Истинското изпитание за Америка идва след изборите

в. Файненшъл таймс

Имало е и по-грозни и нечестни кандидат-президентски кампании: веднага се сещам за презрителната забележка на Ричард Никсън за „отказ за служба в армията, аборти и марихуана“ по адрес на Джордж Макгавърн през 1972 г. Но дори да е така, това беше изтощително и ожесточено състезание. Вчера обаче в ясния слънчев ден в столицата на САЩ избирателите най-после имаха възможност да си кажат думата.

Победителят на изборите през 2012 г. веднага ще бъде подложен на проверка на лидерските му качества и тя е свързана не просто с преодоляване на парализиращите Вашингтон разделения между демократите и републиканците. По-голямото предизвикателство е как да се разпали отново духът на дейния оптимизъм в страна, изтощена от глобалната финансова криза.

„Сега точно Америка има нужда от увереност“, каза висш служител от Уолстрийт, според когото „са налице всички предпоставки за възстановяване, но се нуждаем от предсказуемост и силно ръководство“.

Тазгодишните избори ще бъдат запомнени до голяма степен като референдум ако не за цялостната философия на управлението, то поне за управлението на икономиката. След като наследи изпаднала в затруднения икономика, Барак Обама отхвърли регресивното намаляване на данъците и дерегулацията и прибегна до правителствени заеми и държавна намеса от порядък, невиждан от 30-те години на 20 век. Обама подобно на Франклин Рузвелт се опита да спаси капитализма от самия себе си.

През последните четири години цените на жилищата спряха да падат, а потребителите в САЩ отново харчат. Но въпреки че от началото на годината фондовият индекс на „Стандард енд Пуърс“ се е покачил с 13,6 процента, няма усещане за подобрение и бизнесът се въздържа от инвестиции. Според някои изчисления американските корпорации имат в балансовите си отчети 1,7 трилиона долара, които чакат да бъдат похарчени.

Мнозина хвърлят вината за инвестиционната стачка върху „фискалната скала“ и бюджетната криза на САЩ в средносрочна криза. Ако не се намери решение до 1 януари, ще влезе в сила автоматично намаляване на разходите и увеличаване на данъците, което може да потопи САЩ отново в рецесия.

„Проблемът е, че американският растеж е едва 1,5-2 процента“, каза директорът на водеща банка в САЩ. „Не сме свикнали с това тежко положение. Имаме нужда от промяна на модела на растежа, създаване на работни места в строителството и преквалифициране на работници“, заяви той.

Инвеститорите са още по-неспокойни от съчетаването на „фискалната скала“ със завръщане на кризата с държавния дълг в Европа в резултат на повишаване на стойността на лихвите по заемите на Испания и Италия.

През остатъка от мандата на Конгреса след изборите има опасност безизходицата, породена от разногласията между демократите и републиканците, да доведе до повторение на кризата от лятото на 2011 г. Тогава Конгресът забави вдигането на тавана на дълга и САЩ загубиха своя така желан максимален рейтинг ААА, изглеждащ като гаранция за статута им на свръхсила.

Обама, който е по-хладнокръвен и уповаващ се на разума от своя предшественик Джордж У. Буш, установи, че е почти невъзможно да разруши стената на републиканската опозиция в Капитолия. Неговият новаторски законопроект за реформа на здравеопазването беше приет без нито един глас от Републиканската партия.

Обама не притежаваше умението да съблазнява на Бил Клинтън или големия авторитет на Линдън Джонсън. Със студената си логика той си спечели малко приятели на Капитолийския хълм, където конгресмените и сенаторите повече се впечатляват от политиката на „услуга за услуга“, обилнете ласкателства и хубавите кубински пури.

Във външната политика трябва да бъдат решени не по-малко спешн или плашещи задачи. В някакъв момент през следващите четири години президентът ще трябва да направи съдбоносен избор за това как да подходи към амбициите на Иран за създаване на атомна бомба. По преценка на западните разузнавания Техеран е най-малко на една година от създаването на ядрено оръжие и всеки опит да бъде произведено ще бъде засечен.

Това предполага възможност за дипломатически преговори, икономически санкции и или подготовка за предвождан от САЩ военен удар срещу иранските съоръжения през 2013-2014 г. Обама (който първо пренебрегна разширяването на израелските селища на Западния бряг) принуди своето проклятие Бенямин Нетаняху да пренебрегне заплахите за предприемане на едностранни военни действия преди изборите през 2012 г.

Разузнавателни служители предполагат, че следващото правителство може да предприеме някаква дипломатическа инициатива през 2013 г., за да провери намеренията на върховния водач аятолах Хаменей, особено като се има предвид, че взривоопасният президент Махмуд Ахмадинеджад трябва да напусне поста догодина.

На други места в Близкия изток следващият президент трябва да се занимава с разгръщащата се драма на Арабската пролет. А после идва Китай. През последните четири години САЩ със закъснение превърнаха Азия в основен приоритет, ако не за да имитират точно стратегията на „сдържането“, успешно приложена срещу съветска Русия, то поне отчасти за да се противопоставят на нарастващата сила на Китай.

Надигащият се национализъм и териториалните спорове в Южнокитайско море са непосредствената заплаха; но тревоги за следващото правителство ще създава и упадъкът на Япония, притисната като в клещи между евтиното производство и работна ръка на Китай и безмилостната конкурентна мощ на Южна Корея.

Преди 24 години, когато Студената война наближаваше към своя край, изкусният финансов министър и бъдещ държавен секретар Джеймс Бейкър измисли израза „икономическа несигурност“ като знаков мотив на кампанията на Джордж Х. У. Буш. Всъщност президентството на Буш мина под знака на националната сигурност.

През следващите четири години, освен ако не се появи невиждана външна криза, американците вероятно ще бъдат заети с икономическата несигурност, борейки се да запазят водещата си роля в глобална икономика, в която познанията за новите технологии са широко разпространени, а евтина работна ръка се намира лесно.

Все пак в много отношения САЩ са в доста по-добро състояние от Европа. Благодарение на правителствата на Буш и Обама те рекапитализират банковата си система. Революцията на шистовия газ значително понижава енергийните разходи и съживява производството.

На юг Мексико с евтиното си производство и работна ръка все повече конкурира Китай; на север е богатата на енергийни ресурси Канада. „Аз съм невероятно оптимистично настроен за Америка“, заключава висшият служител от Уолстрийт.

И така, след разгорещената кампания и победителят, и победеният може да си припомнят, че през следващите четири години няма да има съвършени решения, но и наистина непреодолими предизвикателства за САЩ, които продължават да са най-силната държава на земята.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.