СофияПловдивВарнаБургасРусе

Задава ли се чистка в елита на Русия?

Росбалт

Путин с новото правителство. Снимка: официален сайт

Скандалната замяна на Анатолий Сердюков със Сергей Шойгу като министър на отбраната, корупционните наказателни дела за многомилиардни злоупотреби в отбраната и космическия отрасъл, както и при подготовката за срещата на върха на АТИС – тези събития, събрали се в няколко дни, станаха благодатна почва за слухове около личния живот, начина на мислене и плановете на руски лидери от висшето звено.

Последният и най-ярък слух гласи, че Сердюков отстъпва, но не се предава. Изгубил министерството на отбраната, той, казват, атакува Шойгу, разпалвайки скандал около кражбите при създаването на руската система за сателитна навигация ГЛОНАСС. Като министър на извънредните ситуации Шойгу оглавяваше до средата на 2011 г. и директорския борд на компанията „Навигационно-информационни системи“ (съкратено НИС ГЛОНАСС) – федерален мрежов оператор в сферата на навигационната дейност.

В кратък преразказ на предишните епизоди от корупционния сериал ще отбележим, че скандалът с оставката на Сердюков явно е последица от сериозен конфликт „по върховете“, който днес никой всъщност не прави опит да скрие или потули.

Всички възможни причини за министерската оставка вече бяха изредени във всякакви варианти. И конфликт с тъста му Виктор Зубков, влиятелен човек от „близкото обкръжение“ на Владимир Путин и бивш вицепремиер. И спор с „генералите“ начело на военнопромишления комплекс, съответно и с амбициозния вицепремиер Дмитрий Рогозин. И свада с бившия зам.-председател на правителството Игор Сечин заради изпълнение на държавната поръчка, по-специално от Обединената корабостроителна корпорация. И още поне десетина не тъй значителни, но не и по-безинтересни причини.

Версията за конфликт с Рогозин впрочем косвено бе потвърдена от самия вицепремиер в голямо интервю за РИА Новости. Натоварен да отговаря в правителството за държавната поръчка за отбраната, той сподели пред журналистите, че малко преди оставката на Сердюков е отказал да постави резолюция под проектопостановление на кабинета за ликвидиране на няколко военни академии. Освен това е настоял руското отбранително ведомство да възстанови предишния брой на хората, оторизирани са приемат военната продукция – 25 000 души.

Рогозин заяви също, че Сердюков носи вината за спадналото качество на продукцията с военно предназначение в руските заводи, включително в ракетно-космическия отрасъл. И съвсем в духа на баснята на Сергей Михалков се оплака, че бившето ръководство на министерството е „абсолютизирало“ западната техника, а за родните майстори са оставали трохите – нулева рентабилност.

Някои експерти впрочем допускат, че сред същинските поводи за оставката на Сердюков е бил и стремежът да се демонстрира пред обществото борба срещу корупцията не на думи, а с дела. Като се жертват чиновници – не от най-популярните. Версия, която бе потвърдена от избухналия нов голям скандал за корупция, съпроводен с арести. Става дума за предполагаеми злоупотреби при подготовката за скорошната среща на върха на АТИС във Владивосток.

Бившият зам.-министър на регионалното развитие Роман Панов, оглавяващ сега правителството на Пермски край, бе задържан в петък във връзка с делото за присвояване на средства, отпуснати за форума. По-късно и арестуван – до 2 януари. Следователи споменават за щети на стойност към 100 милиона рубли, но сумата явно не е окончателна.

Забавно звучи препоръката, дадена на Панов като кандидат за шеф на местното правителство от Виктор Басаргин, бивш негов началник в министерството на регионалното развитие, а днес губернатор на Пермски край. Басаргин писа в своя блог: „Панов има (…) опит в осъществяването на мащабни проекти – подготовката за срещата на АТИС. Всички дейности бяха приключени в срок, и то качествено“.

В центъра на вниманието на слухмейкърите в Русия остава обаче историята със Сердюков. Плъзнали са примерно слухове, че веднага след обиските шефът на военното ведомство заминал с колата при президента Владимир Путин, но не да търси закрила, а да напише молба за уволнение – само да не го закачат. И да го пуснат да си ходи, без да остави след себе си „криминална диря“.

Не стига това, ами издания като „Московски комсомолец“ например предполагат, че затъвайки в корупционната история, ексминистърът е решил да повлече след себе си всички свои бивши опоненти, срещу които също е натрупал солиден компромат. Може би става дума и за удар в гръб, насочен едновременно срещу Сергей Иванов, шеф на президентската администрация (също бивш министър на отбраната), и новия глава на ведомството Сергей Шойгу.

Говорим естествено за най-актуалния скандал – за предполагаемите злоупотреби при създаването на ГЛОНАСС. За „кръстник“ на системата се представяше тъкмо Сергей Иванов. А управата на НИС ГЛОНАСС до юли 2011 г. бе оглавявана именно от Сергей Шойгу, сменен после бързо с Евгений Примаков под предлог, че се изпълнява нареждането на тогавашния президент Дмитрий Медведев за отстраняване на високопоставените чиновници от бордовете на големите компании.

И ето: от изявление на Сергей Иванов пред телевизия Първи канал научихме, че кражбите при създаването на ГЛОНАСС са били регистрирани от правоохранителните органи още през 2010 г. Поне Иванов призна, че е знаел за тях точно оттогава. Но по думите му е мълчал, за да не подплаши престъпниците.

Вече е взето и първото „персонално“ решение по „делото ГЛОНАСС“ във връзка с кражби, които уж достигали наистина космическата сума 6,5 милиарда рубли. Дмитрий Рогозин отстрани Юрий Урличич от постовете генерален конструктор на компанията „Руски космически системи“ (РКС) и генерален конструктор на ГЛОНАСС, макар да го остави генерален директор на РКС.

Половинчатото решение обаче тутакси провокира нов слух, според който с новото наказателно дело е вдигнат мерникът на самия Шойгу. Ако се вгледаме в думите на Иванов, лесно ще схванем, че днешният министър на отбраната е оглавявал управата на НИС ГЛОНАСС, точно когато криминалната схема за обсебване на държавни пари уж е работела вече с пълна пара. За което са знаели и Сергей Иванов, и – със сигурност – приемникът му на министерския пост Анатолий Сердюков, борил се дълго време за контрола върху РКС. И нищо чудно точно Сердюков да е решил да повлече след себе си „на дъното“ всичките си потенциални врагове.

Всички изброени версии обаче са в известен смисъл частни случаи. А освен „локални“ слухове за бъдещето на отделни политици трите големи антикорупционни кампании в Русия породиха и един глобален слух – за „нова чистка“.

Либерални критици на режима отбелязаха дори, че към 2012 г. Владимир Путин е прекарал във властта точно толкова време, колкото и Йосиф Сталин към 1937 г. В тази връзка те очакват сега кадрова революция и съществено обновяване на елита – оялите се чиновници да бъдат сменени с по-млади хора, незатънали още в калта на корупционни схеми и най-важното, по-верни на президента.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.