Политологът Георги Коларов: Лидерите на украинските българи излагат цялата ни нация

Политическа разходка из Армения, Молдова, Беларус и Украйна

Георги Коларов. Снимка: от тв екрана

Георги Коларов е политолог, преподава в руски и арменски университети, както и във Варненския свободен университет. Обиколил е всички християнски бивши съветски републики. Автор е на книгите: „Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо”, „Латиноамериканската левица в края на ХХ век между сандинизма и сандиризма” и „Левият радикализъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти” (на руски език). Интервюто е излъчено в предаването „Колегиално” на радио Алма Матер Класик ФМ.


– Вие сте женен за арменка. Как се развива кризата с Армения и Азербейджан?

– Следих кризата отблизо. Бях пред унгарското посолство в Ереван, в момент, в който бяха скъсани дипломатическите отношения. Бях на митинга, на който бяха скъсани унгарските знамена. Става дума за това, че през 2004 година на натовски курсове в Будапеща един азербайджански офицер през нощта се промъква в стаята на един арменски офицер, докато той спи дълбоко и го убива с брадвичка. Затова получава справедлива присъда – доживотен затвор без право на помилване през първите 30 години. Но както е известно Унгария е в тежка икономическа криза и Азербайджан и Турция решиха да помогнат. Те изкупиха унгарските държавни облигации за 3 млрд. евро. Така спасиха страната от гръцкия вариант. С това е свързана рязката преориентация на унгарската външна политика и национална доктрина. Те вече се смятат за потомци не толкова на угорските народи, които са част от уралското семейство заедно с финските и самодийските народи, а на тюрките. И унгарските официални лица, когато пътуват до средноазиатските републики, до Азербайджан и Турция, споменават за общия си произход и културно-историческите си връзки. Цената на всичко това е 3 млрд. евро. Именно поради тази причина демонстрантите хвърляха дребни монети по стената на унгарското посолство в Ереван.

– Да се „поразходим” и в други бивши съветски републики – Молдова, Беларус и Украйна, където се проведоха избори. Съвсем наскоро протекоха избори в Гагаузия, знам, че там има и казаци и всички те са против Молдова да стане част от Румъния…

– Да започнем оттам, че преди година и половина бях официално поканен на иногурацията на президента на Гагаузия и там успях да се запозная с много молдовски и гагаузки политически лидери. Техният президент Михаил Фурмозал вече втори мандат управлява страната. Успях и да се запозная с най-богатия човек – Константин Симов, който произвежда вино и други алкохолни напитки. Това е традиционният бизнес на молдовците. В речта си при иногурацията Михаил Формузал каза следното – „За да оцелее молдовският щъркел (символът на страната) той трябва да се държи на двете си крила – Гагаузия и Приднестровието”. Аз напълно споделям това мнение. В Кишинев, в румъноезичната част на Молдова нямат обаче намерение да толерират тези малцинства – рускоезичното в Приднестровието, тюркоезичното и българоезичното в Молдова.

– Не ми е много ясно какво е различното между Молдова и Молдавия?

– Нищо. Това е една географска територия както Македония. Те най-вероятно ще се обединят с Румъния, тъй като населението е наистина румънско и за разлика от македонските българи те знаят, че са румънци и не са си губили никога самосъзнанието. Точно поради тази причина 2/3 от молдовските граждани, които говорят на румънски, искат обединяване с Румъния и съответно да станат граждани на ЕС. Останалите – това са рускоезичните – руснаци и украинци, българите и тюркоезичните, които не искат.

– Не съм много сигурен дали българите в Молдова не искат – те в известен смисъл вече са в ЕС… Да отидем и до Беларусия.

– Беларус е два пъти по-голяма от Молдова по население, а като територия още повече. Голяма част обаче от територията на Беларус са блата. Беларус е и страната, която най-много пострада след взрива в Чернобил. Това, което остава за живеене не е толкова много.

– Там се проведоха избори, в които опозицията отказа да участва…

– За две години съм бил три пъти в Минск и Брест на политологически и философски конференции и всеки път на някое голямо събитие. Преди две години бяха президентските избори и вълненията след тях. Бях жив свидетел на „размириците”. Тръгнах си в деня, когато взривиха минското метро. Опозиция в нашата представа, каквато ние имаме след 11989 година, в Беларус просто няма, защото както казва моя приятел директорът на Института по социология към националната академия на Беларус проф. Игор Котляров, в тази страна просто няма изцяло формирано гражданско общество.

Освен Минск и няколко други големи града голяма част от населението е селско и затова белорусите имат изключително добра селскостопанска продукция, голяма част от нея се изнася в Русия. В Беларус никой не е разрушавал промишлеността. В момента изнасят трактори за Грузия и оръжия за Азербайджан, което ще бъде използвано в подновения конфликт за Нагорни Карабах, който аз очаквам да започне в най-скоро време.

Изнасят за различни африкански, азиатски и латиноамерикански страни оръжия по съветски образец. Най-добрият клиент на беларуското оръжие и муниции е Венецуела. Така че за беларуския президент няма какво да се тревожим, той дори на последното си посещение във Венецуела намекна, може би малко да се поизгаври със своите противници, че евентуален негов приемник ще бъде малкия му син Коля. Тези хора, които се опитаха в да бъдат опозиция в Беларус, не се ползват с уважението на обществото. Всичко до един са компрометирани по някакъв начин. Това са като първите лидери на нашето СДС – така наречените брадати.

