Франсис Фукуяма за изборите в САЩ, олигарсите и Путин

Проф. Франсис Фукуяма. Снимка: личен сайт

Защо нито Барак Обама, нито Мит Ромни не могат да предложат на средната класа нищо съществено? Как се отразява растящото социално неравенство върху политическото съзнание на американците, как плутокрацията измества демокрацията, какви са приликите между финансистите от Уолстрийт и олигарсите в Русия, защо в САЩ няма нови „леви“ идеи? За тези и много други неща разказва Франсис Фукуяма, политолог и философ, в интервю за Илона Виноградова, кореспондент на руската редакция в Би Би Си.


– Социалното неравенство в американското общество се нареди сред ключовите теми в предизборните изявления и на двамата кандидат-президенти. При все че в САЩ богатството никога не е било смятано за порок, по-скоро обратното – за лично постижение, от година-две насам в Америка започват да гледат богатите с други очи. Как си го обяснявате? Нима за всичко е виновна икономическата криза?

– За да схванем защо става така, нека си припомним Голямата депресия. Тежкото икономическо положение през 20-те и 30-те засегна на практика всички обществени слоеве, неравенството бе размито и точно затова – по-лесно поносимо. Но и тогава в обществото също имаше омраза към банкерите и богаташите, умело използвана впрочем от президента Рузвелт, който предложи своя „Нов курс“ и така създаде база за днешната социално ориентирана държава.

Сегашната финансова криза изостри усещането за неравенство и то започна да нараства някъде от 90-те. Докато се промени силно общественото мнение в една или друга посока, минават години, и ето че виждаме днес как кризата от 2008 г. вади на показ дълго събираното недоволство. Любопитно е, че през 2008 г., когато Обама спомена за „преразпределяне“, Джон Маккейн и други републиканци тутакси го връхлетяха с обвинения, че разпалва класова омраза. Значи тогава обществото още не е имало готовност да обсъжда растящото социално неравенство.

– В статията си, озаглавена „Изоставени“ (Left Out), Вие разсъждавате за американската средна класа и теглилата й. Могат ли Ромни и Обама да предложат на тези хора друго, освен лозунги и предизборни обещания?

– Обама говори за инвестиции не само във висшето, но и в средното образование – така може и да спечели учителите, но обещанията му едва ли ще се превърнат бързо в дела. Ромни според мен може да предложи на средната класа по-малко и от това. Той иска да се върне към рейгъномиката, към онова, което ни вкара във финансовата криза – тоест когато пазарите не се регулират, естествено получавате икономически растеж, но плодовете от този растеж не се преразпределят. Също като Рейгън Ромни няма интерес от преразпределение и действаща система за социална защита. При все това дори хората, пострадали от тази политика, пак гласуват за републиканците, защото те са против абортите или гей браковете.

– А има ли в САЩ други политици, способни да предложат нещо конкретно на хората, определящи се като част от средната класа, и то не само на „белите якички“, но и на елита от работническата класа…

– Точно там е въпросът, че засега такива политици няма. А това значи, че въпросната доста голяма група американци чака появата на човек, който ще може да ги мобилизира като изразител на интересите им.

„Разглезени деца и анархисти“

– В статията си Drive for Dignity („Стремеж към достойнство“) Вие обяснявате с този стремеж по-дълбоките причини за „арабската пролет“. Ами хората в САЩ? Какво е породило според Вас движението „Окупирай Уолстрийт“? Не е ли същият този стремеж?

– Мисля, че повечето участници в „Окупирай Уолстрийт“ са разглезени деца от средната класа, стари анархисти и шепа „левичари“, а не истински бедни американци, които могат да кажат, че им е отнето чувството за собствено достойнство. Няма никаква мобилизация в истински бедните афроамерикански райони, нито пък сред белите разорени фермери и „сините якички“, останали без работа. Този пласт от обществото – ето един вид американски феномен – в по-голямата си част подкрепя републиканците. Защото тези хора смятат, че за патилата им не са виновни финансистите от Уолстрийт, а либералният печат, който пишел за тях без никакво уважение.

