Обречени на аутсорсинг

Източна Европа залага на чуждестранните партньорства

Когато British Petroleum (BP) се зае да отвори център за бизнес услуги в Централна Европа през 2009 година, британската енергийна компания проучи пет-шест страни преди да избере Унгария.

„Когато откриваме център за услуги, не се стремим на първо място да спестим разходи, а да създадем стойност“, обясни на бизнес семинар миналия месец в Будапеща Филип Уилън, директор на BP за центровете за бизнес услуги в Европа. „За нас всичко опира до способностите на хората, предлаганите на пазара умения, сигурността на (сектора), икономиката и инфраструктурата до подкрепата на правителството.“

Уилън призна, че конкуренцията е била жестока. „Доста други страни са много добри в това отношение – полският град Краков, където BP също откри бизнес център, е чудесно място, но когато взехме предвид всички тези параметри, просто почувствахме, че Унгария е най-добрият избор“, разказа той.

Три години по-късно Уилън наема още офис пространство, като очаква да увеличи числеността на персонала в Будапеща от 850 души сега до над 1000 през идните 12 месеца.

BP е само една от близо 70-те корпорации, сред които Diageo, Vodafone и BT от Великобритания, индийската TCT (Tata Consultancy Services) и най-неотдавна американската фирма Avis за коли под наем. Всички те разшириха обхвата на операциите на центровете за споделени услуги в Унгария след положителния първоначален опит.

Увеличаването на тези инвестиции, благоприятствано от богатия избор на образована, евтина и често знаеща много езици работна сила плюс бързото нарастване на модерното офис пространство създадоха 35 000 – 40 000 работни места в Унгария, откакто американската алуминиева компания Alcoa започна дейността си в страната в началото на това хилядолетие.

Някои компании като IBM и GenPack поддържат центрове за аутсорсинг на определена бизнес дейност, които пък работят с други компании, докато центровете за споделени услуги обикновено са посветени на или са „пленници“ на конкретни компании като филиала на BP в Будапеща.

Стремителният поток от нови компании обаче секна след парламентарните избори през 2010 година, възвестили идването на власт на премиера Виктор Орбан. Правителството на десноцентристката му партия Фидес бързо започна да прилага нетрадиционни икономически мерки, които, макар очевидно да бяха замислени да овладеят бюджетния дефицит, имаха разрушителен ефект и бяха оценени от мнозина като протекционистки.

„За жалост Унгария е възприемана негативно“, казва Марк Баунас, партньор на KPMG в Будапеща, отговарящ за аутсорсинга на консултантските услуги в целия регион. „Докато преди Будапеща винаги е била на едно от челните места в списъците (на компаниите, търсещи къде да открият нови центрове за услуги), сега е по-трудно тя да бъде включена.. При това нещата не опират само до политическите възприятия, хората са склонни да мислят освен това, че там е скъпо.“

Иронията е, че често критикуваните данъчни промени, подети от правителството на Орбан, в много случаи благоприятстваха онези центрове за споделени услуги, които печелят по-добре, докато икономическите трудности на Унгария доведоха до обезценяване на форинта спрямо повечето световни валути.

„Цената на труда в Будапеща намаля през последните две години, особено ако бъде изчислена в евро или долари. Факт е, че ситуацията тук е по-добра, отколкото много хора си представят“, казва Баунас.

Докато обаче компаниите, които търсят места за аутсорсинг, може и да заобикалят Унгария, те определено не пренебрегват региона – Чехия, Словакия, балтийските страни и особено Полша привлякоха през последното десетилетие голям брой чуждестранни центрове за услуги.

Анна Войт, мениджър за консултантската дейност във фирмата за професионални услуги PwC, изчислява, че секторът ще може да се похвали със 100 000 работни места в Полша до края на годината, подпомогнат по-специално от растежа в провинциални градове.

„Секторът на центровете за аутсорсинг на определена бизнес дейност и за споделени услуги нараства непрекъснато в Полша, като компаниите, които вече са се установили, разширяват своя бизнес, а идват и нови. Сред новите попълнения тази година са Shell и Heineken в Краков, Dolby и Bank of New York Mellon във Вроцлав, и Bayer и Metsa Group в (агломерацията на брега на Гданския залив) Труймясто“, казва Войт.

Румъния, България, а съвсем неотдавна и Сърбия, също влязоха в борбата, като всяка от тях претендира, че нейната работна сила има умения като на централноевропейските й съперници, но може да предложи още по-конкурентни оперативни разходи.

Кристиан Стойка, консултативен директор на KPMG в Букурещ, казва, че „Румъния се нареди на девето място в списъка на Jones Lang LaSalle на десетте (най-изгодни места за аутсорсинг) през последните четири години, с 40 нови проекта, включително научно-изследователски центрове, и създадени над 11 000 нови работни места. Очакваме двуцифрен растеж в този сектор през идните години.“

Може ли Унгария, изправена пред такава конкуренция, да привлича успешно нови компании? Според един консултант „важна американска компания“ може скоро да обяви (създаването на нов център) догодина. Междувременно Уилън от BP запазва твърдата си подкрепа за Унгария.

„Само да имах да заложа по един петак всеки път, когато хора ми казват, че унгарците са настроени толкова песимистично! Това просто е толкова невярно“, отбелязва той. „Ние дойдохме тук, защото бяхме уверени, че начинът на мислене на хората също ще е правилен, и досега нямаме оплаквания в това отношение.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.