Не знам кой от тях е от ДС и кой не, но всички те бяха избрани така, че да компрометират демократичната идея и хората да гласуват за БСП. Същото става и в Беларус. Там Лукашенко няма никаква алтернатива. Дори най-сериозният му опонент, бившият зам.министър на външните работи – Андрей Саников, който излежава присъда, се оказа, че е сериозно корумпиран и затова е изгонен от Външното министерство. Получавал е дивиденти от западните специални служби. А поетът Владимир Никляев е заловен на литовско-белоруската граница с крупна сума – няколко хиляди долара. Когато го питат откъде са, той заявява, че какъв мъж би бил ако я няма тази сума. Тези негови думи станаха достояние на обществото и при ниския стандарт в Беларус това е едно издевателство над работниците, селяните и интелигенцията. Те имат всичко, но не разполагат с големи суми. Няма кой да гласува за такъв човек там.

– Да преминем към Украйна. На пощата си в gmail.com получих следното писмо, в което пише, че БСП, ГЕРБ и Атака се обединяват за изборите в Украйна и ще повлияят сериозно на резултата. Това сериозно ли е?

– От 2002 година съм в близки контакти с лидерите на украинските българи и в крайна сметка се стигна до там аз да предложа екипа за паралелното преброяване на гласовете по време на парламентарните избори в края на септември 2007 година. Начело на този екип от името на Партията на регионите бяха двама българи Венцислав Видински и Хорозов, управители на хотел „Салют”. Те не платиха нищо на момичета, украинки, омъжени за българи, които свършиха много работа и изхарчиха много пари, за да говорят с Украйна по собствените си телефони, а им бяха обещани по 700 долара. После се оказа, че въпросният Венцислав Видински е лежал в одеския затвор за финансови измами, за което не знаех предварително.

Това явление – корупцията, конфликтите и ежбите помежду им за украинските българи са всекидневие. Съвсем наскоро, както знаете, това лято в Полтава беше открит паметникът на Хан Кубрат по инициатива на варненския бизнесмен Румен Спасов, който от години живее в Украйна. Той лично ми се е оплаквал, че е срещнал съпротива от лидера на киевските българи Николай Габер, председател на събора на българите в Украйна и на главния редактор на българското издание в Одеса г-жа Дора Костова. От тях пък съм чувал, че те са финансирали преди това строителството на паметниците на Кубрат и Аспарух. Били са построени, след което са били съборени по инициатива на Антон Кисе, който тогава беше губернатор на Одеска област. Общо взето българите в чужбина сме си българи…

– В това писмо пише, че най-силно рамо на Антон Кисе дават управляващите в България…

– Според мен нашите управляващи са дълбоко заблудени. Така е и според част от украинските българи. Например в с. Огородное местният лидер Александър Йовчев казва, че Антон Кисе е корумпиран престъпник.. На мен не ми се гази в това блато. Обвиненията между българите в Украйна са чудовищни и разбирам, че става дума за много пари. За никакво българско самосъзнание и стремеж за запазване на нашата народност. Тези лидери на украинските българи излагат цялата ни нация.

А що се отнася до самите избори в Украйна, политиката е с криминален привкус. И Партията на регионите и опозицията са водени от политици, които са с единия крак в затвора или са излезли от там. Както например Виктор Янукович. Той е бил гастролиращ рецидивист. Това е стара съветска терминология. Гастролираш в най-отдалечения от родното ти място град, след което се изнасяш по най-бързия начин. Янукович затова е лежал в затвора. Колко бивши вече министър-председатели са в затвора – Лазаренко, Тимошенко… И все за финансови престъпления. Началникът на кабинета на президента Анна Герман също е обвинявана в данъчни измами в особено големи размери.

Украйна и след тези избори ще остане доста далеч от Европа. Не й е мястото там. От бившите съветски републики има четири – членове на така наречения ГУАМ. Това означава Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова. Тези четири републики по една случайност, когато Ленин и Сталин съвършено произволно са чертали границите, са получили повече територия, отколкото им се е полагало. Те са налапали територия, която не могат да преглътнат. Например в Грузия коренното население е под 50 на сто, т.е. грузинците са по-малко. Поради това се случиха събитията в Абхазия и Южна Осетия. Тази република в един момент ще се разпадне.

Същото е в Азербайджан. Там има различни тюркски племена. Някои са шиити (мнозинството в момента), други са сунити и поради сближаването с Турция тече една бърза сунитизация, с цел отдалечаване от Иран. Има и юдеи, така наречените тате. От тях произхожда символът на ГУАМ, съпругата на президента на Азербайджан – Мехрибан Пашаева Алиева, която беше уловена в интимна връзка с Александър Лукашенко. Немски и италиански папараци ги заловиха. Даже написах коментар по този въпрос озаглавен – БЕЛАРУС – СТАР ПРЕЗИДЕНТ, НОВА ПРЕЗИДЕНТША. Въобще в Азербайджан всеки момент могат да се случат много лоши неща и единственото, чрез което се опитва президентът Алиев да разсее нещата, е в разпалването на нова война за Нагорни Карабах.

От сайта Котка с цигулка

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.