Движението „Окупирай Уолстрийт“ изпусна парата и се изпари. За разлика от „Чаената партия“ (Tea party), която не само бе изразител на недоволството, а започна дейно да сътрудничи с конгресмените, организаторите на „Окупирай Уолстрийт“ не успяха да мобилизират онези, чиито интереси би трябвало да представляват. И нито синдикатите, нито работниците не ги подкрепиха. Просто не ги приеха сериозно. Това движение постигна само едно – повдигна въпроса за растящото социално неравенство и го превърна в тема за публична дискусия. За жалост обаче отляво не дойдоха никакви нови идеи.

– Самите Обама и Ромни спадат към онзи 1 процент от американците, който бе противопоставен на останалите 99 процента от участниците в „Окупирай Уолстрийт“. Значи от най-високопоставените политици в страната не бива да се чакат промени, тъй като те нямат интерес от смяна на системата?

– Всички лидери на големи политически движения, включително леви, винаги са били част от този условен 1 процент. Та Ленин и Мао също не бяха селяни, а хора от средната образована класа. Американските демократи наистина получават известна финансова подкрепа от банкерите на Уолстрийт, но огромната част от парите в партийната им каса идват от синдикатите, от афроамериканците и т. н., затова не смятам, че демократите изразяват интересите само на 1 процент.

За банкерите и руските олигарси

– Икономистът Саймън Джонсън, автор на книгата „13 банкера“, прокарва там паралели между начина, по който финансистите от Уолстрийт манипулират американските политици, и това как го правят в Русия местните олигарси. Зная, че не споделяте това гледище. Каква е всъщност разликата между едните и другите и влиянието им върху политиката?

– Ето една от основните, принципни отлики: САЩ са демокрация, а Русия – все още не. И американските банкери при всяко положение действат в рамките на закона. Друга отлика: Русия страда от финансова корупция, а пък Америка – от интелектуална. Смятам, че прокарвайки паралели, Саймън Джонсън е имал предвид точно това. Според мен Лари Съмърс например (бивш финансов министър на САЩ), бранейки интересите на банкерите от Уолстрийт, не е вземал подкупи от тях. Просто е вярвал в същото, в което са вярвали и самите банкери – че огромните банки са нещо добро за всички.

– Предизборният лозунг на президента Обама е Forward! – „Напред!“. Кой ще движи напред Америка?

– Струва ми се, че никой не ще може да движи Америка напред. Ако Обама спечели, все едно ще се наложи да работи с републикански Конгрес, а и Сенатът ще бъде разделен на два лагера. Отново ще имаме раздори в Конгреса за близките 4 години и тъй ще си останем, без да схванем кой подход – либералния или консервативния, трябва да изберем, за да решаваме насъщните проблеми.

„Докато Путин е на власт, пробив няма да има“

– В края на 80-те Вие писахте много за Горбачов, за гражданското и военното устройство на Съветския съюз. Какво е днешното ви мнение за американско-руските отношения?

– Те според мен днес са в ужасно състояние и до голяма степен по вина на Русия. Струва ми се, че Обама положи усилия да рестартира тези отношения и те по принцип успяха нещо да постигнат, но то не е много. Владимир Путин води страната си по пътя на авторитаризма и явно е избрал антиамериканската нагласа, ако говорим за САЩ.

– Смятате, че въпросът е само в Путин? Антиамериканските настроения винаги са били разпространени в Русия…

– Така е, но в Русия има много Русии. Путин избра да се опре именно на провинциалната Русия, а не на градската образована класа. Тук естествено много неща зависят от лидера, от това къде ще реши той да търси опора. Мисля, че докато Путин е на власт, няма да има никакъв пробив в отношенията между САЩ и Русия.

– Какви са външнополитическите грешки на САЩ през последните години и как да бъдат поправени?

– Основният проблем и основното предизвикателство в близките години ще е Китай. През първото десетилетие на 21-и век Америка отделяше твърде много внимание на Близкия изток, донейде бяхме надценили заплахата, идеща от Ал Каида. Проблем естествено има и днес отново виждаме в Близкия изток силни антиамерикански нагласи, но тръгнал нагоре, Китай е далеч по-сериозен проблем за САЩ. Америка трябва да прави отстъпки на Китай и същевременно да му се противопоставя. Защото никой не иска Китай да се развива по същия начин като Европа след обединението на Германия през 1871 г. – това в крайна сметка доведе до Първата световна война.

БТА

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.