Властта е там, където са парите

Европейците настояват американците да направят същото като тях в областта на банковата регулация. Какво, много моля, значи това? По въпроса за регулацията самата Европа следва всичко друго, но не и ясна посока.

Кой в крайна сметка има думата по въпросите за регулацията на банковия сектор и финансовия надзор? Отговорът е лесен: властта е в този, у когото са парите. С други думи националните правителства. Причината – засега те са единствените, които могат и трябва да се действат при съмнение, че някоя банка е в затруднено положение.

Следователно е необходимо да бъдат направени две неща: да продължат усилията за възможно най-широк консенсус по тези въпроси и никога да не се забравя, че регулацията засега остава национален въпрос. Не е уместно да се сочи какво другите правят или допускат, за да се избегне отговорността.

В крайна сметка германското правителство трябва да се погрижи германските банки да работят правилно. Независимо какво правят американците или други европейски страни. Този принцип важи и за новите правила Базел III, които трябва да гарантират, че банките ще поддържат по-високо равнище на собствен капитал.

Европейците предполагат, че неотдавнашното отлагане на въвеждането на правилата в САЩ отново ще доведе до същото, което случи с техния предшественик – пакета Базел II. Американците обсъждат и приемат правилата, но ги прилагат само доколкото изглежда подходящо за собствените им банки.

Загрижеността е оправдана. И все пак, европейците не бива да се оставят да бъдат заблуждавани и трябва да се придържат към графика за въвеждане на споразумението Базел III. За да бъдат притиснати бавещите се от другата страна на Атлантика, органите за надзор на банковия сектор трябва да се погрижат чуждестранните дъщерни дружества на американските банки също да спазват новите правила. Тогава натискът върху компаниите майки автоматично се засилва.

Американците обаче също имат причина да са объркани, гледайки към Европа. Европейците, много повече от американците, пропуснаха възможността да оздравят балансите на банките си. При надзора на финансовия сектор пък водят объркваща игра – той трябва да обхване цяла Европа, но не чрез банковия регулатор European Banking Autority, който преди няколко години беше създаден специално с тази цел, а чрез Европейската централна банка (ЕЦБ).

И едва след като влакът в посока ЕЦБ отпътува, германците изразиха купища съмнения. Който гледа към Европа от позицията на американски инвеститор, остава с впечатлението, че там всъщност никой не носи отговорността. Защо американците трябва да се оставят да им се натяква, че не прилагат достатъчно бързо правилата, по които работи надзорът?

Германската позиция не е еднозначна

Който иска да се опита да блокира прилагането на правилата в Европа, сочейки към Америка, изобщо не е разбрал каква е целта на регулацията – да направи по-сигурни банките и финансовата система. Не става въпрос и за това тихомълком да се създават предимства в конкуренцията.

Швейцарците по необходимост осъзнаха този факт и поставиха допълнителни изисквания за банките си. Тъй като една по-малка държава с множество големи банки трябва да взема предпазни мерки още по-внимателно от голяма държава със само няколко наистина големи банки като Германия.

Германското правителство обаче трябва да има предвид, че самият финансов сектор ще оцени по-високо първостепенния въпрос за конкурентостособността отколкото проблема за сигурността на финансовата система като цяло. И за съжаление не може да се изключи вероятността, че националните надзорни органи поне частично ще бъдат повлияни от аргументите на „своите“ банки.

Германската позиция по тези въпроси и без това е нееднозначна. От една страна се искат улеснения и се посочва примерът на САЩ. От друга страна обаче непрекъснато се изразяват съмнения, че британците биха могли да си наложат твърде тежки стандарти и по този начин да получат конкурентно предимство, тъй като инвеститорите може би ще възприемат британските банки като по-сигурни спрямо други финансови институции.

Все едно дали твърде меко или твърде строго: от Германия идват все повече възражения. Истина е, че имаме нужда от единни стандарти. Неправилно е схващането, че по този начин германците едва ли ще бъдат оценени от международна гледна точка. Освен това от една страна Германия иска „повече Европа“, но в същото време настоява и за изключения за германските спестовни каси и кооперации.

Какво точно означава това? Германия трябва да приложи приетите правила при това за всички банки. Ако има отделни точки, които не пасват на всяка цена на малки финансови институции като спестовни каси и кооперации, то германските експерти трябва да настояват за изменения. Осъдително е обаче всяка държава да поема по собствени пътища, тъй като това би означавало по-малка сигурност. По-малко критично би трябвало да се възприемат допълнителни национални изисквания за капитала или ликвидността.

Въвеждането на тези правила трябва да продължи и в международен план. Колкото по-разнородни са изискванията и по-ограничена сигурността на банките, толкова повече националните надзорни органи трябва да внимават дъщерните структури на чуждестранни банки, работещи на вътрешния им пазар, да могат да действат възможно най-независимо. Това означава ограничения при разпределението на капитал и ликвидност в съответните финансови гиганти.

Големите банки не са доволни от тази необходимост, защото тя ограничава гъвкавостта и печалбите им. Следователно, чрез този лост е възможно браншът да бъде убеден сам да се застъпи за единна и адекватна регулация.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.