В десетката: Чрез анонимизация към прогрес!

Специално за Kafene.net

На 5 ноември ще има демонстрация, протест, събиране; нещо такова. Защо ли? Следният цитат обяснява причината (запазвам оригиналния правопис на български): “Защото от година на година правителството подтиска все повече и повече всички ни, а хората изглежда го забравят. 5-ти Ноември е напомняне на правителството, че ако продължават да ни притискат – РЕВОЛЮЦИЯТА ЩЕ Е НЕИЗБЕЖНА.”

И така нататък до подписа: “We are Legion. We are Anonymous.”

Разбира се, моят коментар в обществената мрежа, където беше публикувано съобщението, бе че то е смешно. Един приятел, редактор в голям национален всекидневник, поиска да обясня позицията си. Не му отговорих съвсем директно, защото не исках да го обидя. Сега се възползвам от възможността да обясня.

През последните години неведнъж сте попадали на “Анонимните”. Било то покрай новини за хакнати правителствени и корпоративни уебсайтове, било то в палатковите лагери на “окупирани” градове.

Ще ги познаете по маскираните лица, високопарните слова и склонността към отправяне на заплахи. “Анонимните” твърдят, че забавят, но не забравят – нещо като съвременна версия на оригиналната ВМРО. Наричат себе си “децентрализирана” мрежа от индивиди, която се стреми към осигуряване на достъп до информация, свобода на словото и прозрачност.”

Аз имах удоволствието да видя лицата и да чуя гласовете на някои от тях пред лондонската катедрала “Сейнт Пол” миналата пролет. Там те се бяха слели с куп други активисти, живееха в палатки, размахваха плакати и призоваваха към… Всъщност и те не бяха съвсем сигурни. Призоваваха към много неща. Ако трябва да обобщя с една дума, ще кажа, че са призовавали към справедливост, но това понятие е лишено от смисъл поради разтегливостта си.

Анонимните не са смешни. Те са вдъхновени хлапета от всички възрасти между 16 и 50 години. Те представляват онази част от човечеството, която пламенно се изживява като носител на доброто и прогреса. Абсолютно убедени, че са жертва на една или повече конспирации, те се противопоставят на всеки опит да бъдат подчинени. Намирам този стремеж към независимост за достоен. Намирам вдъхновението им за чаровно. Намирам начина, по който се вземат насериозно, за симпатичен. Гледам на опитите им да анонимизират всички около себе си, със снизходително доброжелателство.

Аз и менеподобните ми също се стремим сък справедливост и прозрачност. Разликата е, че ние ги смятаме за несъвместими с анонимността. Ние не се притесняваме да изразяваме позиции, да критикуваме, ругаем и хвалим. Не смятаме, че има нужда да се крием, за да го правим. Готови сме да понасяме последствията от действията си. “Анонимните” не са.

Освен това аз и менеподобните ми възприемаме демокрацията като постижение на хилядолетната човешка еволюция. Тя се нуждае от непрекъснато усъвършенстване, но не и от подмяна. Никой досега не е успял да предложи смислена алтернативна система за обществено взаимодействие. Не го правят и “анонимните”.

Маргинални групи като тях са изключително полезни в контекста на цялото общество, защото допринасят за постигането на баланс. На тях никога, ама никога не бива да им се позволява да набъбнат прекалено. Задължително трябва да се държат под похлупак. Ако някой се съмнява в нуждата от това, нека бръкне в близкото минало. Там ще може да загребе с пълни шепи зловещи примери на докопали се до властта идеалистични движения. Случи ли се революцията, с която “анонимните” плашат, тежко и горко на околните. А и на самите хлапета.

Слава Богу, вероятността да се стигне дотам практически е нулева, а това ме връща към смеха. Смешно е как уж информирани и интелигентни възрастни възприемат “анонимните” насериозно. Те явно не забелязват, че маскираните хлапета довчера са се разхождали с костюми на Батман. Символиката на организацията им се корени във филм, направен по комикс и цитиращ детско стихче. Макар и базирани върху събития от историята на Англия през 17-ти век, тези произведения са просто интерпретации за целите на развлечението.

Дизайнът на маските на “анонимните” е заимстван от образа на “V” – мрачен отмъстител срещу “системата”, появил се за първи път в английски комикс от 80-те години. Героят обича да рецитира 406-годишно стихче, предназначено да напомня за участта на терориста Гай Фокс. Фокс е осъден на смърт за държавна измяна, след като на 5 ноември 1605 г. бил заловен при опит да взриви парламента в Лондон.

След екранизацията на комикса преди 6 г., “анонимните” приеха “V” за свое вдъхновение и започнаха да носят маската му. Разбира се, образа на бореца срещу системата е зареден с романтика. Вдъхновението на хлапетата е разбираемо. Също както е разбираемо желанието на 5-годишните да носят костюми на Спайдърмен и Батман. Но я сега си представете мастит журналист да нахлузи червени гащи върху синьото трико на Супермен. Няма ли да ви напуши смях?

От Кафене.нет

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.