Вен(д)ета

Иво Инджев

Съдия Венета Марковска не е изпълнила „молбата” на Бойко Борисов да се оттегли от получения вече пост в Конституционния съд заради „огромното напрежение”, което по признание на премиера се е създало около нея, а само е отложила подписа си.

Това съобщи днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ, с което уведоми публиката за продължаващата агония в драмата със заложниците, в каквито се превърнаха съзаклятниците в парламента, издигнали и подкрепили оспорената ( като потенциал още преди две години в разследване на журналисти) кандидатура на Марковска.

Пред очите ни започна да се сбъдва отколешната тайна мечта на тази власт – и особено на вътрешния министър Цветанов- за изобличаване кривиците на правосъдната ни система. Заговори се за тях до степен, че и в Брюксел се включиха на висок глас.

Заслугата за това постижение обаче не е само на съдия Венета Марковска, която се заплете в противоречивите си обяснения, след което прехвърли нишката на това кълбо на МВР и прокуратурата. Тя на практика осъди сговорната дружина гласували за нея депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС да платят данък „бумеранг”.

Наградата за този напредък в осветяването на задкулисието в тъмнината на политическото договаряне извън прожекторите трябва да бъде колективна. Заслужиха я всички участници в процедурата по номиниране, закрила по време на узаконяването на номинацията и на защита на незащитимата позиция на съдия Марковска след като белята вече бе сторена.

Макар и рядко, арогантността на властта се наказва и това е един от тези случаи, когато се случва нещо като възмездие за затъналите в безизходица управници и техните помагачи от имитиращите опозиция другари от БСП и ДПС. Защото този път номерът с премълчаването на неудобната тема не мина. Просто чашата на европейското търпение преля и задвижи тежката воденица на българските медии.

Вода в тях наля отново министър Цветанов, който отказа днес да отговори в студиото на БНТ на логичните въпроси защо не са проверявани от МВР фактите от журналистическото разследване за биографията на Венета Марковска, а вместо това полицията се занимава да търси кой точно ги припомня на парламента и дали сигналът му е анонимен.

Но греши онзи, който си мисли, че полицията не си върши работата под вещото ръководство на своя началник. Намерили са врага и Цветанов не се поколеба да го открои: Медиапул, но и други, като БНР, които (явно в колаборация помежду си) задават разни провокативни въпроси.

Така било предизвикано изявлението в Брюксел, настоя отново Цветанов като обяснение защо е обявил изявлението на официален говорител на ЕК за „неофициална” позиция, поради което се наложи още веднъж, специално като за него, друг говорител на европейското правителство да се произнесе и да осмее твърдението му за „неофициалния характер” на европейската позиция по казуса „Марковска”.

Хубаво е, че се намериха виновни. Иначе щяхме да останем с впечатлението за анонимна вина, с каквото оставаме за т.нар. преход вече 23 години изобщо.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.