Джо Байдън ли е сивият кардинал?

Фонд за стратегическа култура

Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън. Снимка: Белия дом

Барак Обама тръгна към президентските избори в САЩ през 2012 г., решил да изкачи върха отново в свръзка с вицепрезидента си Джоузеф Байдън. Джо Байдън е човекът, играещ вече четири години една от най-важните роли в разработването и осъществяването на външната политика на Вашингтон. Преди да стане вицепрезидент, той бе председател на Комисията по външните работи в Сената и се очакваше да компенсира недостига на външнополитически опит у Барак Обама.

Самият Байдън има достатъчно богат международен опит. Политическата му кариера започва през далечната 1972 г. – избран в Сената на 29-годишна възраст, той се нарежда сред шестимата най-млади сенатори в историята на САЩ. Байдън работи в Сената 37 години и през цялото време участва в дейността на сенатската външнополитическа комисия. Обявява се за военна намеса на САЩ в конфликта на Балканите в средата на 90-те, за нахлуване в Афганистан през 2001 и в Ирак през 2003 г. Това ярко очертава политическата му линия.

Отдавна вече провъзгласил сръбския президент Слободан Милошевич за „военен престъпник“, Байдън се проявява като голям приятел на босненските мюсюлмани. Нарича иракския лидер Саддам Хюсеин заплаха за националната сигурност на САЩ, макар че и до днес не е ясно как тъй Ирак е можел да заплашва Съединените щати. Наред с Лесли Гелб, бившия председател на Съвета за международни отношения, Байдън активно брани идеята Ирак да бъде разкъсан и превърнат във федерация от три региона, слабо свързани помежду си – шиитски, сунитски и кюрдски. Иракски Кюрдистан де факто вече е налице, сиреч „планът Байдън“ изглежда се реализира.

През 2000-те Байдън е сред малцината американски политици, обявили се твърдо за използване на сухопътните сили на САЩ в конфликта в суданската провинция Дарфур като част от „хуманитарната интервенция“ на НАТО. През юли 2007 г. Байдън заявява в Чарлстън, че изпращането на 2500 американски пехотинци би сложило край на конфликта в неспокойната африканска страна, богата на петрол.

По същото време твърди, че трябва да бъде създадена „зона без полети“ в небето над Судан. Администрацията на демократите прави впоследствие нещо подобно в случая с друга държава от Африка – Либия. През лятото на 2007 г. по инициатива на Байдън и сенатора Ричард Лугър, известен русофоб, американският Сенат приема резолюция с призив незабавно да се организира международна миротворческа мисия в Судан.

Близък приятел на Джо Байдън е сенаторът републиканец Джон Маккейн, безуспешно опитал през 2008 г. да се нанесе в Белия дом. Същата година Байдън прави любопитно изявление, че „за него би било чест да се кандидатира заедно с Джон Маккейн“. Ако си припомним подкрепата на Байдън за политиката на Джордж Буш младши в началото на 2000-те, политическото ме „съседство“ с Маккейн няма да ни учуди.

Странно изглежда нещо друго – по време на президентската кампания от 2008 г. Байдън, вече в екипа на Обама, бърза да увери избирателите в САЩ, че „американската мечта изчезва заради Буш и Маккейн“. Нали обаче преди е подкрепял неоконсервативната политика на Буш младши и неговия екип? Може би структурите за глобално управление просто му определят нова роля?

След грузинско-осетинската война от 2008 г. Джоузеф Байдън остро критикува руската външна политика, изразява тревога от „ограничаването на демокрацията“ в Русия. Пръв сред американските конгресмени прави посещение в Грузия след събитията от август 2008 г. и говори в подкрепа на Саакашвили. Ето какво пише тогава политикът във „Файненшъл таймс“: „Действайки непропорционално, като напада Грузия с цялата си мощ и се опитва да отстрани от власт демократично избрания президент на Грузия Михаил Саакашвили, Москва рискува да изгуби мястото си в Европа, а и в международната общност като цяло; това поведение може да има сериозни практически и политически последици“. При все че Белият дом е съвсем наясно: тъкмо Грузия е действала като агресор през август 2008 г.

На 25 юли 2009 г. вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън заявява пред „Уолстрийт джърнъл“: „Населението на Русия намалява, икономиката запада, тя няма да оцелее още петнайсет години“. Думите му прозвучават в унисон с известното изявление на Маргарет Тачър: „В Русия трябва да останат към 15 милиона души, колкото да добиват суровини и да обслужват газо- и петролопроводите“ …

В същото интервю Байдън нарича Русия изостанала страна, която живее в миналото. Специално акцентира върху факта, че влиянието на Русия в постсъветското пространство отслабва; това се използва от администрацията на Обама Байдън като един от основните лостове във външната й политика. Вицепрезидентът дава интервюто по време на официално посещение в Грузия. В Тбилиси той обещава на Саакашвили и неговото правителство най-разнообразна помощ, от политическа и военна до икономическа.

„С гордост мога да заявя, че САЩ подпомагат Грузия с един милиард долара. С това тя получава най-голямата в света помощ от САЩ на глава от населението“, отбелязва Байдън пред грузинския парламент. Същевременно обещава съдействие за влизане на Грузия в НАТО и за модернизация на въоръжените й сили. А малко преди официалната си визита в Тбилиси през лятото на 2009 г. прави „сгледа“ на всички претенденти за президентското кресло в Украйна – провежда срещи с всички основни кандидати.

Подкрепата за „революционерите“ в постсъветското пространство, укрепването на позициите на САЩ в сферата на руското геополитическо влияние стават всъщност и основни компоненти от „рестартирането“ на отношенията с Москва, за което доста спомага твърде опитният Джо Байдън, ветеран в американската външна политика. На 26 април 2007 г. Байдън посочва сред трите основни заплахи за САЩ Северна Корея, Иран и Русия. Без съмнение точно това изказване отразява същинската му позиция.

На 2 май по инициатива на Джо Байдън – председател на Комисията по външните работи в Сената, членовете й приемат резолюция за Южна Осетия (S. RES. 550 08-SR550), осъждаща „провокационните изявления на руското правителство за териториалната цялост на Грузия“. Курсът на Байдън, целящ отслабване на Русия, отразява реалната външна политика на САЩ в далеч по-голяма степен от речите на Обама.

Обама остава президент на САЩ и в близките четири години, зад гърба му винаги ще стои Байдън – този „демократически Маккейн“ на днешна Америка. Е, значи толкова ли е голяма разликата кой ще спечели на 6 ноември изборите в САЩ? Та нали американските политици идват и си отиват, а политиката на САЩ остава неизменна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.