СофияПловдивВарнаБургасРусе

Израел – защо медийни звезди нахлуват в политиката

Асошиейтед прес

Те прекарват журналистическите си кариери като анализират, отразяват и въртят на шиш политиците в Израел. В последно време обаче изненадващо много журналисти се натискат да минат в техните редици. Четирима известни израелски телевизионни водещи и новинари напускат работата си и се кандидатират за парламента на предстоящите избори, което е признак за засилващото се влияние на медийните личности за един електорат, който дълго време избираше пенсионирани военни генерали.

Увеличаващата се тенденция журналисти да стават политици е отражение отчасти на желанието за млада кръв на политическата сцена, дълго доминирана от едни и същи лица. Честите обвинения в корупция срещу хора от властта в последните години само засилват симпатиите към онези, които не идват от редиците на утвърдените израелски политици.

Медийните звезди, гледани по вечерните телевизионни предавания или четени ежедневно по вестниците, имат предимството да са едновременно нови и познати. За пръв път две важни политически партии ще се включат в изборната надпревара, ръководени от популярни от телевизионния екран новинарски знаменитости. Изборите са насрочени за 22 януари.

Яир Лапид, известен телевизионен водещ на коментарна рубрика, излъчвана в праймтайма всеки уикенд по Канал 2, напусна работата си тази година и създаде своя политическа партия – „Йеш Атид“/“Има бъдеще“/.

А начело на левоцентристката Партия на труда застана бившият телевизионен и радио коментатор Шели Яхимович, който преди няколко години също премина от медиите към политиката и миналата година бе избран за лидер на партията.

Все повече журналисти следват примера им. Тази седмица друг популярен коментатор, Офер Шелах, обяви, че се присъединява към партията на Яир Лапид, а други две медийни фигури съобщиха, че ще се кандидатират за място в парламента от листата на Партията на труда.

Проучвания на общественото мнение предвиждат, че Партията на труда и „Йеш Атид“ (и двете смятани за предпочитани от гласоподавателите с центристки убеждения от средната класа) ще постигнат силни резултати на изборите, макар и нареждайки се след водещия десен тандем на министър-председателя Бенямин Нетаняху и външния министър Авигдор Либерман.

Според действащата в Израел пропорционална избирателна система броят на гласовете, които дадена партия получава на изборите, определя броя на местата, с които тя ще разполага в 120-членния парламент.

Новодошлите се присъединяват към групата на единадесетте бивши медийни фигури в сегашния парламент, които са част от партии, обхващащи широк политически спектър: от либералната „Мерец“ и центристката „Кадима“ до ултранционалистическата „Израел Бейтену“ и управляващата партия на Нетаняху, „Ликуд“.

Прави впечатление, че броят на бившите журналисти в настоящия парламент е равен на броя на бившите топ служители в сферата на сигурността, а това е знак, че медиите започват сериозно да конкурират един традиционен източник на политическия елит в Израел.

Исторически погледнато, израелците, принудени често да водят войни, винаги са предпочитали бивши военни командири да застанат начело на страната и до голяма степен тази настройка все още съществува. Но медийните личности все повече започват да пробиват през здравата хватка на генералите върху политическото водачество, отчасти защото са по-известни дори от тях.

„Знаят ги във всеки дом. Хората ги харесват“, заяви израелският медиен експерт Йорам Пери. „Общественото признание стана много важно.“

Бившите жуналисти твърдят, че са предпочели политиката по същата причина, поради която са станали част от медийния свят: желанието да въздействат на обществото.

„През целият си живот на зрял човек съм била активистка и феминистка заедно с работата ми на журнали … Работех, за да поправя неправдите“, написа във Фейсбук страницата си коментаторът за вестник „Аарец“ Мерав Мишели, която се надява да стане депутат от Партията на труда. „Сега искам да направя същото в политическото пространство, където се взимат решения и се разпределят бюджетите.“

„Искам да повлияя“, казва Нашман Шаи, бивш главен редактор на Военното радио и телевизионен директор, който бе законодател от партията „Кадима“. „Можеш да повлияеш само ако си на място, където се взимат решения.“ Шаи наскоро премина към Партията на труда заради отслабващите според резултатите от проучванията на общественото мнение позиции на „Кадима“, надявайки се да бъде преизбран.

Но някои хора се опасяват от пристрастност в работата на журналистите, които се домогват до политиката. Миналата седмица депутат от Кнесета внесе жалба в израелския Съвет по печата, призовавайки да бъдат изготвени правила, които да гарантират, че работещите журналисти трябва да обявят намеренията си да се кандидатират за избори.

„Практиката, на която ставаме свидетели този път, изглежда, че минава границите“, заяви политикът от „Ликуд“ Ярив Левин. В телевизионен дебат, посветен на тази тема, блогърката и журналистка Тал Шнайдер заяви, че този феномен срами професията, като компрометира етичните й устои за безпристрастност.

„Ако журналисти казват, че искат да отидат в политиката, то какво говори това за всичките години, през които те са работили (в тази сфера на дейност) и как са работили“, попита тя.

Авторитетният израелски коментатор Дан Маргалит обвини колегите си в лицемерие. „Ден след ден журналисти и магнати не спряха да дрънкат отново и отново как най-добрите израелски граждани странят от политиката“, написа Маргалит в „Израел Хайом“, безплатен ежедневник, лоялен към Нетаняху. „Много от тези дърдорковци сега искат да се присъединят към политиците, които преди те самите демонизираха всеки ден.“

Политиката и медиите винаги са били тясно свързани, още от времето на бащите основатели на страната, отбелязва медийният експерт Пери, директор на института „Гилденхорн“ за израелски изследвания към университета в Мериленд.

Теодор Херцел, основателят на модерния политически ционизъм, оглавява кампанията за родина на евреите, след като отразяваше за виенски вестник съдебното дело през 19 век срещу френския офицер от еврейски произход Алфред Драйфус, осъден за измяна в процес, който Херцел смята за антисемитски.

Наследникът на Херцел на ръководния пост на Световната ционистка организация, Нахум Соколов, също е бил журналист. Двама от първите политически лидери в Израел са били вестникари.

Но в продължение на години израелската политика е била водена от партиите, а не от хората, които са били техни лидери. Избирателите са гласували за партии с ясно изразена идеология и дългогодишни членове. Това обаче се промени през 90-те години на миналия век, когато политическите партии почнаха да губят от силата си, след като избирателите започнаха да стават по-благосклонни към индивидуалните кандидати, много от които нямаха никакъв политически опит.

Явлението съвпадна с появата на частните телевизии в Израел през 1993 г., след като една единствена телевизия, собственост на държавата, държеше монопола в ефира близо три десетилетия, отбеляза Пери. Появата на повече предавания по телевизията означаваше повече телевизионни знаменитости и тези знаменитости започнаха да бъдат смятани за привлекателни кандидати за изборни длъжности.

Гади Улфсфелд, професор по политическа комуникация в Интердисциплинарния център в Херцлия, заяви, че израелските журналисти може и да са изградили кариерите си, отразявайки политиката, но това в никакъв случай не ги прави по-подготвени, отколкото някой генерал или адвокат, който навлиза в политиката. „Най-добрата подготовка за политика е да бъде политик“, обобщи Улфсфелд.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.