Нали искат пак смъртни присъди? Защо държавата трябва да защитава престъпници в Малайзия?
Вълненията около осъдените на смърт българи в Малайзия стигат до ненормална загриженост за двама престъпници наркотрафиканти.
Защо Външно министерство трябва да праща специални пратеници да се занимават с тях? И да ги защитава, сякаш са невинни овчици, заблудени от непознаване на чужд език?
На летището в Малайзия има надписи и листовки, които на различни езици предупреждават, че за контрабанда на наркотици в държавата се предвижда смъртно наказание.
Към 900 чужденци със смъртни присъди лежат в затворите там, които Малайзия не ще да екзекутира, за да не си разваля отношенията с развития свят. Там се говори за мораториум върху присъдите, за отмяна въобще.
А у нас мнозина искат да върнат смъртното наказание. За цигани, за наркомани – ей така, по расов или социален признак. Във Фейсбук можеш да прочетеш как наркоманите заслужавали смърт или, че циганин, убит с пушка, докато краде орехи (случай от Монтанско) заслужавал това.
Но за двама тарикати в Малайзия всички загрижени – ама не може, какво толкова са направили.
Пренасяли са наркотици, ето какво. Да вземат едни пари. Така, без работа, само с едно минаване на граница.
Близо милион българи работят из Европа, САЩ и другаде, всеки печели колкото може, някои се скъсват от работа, пращат тук на близките, а българската държава им ограничава избирателните права.
Медиите мълчат за това. Но за двама престъпници в Малайзия се впрегна цялата държава и медиите жалят за тях, като че ли са мъченици.
Неотдавна пък в шоуто на Росен Петров и в други медии оплакваха един българин, когото заловили на границата в Хърватия с рядка мида, забранена за износ. И лежал 20 дни в затвора, че не искал да плати 800 евро глоба. И не го бил защитил консула, дай да го уволним тоя консул. Ами като е нарушил закона?
Българските медии и държавата се оляха. Не защитават правата на българските емигранти, но защитават правата на престъпници и нарушители на закона.