Кой си ти, Никола Гешев?

Никола Гешев. Снимка: Архив на Комисията по досиетата

Книгата „Непознатият Никола Гешев” (Сиела) е сериозно проучване на живота и делото на известния полицай. Най-много внимание е отделено на операциите, в които е взел участие – прословутата Витошка конференция, залавянето на “подводничарите” и парашутистите, ударът срещу ЦК на БКП, ежедневната борба със съветското разузнаване…

Като използва неизвестни досега документи и свидетелства авторът възстановява стъпка по стъпка действията му на 8 и 9 септември 1944 година. Направена е връзка между изчезването на Гешев и назначаването на Ким Филби за резидент на СИС в Цариград.

За първи път детайлно са разгледани плановете за издирването на Гешев след 9 септември 1944 г., обединени в издирвателно дело „Овен”. Отделено е внимание на трагедията на близките му, преследвани от новата Държавна сигурност. Следва откъс от книгата:

Някой искаше да създаде нов мит, да даде на масите нов герой. Удобен герой, защото Никола Гешев е мъртъв, мъртви са и тези, които са го познавали. Защо да не го направим суперполицай? Защо да не е най-големият любовник на времето си? Как няма да е агент на поне четири разузнавания?

Някой искаше да го използва за дребните си цели. Щом Гешев е биел, защо поставяте въпроса, че са ви зашили два шамара в районното?… Да, ние от милицията събирахме доноси в папки, ама ето, вижте, с помощта на досиетата Гешев е пазил държавата…

Да, предаваме България относно новата АЕЦ (примерно), но пък Гешев е бил четворен агент! Това е то спецификата на полицейската работа. Просто така е при нас – от векове за векове…

Опитах се, базирайки се и тълкувайки фактите и само фактите, да стигна до истината за него. Резултатите бяха шокиращи – оказа се, че живелият на грешната земя от 1896 до 1944-а човек Никола Христов Гешев няма нищо общо със създадения от градските легенди образ.

Що за човек си ти, Гешев?

Този въпрос виси поне от 70 години. И отговорите са били различни. Различни защо? Най-просто би било, ако отговорим – в зависимост от това дали за него говори враг или приятел. Обаче куриозът при Гешев е, че много често го хвалят враговете и го хулят хората от неговата страна на барикадата. Парадокс, нали?

Отпреди 9 септември има негово описание от Владимир Манев, журналист от в. “Зора”: „Без образование и възпитание. Грубоват, физически много здрав, в отношението и говора му се усещаше полицейска жилка”.

То не може и да излезе нещо друго, просто защото издателят Крапчев е изключително зависим от полицията в битността си на цел на бойните комунистически групи. Но все пак не може да не се забележи сдържаността на описанието, зад което прозира известна резервираност – все пак вестникът е най-модерният и популярен за времето си и има информация за доста хора в държавата.

Няма да се връщам към сравненията, прилагателните и прочие изразни средства, с които го описват по време на Народния съд преминалите през месомелачката, наречена Отделение “А”. Само ще обобщя – той е изцяло отрицателен образ. Като есенция на казаното там могат да се използват думите на народния обвинител Ахтаподов:

“Никола Христов Гешев. Това име е синоним на мракобесие, зверски садизъм, кръвожадна жестокост, синоним на инквизиции. Той изготвял планове за преследване на партизаните, за блокада на къщите, изработвал планове за залавяне на хора, изработвал плановете за залавяне на парашутистите, ръководил дознанията, вдъхновявал и инспектирал инквизициите. Той беше в истинския смисъл на думата полицай от най-долна проба” .

Като че ли най-прецизни са били при обявяването му за издирване – и това е лесно обяснимо, информацията е с практическа насоченост. Там той е определен кратко и ясно: “саможив, нечистоплътен и много хитър”…

Още за Гешев

Какво бих могъл да добавя още към образа му? Да започнем от външния вид. Гешев определено е груб по конструкция, висок, масивен. Забелязва се отдалече и веднъж видян, запомня се. А това е добре за гвардеец и униформен полицай на улицата, но за цивилен полицай, за тайно ченге е напълно неподходящо. Той го е разбирал и това навярно е една от причините да се въздържа от участие в акции на терен.

Гешев плаши, стряска, но не внушава доверие. Едно сравнение с Праматаров – той прилича на интелектуалец, успокоява с вида си. Хората са склонни да си мислят, че с него човек може да разговаря и да се разбере. Ето например как постъпва един бивш агент на Отделение “А”, на когото германците предлагат работа срещу България.

