като изключим името на партията, от аналогичния документ на благополучно регистрираната „Справедлива Русия“. Това обаче не промени участта на „Велика Русия“.

В крайна сметка към началото на кампанията за парламентарните избори през 2011 г. в Русия бяха останали седем партии, четири от които представени в долната камара. Положението на другите три впрочем постепенно се подобряваше през периода 2008-2011 г. – ръководствата им имаха срещи с Дмитрий Медведев, разрешено им бе веднъж годишно да се изказват в Държавната дума. Отстъпките обаче не засягаха самия изборен процес. След изборите за местни парламенти броят на фракциите в тях неотклонно намаляваше. Но лицензът за партийна дейност ставаше все по-ценен и търсен ресурс. А междувременно обществото все повече губеше интерес към действията на тези организации.

Партии без общество

Още в средата на 90-те партиите станаха институцията с най-малко доверие сред хората в Русия от всички останали – било властови, било обществени институции. До голяма степен заради конституцията от 1993 г., която на практика не предвижда партиите да участват във формирането на изпълнителната власт.

Тук изигра роля и практиката от последните години – щом спечели избори, победителят независимо от партийната си принадлежност да влиза в „Единна Русия“ (това пролича най-вече на регионално и местно равнище).

Днес обаче дори „Единна Русия“, която редовно печели – вече трета поредна кампания, буди доверие най-много у 30 на сто, установи аналитичният център „Левада“. А общо погледнато, партиите като властова институция имат доверието на 13 процента от хората в Русия. Никой не се ползва с по-ниско доверие. Едрият бизнес, колкото и негативно да се приема, събира доверието на 16 процента. Синдикатите – на 19 процента. А полицията вдъхва доверие на 20 процента от запитаните. 58 на сто от жителите на Русия не разглеждат никоя партия като изразител на интересите им.

Обществото като цяло още не е имало време да оцени възродената многопартийност, защото просто не познава десетките партии, регистрирани от правосъдното ведомство. Затова според повечето хора „изборите са механизъм, чрез който властта се дава на честни и почтени хора“, обясни пред „Комерсант“ директорът на „Левада“ Лев Гудков.

Две трети от руските граждани са убедени, че изборите трябва да водят до промени във властта. Обаче, от една страна, недоверието към партиите, а от друга – разбирането, че и за тези партии не е лесно да си пробият път към изборите и им е крайно трудно да ги спечелят, поражда в обществото „усещане, че положението е безнадеждно и чрез избори е невъзможно да се постигне смяна на властта“. Точно затова „пада избирателната активност“, смята Лев Гудков.

Партии за партиите

В последното си президентско послание към Федералното събрание през декември 2011 г. Дмитрий Медведев заяви, че за регистрация на една партия ще са достатъчни гласовете на 500 активисти. Освен това бе отменено събирането на подписи за участие с избирателна листа в избори на всички нива. Трето, още преди това бе свалена бариерата за влизане в Държавната дума на изборите през 2016 г. – от 7 на 5 процента.

Партийните маси приеха промените с възторг. Дни след това първият зам.-шеф на президентската администрация Владислав Сурков, нареждан сред идеолозите на тормоза върху партиите, бе прехвърлен на работа в правителството. Смени го „единният руснак“ Вячеслав Володин – човек, израснал от партийната среда, чието назначение бе посрещнато дори с известен ентусиазъм. Генадий Гудков, тогава депутат от „Справедлива Русия“ в Държавната дума, заяви пред РИА Новости, че „те (Сурков и Володин) имат сходство в стила на ръководство, погаждаха се, работеха заедно. На Володин по са му развързани ръцете за политически маневри, той има по-големи възможности за преговорен процес във връзка с новата ситуация в Русия“.

Наистина, отначало Вячеслав Володин активно провеждаше консултации и с действащите партии, и с партии, които все още само се готвеха за регистрация. Разговорите свършиха, след като приключи разработването на ресорно законодателство.

Щом законът влезе в сила, гръмна музика и започна шумният бал на многопартийността. Създаваха се партии за всеки вкус – от монархически до казашки, връщаха се стари имена, раждаха се изцяло нови проекти. Особен успех имаха онези, в чиито имена се срещаха думите „комунисти“, „комунистически“ или „справедливост“. В Русия днес действат вече 40 партии. Министерството на правосъдието е събрало още към 200 заявки.

В есенните избори можеха да участват 25 партии. По данни на Фонда за развитие на гражданското общество в регионални избори са участвали 16 нови партии, в избори за общински събрания на регионалните центрове – 11. Най-активни в регионалните избори по брой на регистрираните листи са били Демократическата партия на Русия (ДПР) с лидер Андрей Богданов (6), „Комунистите на Русия“ (5), „Зелените“ (5), КПСС (4), „Градовете на Русия“ (4). На местните избори „Зелените“ и „Комунистите на Русия“ са регистрирали по 5 листи, а по 4 – ДПР, КПСС и „Съюзът на гражданите“. При все това за изборите с участието на нови партии бе характерна главно сравнително ниската избирателна активност.

На практика развитието на партийната система след връщането на безконтролната многопартийност може да тръгне в три посоки.

Първо, да бъде повторен опитът на ГДР. Там имаше многопартийност, но управляващата Германска единна социалистическа партия (ГЕСП) ръководеше Националния фронт, в който влизаха и други партии. Този вариант може да бъде осъществен, ако се реализира докрай проектът в Общоруския народен фронт да се влеят всички партии, приемливи за сегашния ОНФ.

Второ, да бъде повторен опитът на КНР – в Китай освен управляващата партия има и други, но с крайно незначително влияние върху политиката. При това положение ролята на управляваща партия ще играе или „Единна Русия“, или ОНФ.

Третият вариант предполага истинска многопартийност – в случай че новите партии станат по-популярни или пък старите сериозно укрепнат. За целта обаче ще им се наложи да преодолеят недоверието сред хората към самата институция, а също и да предложат някаква алтернатива на управляващата партия.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.