Втори мандат – нов Обама?

Безспорната победа на първия чернокож президент на САЩ над съперника му Мит Ромни не промени съотношението на силите в Конгреса.

След драматичния увод, когато резултатите от наклонените към републиканците щати дадоха първоначална преднина на Мит Ромни, обратът дойде преди полунощ, когато първо телевизионните мрежи направиха оценки, че Барак Обама пръв е преминал през целта, спечелвайки 270 членове на избирателната колегия, необходими за победата.

Барак Обама говори пред Общото събрание на ООН. Снимка: от тв екрана

На щаба на републиканския кандидат в Бостън бяха необходими час и половина, за да стигне до извода, че вече няма надежда. Ромни излезе пред микрофоните след неприятно затишие, за да признае поражението си и честити на победителя, което бе сигнал за екипа на Обама половин час по-късно да изпрати своя кандидат на трибуната под ведрото небе в центъра на Чикаго, за да произнесе победната си реч пред голямото множество.

Това бе краят на голямата политическа драма, която продължи година и половина и бе най-скъпата досега – общите разходи на двамата кандидати и политическите комитети, които ги подкрепяха, са близо три милиарда долара. Обама стигна до крайния триумф със серия малки победи в ключови щати за резултата от изборите – победи в седем от осем.

На национално ниво, след период от няколко часа, когато изборните семафори показваха, че той и Ромни са спечелили един и същи брой гласове – по 49 процента, превесът отиде все пак на негова страна. Окончателните, макар още неофициални, изборни цифри показваха съотношение 50:48 процента.

Обама спечели с около един милион гласове повече, което е важно както политически, така и психологически. Политическата легитимност на неговата победа не може да се оспори.

Обама успя, малко по-неубедително в сравнение с 2008 г., да запази коалицията, която преди четири години го лансира в политическата стратосфера – коалицията на жените, малцинствата и младежите. За него гласуваха 65 процента от хората между 19 и 29 години, 56 процента от жените, 63 процента от несемейните, 80 процента от гей популацията.

Изборният изход е и победа на умерената над радикалната Америка, поражение на консервативния екстремизъм, на догмата за това, че колкото по-малко се намесва правителството, толкова е по-добре за всички, а данъците може само да намаляват и никога да не се увеличават.

Това, че победата е с малка разлика, показва, че Америка продължава да бъде поделена, каквато между другото е била през цялата си история. Онова, което обаче е основен опит на първия мандат на Обама, и реалността, която ще го съпътства и във втория, е това, че стесненият терен на междупартийния компромис остава непроменен.

Изборите не промениха съотношението на силите във Вашингтон – репубиканците запазиха мнозинството си в Камарата на представителите на Конгреса, а демократите запазихасвоята преднина в Сената. Това означава, че президентът и в бъдеще за всяка своя стъпка ще трябва да преговаря както с опозицията, така и със „своите“ конгресмени, чието гласуване във всеки конкретен случай не определя линията на партията, колкото интересите на техните изборни окръзи.

Затова втори мандат спечели новият Обама. Онзи от 2008 г. бе символ на надежда без граници, а новоизбраният Обама осъзнава, че границите на надеждите са ясно очертани. Завръщайки се вчера в Белия дом, той можа свободно да каже на седмата сила, която драматизираше неговата изборна битка с Ромни, онова, което каза на времето пред репортери в първия си следизборен ден и 16-тият прездент на САЩ, един от най-великите от гледна точка на историята, Ейбръхъм Линкълн.

„Господа, вашите проблеми свършиха, а моите едва сега започват“. Първият проблем, който налага спешно решаване, е фискалната криза, така наречената фискална скала, която ще се появи в драматична форма на 31 декември, с пакет автоматични орязвания в бюджета и увеличаване на данъците в общ размер от 600 милиарда долара, ако Конгресът междувременно не постигне съгласие да предотврати това.

Че това няма да бъде лесно, вече обяви лидерът на републиканското мнозинство в Камарата на представителите Джон Бейнър с думите, че те са там още от 2010 г. когато получиха мнозинство като стена за правителството, което постоянно иска да харчи повече и тези избори са им дали това право.

Вторият проблем е икономиката, главната тема на предизборната кампания. Мнозинството от избирателите все пак не прие тезата на Ромни, че днес положението е по-зле, отколкото преди четири години.

Месец преди изборите безработицата падна под 8 процента, положението в икономиката не прилича на хаоса, който посрещна Обама, когато той се настани в Белия дом през януари 2009 г. Уредена е финансовата област, спасени са повехналите автомобилни гиганти, възстановява се пазарът на недвижимите имоти. Но това все пак не е икономика, която просперира. Ръстът е анемичен. Аргументът на президента, че пътят, по който е поела страната, е добър и трябва да получи шанс да завърши започнатото, все пак бе уважен.

Изборният ден донесе много ентусиазъм, на някои места избирателите търпеливо чакаха на дълги опашки, някъде и по четири часа, за да могат да отбележат на бюлетината или на екрана своя фаворит.

Гласуваха малко над 130 милиона американци, около 30 милиона от които преди изборния ден. Победната си реч Обама изнесе в стил, който напомни за Обама от 2008 г. Очевидно бе, че е напълнил докрай своите батерии.

Най-доброто за Америка тепърва идва, бе едно от първите му послания с констатацията, че се завръща в Белия дом все по-решен и по-вдъхновен отвсякога. За Ромни, след шестгодишни усилия да се домогне до Белия дом, това вероятно ще бъде край на политическия път, тъй като един губещ няма да има много влияние в партията.

Той плати цената на своята нерешителност и политическа променливост – в партийните квалификации се представяше за категоричен привърженик на твърдата линия на консерваторите, а в заключителната кампания се показа като умерен, ориентиран вдясно от центъра политик. Онова, което всъщност е главна следизборна дилема, е дали неуспехът да спечели президентската власт ще намали влиянието на радикалното крило на републиканците, движението „Чаено парти“.

Изборната присъда е ясна – американците са за сътрудничество на двете партии в решаването на проблемите. Това не означава, че един друг Обама ще има по-лесна работа, след като защити ключовите постижения на първия си мандат – здравната реформа, регулираният финансов сектор, запазването на принципите на социалната солидарност. Но този път ще действа принципът, че кампанията се води в поезия, а се управлява в проза. Обама не успя да промени системата през първите четири години, а в следващите четири трябва да се противопостави на това системата да не промени него.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.