Михаил Пенчев: “Когато работех при г. Дьоркен, същият ми възлагаше някои задачи да се съберат сведения за някои лица, заминаващи за Германия и за някои чужденци. Затова е явих в Дирекция на полицията при г. Праматаров, началник на “Б” отделение и му съобщих как г. Дьоркен ме е помолил да му върша работа от политически характер. Г-н Праматаров ме накара да направя едно писмено изложение и което сторих и му го предадох. След като му дадох изложението, ми каза да се явя при агента Кръстьо Кръстев от същото отделение, който се занимаваше с шпионажа на германците и да му донасям всичко, което получавам от г. Дьоркен. Това и сторих, а агентът Кръстьо Кръстев ми даваше отговора” .

Пенчев е работил повече от 10 години с Гешев и под ръководството на Гешев. Когато попада в нетипична ситуация, той не търси съвет от бившия си колега и началник, а отива при Праматаров. Хайде, да речем, че го прави, защото неговото отделение отговаря за контрашпионажа, включително и срещу германците. Но аз попаднах и на други случаи, когато хора в подобна ситуация търсят съдействие от всеки друг, но не и от Гешев. Можем само да гадаем колко по-успешно щеше да е Отделение “А”, ако имаше друг началник.

Никола Гешев. Снимка: Архив на Комисията по досиетата

Гешев е недиалогичен. Ето вижте как постъпва с друг свой бивш подчинен. Крум Илиев, разузнавач в Отделение “А”: “Два пъти съм правил опит да спасим две лица от лагера в Ксантийско, а именно за Величко Станимиров Стоев от Мировяне, Софийско и Георги Ладжев от София, обаче като се явих при инспектора на Отделение “А” Абаджиев и му изложих в какво се състои обвинението им, той подигравателно се обърна към мен, че нищо не знам и ме прати при Гешев да му кажа какво искам.

Отидох при него и му казах, обаче той не само не ме изслуша, ами се закани, че ще ме изпрати при тях. Оттогава не посмях вече за нищо да се явявам при тия хора за каквото и да е ходатайство за каквито и да е задържани в това отделение” .

Да, това, което е сторил, е принципно, така трябва да се прави. Но съгласете се, че може и по друг начин ходатайстващият да бъде поставен на място. Така, че да му се запази достойнството, да се запази приказката между двамата. Впрочем, не си мислете, че го прави, защото е принципен!

Димитър Ачков: “Никола Гешев, бивш началник на отдел ДС, познавам от дома на баща ми и брат ми Илия. Той беше добър приятел на последния. Не съм имал никакви връзки с него освен това, че когато загазвах нещо пред полицията, се обаждах по телефона да уреди въпроса и провинението ми се ликвидираше. Мисля, че той стана причина за освобождаването ми от гр. Севлиево през 1934 год., когато бях интерниран, но не съм положителен”.

И още един пример в тази насока – Златан Милушев: “Познавах Гешев. Запозна ме с него моя братовчед Милко Ангелов, мисля един ден през 1942 година в Циганската кръчма. Тогава ги почерпих и поисках Гешев да ми разреши да нося пистолет, като подписах един празен лист, който братовчед ми е попълнил, за да ми се разреши. След това вече носех пистолет 6.35, тъй като бях търговец и носех много пари със себе си. Оттогава с Гешев не съм бил в компания. Срещал съм го в ДП, когато съм отивал при братовчед си по работа, да му занеса я кашкавал , я сирене, тъй като тия продукти бяха с купон”.

Гешев не е добър началник, той не е умее да работи с хората. Относно чувствата подчинените му към него, оперативният работник, ангажиран с издирването му и явно познаващ го лично, е категоричен: “Изобщо агентите и началниците на групи не обичаха Гешев” . А Иван Зеленогоров пък обяснява защо: “Същият като началник беше много строг, особено недоверчив, човек, който тормозеше подчинените си… Обаче тормозеше хората си, в смисъл, държеше ни в събота и неделя без нужда. И в такива работи за минимум резултат влагаше максимум усилия. Можеше да хване 20-30 души, да ни изкара през нощта. По този начин хабеше енергията на подчинените си, хабеше силите и не се грижеше никак” …

…Имахме случай да говорим, че Гешев е студен като лед за човешките болки; той повдига обвинения на килограм само на основание някаква своя вътрешна убеденост или дори подозрения. Действа според максимата “по-добре десет невинни в затвора, отколкото един виновен на свобода”. Не вярвате? Ето какво разказва един от неговите групови началници – Недялко Печев:“Бех изпратен в 1-ви полк да заведа две жени, които беха искани от военните. Двете жени ми се предадоха от началника Гешев да ги заведа и ако ме питат нещо военните нещо, да им кажа каквото знам по задържането на тези жени”.

