Най-голямата християнска светиня е в центъра на разгорещен спор

ДПА

Подземен акведукт в Ерусалим. Снимка: травълпод

Най-голямата християнска светиня е в центъра на разгорещен спор за неплатена сметка за вода.

Храмът Възкресение Христово в Ерусалим се смята за мястото, на което Исус е бил разпнат и погребан. От неговата управа казват, че той ще затвори врати, ако проблемът със сметка за вода на стойност 2,3 милиона долара, за която оттам твърдят, че не са задължени да плащат, не бъде уреден на най-високо политическо равнище.

Водоснабдителната компания „Хагихон“ иска да й се изплати фактура, издадена за първи път преди осем години, когато властите в Ерусалим приватизирали дружеството. Дотогава църквата в обградения от стени Стар град никога не е била таксувана за вода.

Преди около две седмици банковата сметка на Ерусалимската патриаршия – една от християнските власти, която управлява храма – беше замразена по искане на „Хагихон“. „Църквата е напълно парализирана“, каза за израелския ежедневник „Маарив“ служител на Ерусалимската патриаршия, пожелал анонимност. „Не можем да платим за тоалетна хартия. За нищо. Хагихон ни обявиха война“.

Патриаршията, която управлява църквата заедно с Арменската патриаршия и римокатолическия Францискански орден също така няма достъп до средства, за да плаща на духовиците си или да покрие разходите за училищата си.

Служители на вътрешното министерство и на градската управа се намесиха, за да се опитат да намерят компромисно решение, но разговорите се провалиха, като църковни лидери заявяват, че повече не искат „Хагихон“ за водоснабдител и ще помолят богомолците да си носят вода в бутилки.

Димитри Дилани, ръководител на Християнската национална коалиция в Светите земи, в неделя каза за ДПА, че ако премиерът Бенямин Нетаняху не се намеси лично, базиликата ще трябва да затвори врати за неопределен срок. „Всички се молим да не се стига дотам, но ако израелските власти не оставят друга възможност, то това ще се случи“.

Църковните лидери изпратиха писма до православните патриарси по целия свят, до Ватикана, Нетаняху и израелския президент Шимон Перес, молейки ги да се намесят, каза той. „Сега топката е у израелците“, каза за ДПА Дилани.

Дилани обясни, че „не става въпрос за сметка за вода“, а за „разклащането на статуквото, което управлява отношенията между храма Възкресение Христово и властите“.

Той предупреди, че промяната и на един детайл от това статукво, датиращо още от Османската империя, може да предизвика „много опасна ситуация“. Той обвини Израел, че се опитва да „вземе контрол“ над църквата заради икономическата и историческата й важност.

Говорителят на израелското външно министерство Игал Палмор отхвърли обвинението, заявявайки: „Въпросът е за неплатена сметка за вода“. Той каза за ДПА, че изглежда „малко смешно“ да се говори за статукво от Османската империя, „защото доколкото ми е известно, тогава не е имало сметки за вода или течаща вода“.

Палмор заяви, че държавният Израелски национален институт за водни ресурси е инструктирал „Хагихон“ веднага да оттегли заповедта, която блокира банковата сметка на църквата. „Водата ще продължи да тече“, каза той.

Приелият християнството римски император Константин през 326 г. от н.е. нарежда да се построи храма Възкресение Христово, на мястото, за което се смята, че се е намирал хълмът Голгота.

Преди около 15 години Ерусалимската община приватизира водоснабдяването и доставчик на услугата става „Хагихон“. През 2004 г. компанията изпраща фактура на управляващите храма на стойност 3,7 милиона шекела (близо 1 милиона долара по сегашния обменен курс).

Патриаршията заяви, че не обърнала внимание на сметката, за която била сигурна, че е изпратена по погрешка. „Хагихон“ сега си търси 9 милиона шекела (2,3 милиона долара), в които според компанията влизат лихви и неизплатени суми.

„Надяваме се това да се реши скоро, така че да не бъдат разочаровани хилядите туристи и посетители, които ежедневно идват на това популярно и важно място“, заяви в изявление министерството на туризма.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.