СофияПловдивВарнаБургасРусе

Младо гръцко кино, вдъхновено от кризата

Франс прес

Кадър от филма „Момчето, което яде храната на птиците“

Под камъните на кризата идеите процъфтяват. Младите гръцки кинорежисьори проявяват изобретателност както в своите филми, така и в начина да ги осъществят без пари и печелят големи успехи на фестивалите по цял свят в авангарда на едно ново поколение.

„Моите актьори не са платени, всеки член на снимачния екип е съпродуцент на филма, всеки притежава процент от филма“, казва Екторас Лигизос, 36-годишен, режисьор на филма „Момчето, което яде храната на птиците“. „Това е единственият начин да се снима за 40 000 евро филм, чийто бюджет би бил 200 000 евро“, казва той.

Както много гръцки филми, този пълнометражен филм, участвал в международния филмов фестивал в Солун, завършил в неделя, и показващ борбата с глада на един младеж по улиците на Атина, е създаден със собствени средства и без заплати.

„Разбира се, това е филм за кризата, но аз исках да направя съкровен филм, не исках да обяснявам кризата. Исках да покажа горд човек като един грък, който не може да признае своите слабости и не може да поиска помощ“, обяснява режисьорът.

Резултатът е една невероятна и пречистваща смесица, съчетаваща картина, напомняща понякога чернова на почти документален филм, заснет с камера на рамо и без бюджет, и естетски формализъм в стила на Гас Ван Сант.

Филмът показва младеж, сниман в гръб, който върви по улиците на Атина в безкрайна самота и търси нещо за ядене. Младият актьор Янис Пападопулос бе отличен с наградата за мъжка роля на фестивала.

Константина Вулгари, 33-годишна, режисьор на филма „A.C.A.B.All Cats Are Brilliant“, принадлежи към една кинодинастия в Гърция – баща й Панделис е един от режисьорите на Новото гръцко кино от 70-те години, майка й е сценарист, а брат й е също кинорежисьор.

Нейният филм разказва историята на Електра, която принадлежи, подобно на режисьорката, на анархисткото движение, и разкрива колебанията й между един политически идеал за разпределение по равно и хуманизъм, и желанието да се интегрира в нормалното потребителско общество.

„Чаках три години, за да мога да направя този филм, никой не получи заплащане, ще видим дали един ден ще получим нещо, работата на продуцентите бе да намерят камери, места, където да се обядва безплатно и т.н.“, казва младата жена.

За да се издържа, тя работи като асистент режисьор на телевизионни предавания за готвене. Нейният филм бе гледан от организаторите на големите европейски фестивали в Берлин, Ротердам, Кан.

Докато 2012 г. бе белязана от скръб заради смъртта при пътна злополука на голямата фигура на гръцкото кино Тео Ангелопулос, едно поколение от тридесетгодишни режисьори завладя гръцкото кино, следвайки стъпките на Йоргос Лантимос „Кучешки зъб“ и Атина Рейчъл Цангари „Атенберг“ , които проправиха пътя преди две-три години, достигайки до Оскари и до фестивала във Венеция, отбелязва Янна Сари.

„В Аржентина, в периода на кризата преди десет години, се наблюдаваше същото нещо – разцвет на таланти“, припомня г-жа Сари, маркетингов директор на филмовия фестивал в Солун.

„Има повече и по-интересни филми“, добавя Хелън Андруцопулу, която е ръководила екипа, осъществил подбора на гръцките филми на фестивала в Солун.

На фестивала на късометражния филм в Драма, в северната част на страната, тази година имаше лавина от филмови предложения, което е нещо необичайно.

Според Янна Сари „всичко това е свързано с кризата, хората търсят изход“. Това раждане на таланти е „най-добрата страна на кризата“.

„Повечето са приятели помежду си, те играят във филмите си един на друг“, както го правеха техните предшественици от Новото гръцко кино в началото на 70-те години, след края на военната диктатура.

Резултатът е променлив. „Не всички гръцки филми са добри, но има интерес в целия свят в този момент“, посочва Димитри Ейпидис, председател на фестивала.

„Тази година гръцката селекция включва най-вече филми, свързани с политиката или представящи антисоциални позиции“, казва той.

Следвайки радикалната школа на Йоргос Лантимос, заминал да живее във Великобритания, гръцкото кино, бедно и без структури, намери начин да постигне разнообразие – от черно-белия филм „Joy“ „Радост“, на гръцки „Хара“ , разказващ историята на жена, която открадва дете в детска градина, до една популярна семейна комедия като „Пападопулос и синове“, която се шегува с кризата.

Последната творба на Атина Рейчъл Цангари – „Капсулата“, един експериментален филм, е естетическо и чувствително изследване на женствеността, което няма никаква връзка с кризата.

Следващата година три „обещаващи“ филма, които са на етап проект, вече се следят внимателно от големите фестивали. Те се „Дивият Дък“ на Янис Скахидис, „Лютон“ на Михалис Констандатос и „Септември“ на Пени Панайотопулу.

Друга последица, след приемането на закон от 2010 г., позволяващ нови начини за финансиране, е ускореното професионализиране на сектора.

„По-рано работата на продуцента в Гърция се свеждаше до това да поиска субсидия от държавата и да се справи с нея“, казва Константина Вулгари. Една отминала епоха.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.