Там те категорично отричат да са участвали в някаква конспирация. Разследващите офицери били раздвоени. Тогава Печев поискал да разпита сам войниците, които натопили жените. Условието му било да бъде оставен насаме с тях.

Недялко Печев: “Един подофицер доведе един от задържаните войници. Запитах го и той каза, че бил в четата на Славчо и се свързал чрез некои селени. Питах го верно ли е това и той каза: “Тъй верно!” Аз видех, че това е невъзможно да стане и му казах, че съм военен следовател, да си каже истината. Тогава войникът каза: “Това не е вярно, но признах, защото ме биха”.

Оказва се, че войникът пристигнал в казармата с характеристика, че е с леви убеждения и при изчезването на оръжието подозренията се насочили към него. Обискирали го и намерили сред вещите му няколко патрона, които той взел да гърми по сватби. Печев накарал да му доведат и втория войник. И там излязло нещо подобно. Излязъл от стаята и отишъл при военните. Казал им: “Никаква конспирация нема”.

Военните веднага вземат мерки: “След като казах това, видех, че войниците, които разпитах, пред мен почнаха да ги бият и ги накараха пак да признаят. Тогава се обърнаха към мене с думите: “Печев, ти какво направи? Вместо да ни помогнеш, ти обърка работата!”

Къде е Гешев в тая история ли? Ето разказа на Печев по-нататък: “Отидох си в Дирекцията и казах на началника Гешев, а той ми каза: “Защо се месиш в техните работи?” Казах: “Човешко е” …

Личен живот

Наглед личният живот на Никола Гешев е пълна мистерия. Всъщност не е така – в документите съществуват достатъчно податки да бъде възстановен доста детайлно. И ако в него липсват факти за богати любовници, скъпи воаяжи, лъскави приеми и тайни срещи с елита на България, то не е защото са останали в тайна, а защото просто такива няма.

Истината е, че Гешев е водил изключително скромен и обикновен до скука живот. Неговият наркотик в битието е службата; там той е нещо, там е фактор, там се чувства господар, че даже и бог. И поради тази причина много от гъделите на другите хора за него са скучни занимания, а задължителните контакти с близките – досадна подробност.

Разписанието му е еднообразно – сутрин става, отива на работа, на обяд прескача с някой от свободните разузнавачи за обяд в някоя от любимите си механи, после пак на работа. В 18 часа другите си тръгват, Гешев остава. Често спи в кабинета си. Практикува нощните разпити – обикновено те продължават до полунощ и след полунощ. Сън… И пак същото. Точно и лаконично го е определил Иван Зеленогоров: “Стар ерген”.

И в отношенията му с околните има наглед противоречия, които могат да бъдат обяснени само с този синдром. Например той сам пише през 1939 година, че издържа майка си и сестрите си. Достоен за адмирации жест. Но след няколко години се жени и дори не благоволява да ги уведоми за това важно начинание в живота си.

Райна Гешева: “Настоящето съобщение ви го правя в качеството на законна майка на Никола Гешев. С последния не съм се виждала от м. януарий 1943 г., понеже бях евакуирана вън от София. През това време синът ми се е оженил и се е преместил да живее в с. Княжево, Софийско. С жена му не съм се виждала и не зная къде е”.

От братята си според съвременниците си обичал повече Емануил. Интересно обаче защо, като срещал на улицата другия си брат Георги, даже не се поздравявали? Някакъв конфликт? Или обикновена завист на по-големия за успехите на по-малкия – по това време Георги е шампион на България по шах, ходил е на олимпиада… И най-болезненото може би за баткото – взема си успешно изпитите в Юридическия факултет и му предстои да се дипломира…

Следва: „Двойникът – и след смъртта Гешев остава в голямата игра“

–––––-

Андрея Илиев е автор на 15 книги, сред тях „Сбогом, Агата Кристи” и „Атентатът в “Света Неделя” и терористите”.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.