СофияПловдивВарнаБургасРусе

Саудитска Америка

Сонда за шистов газ в Пенсилвания. Снимка: донън.ком, блог

САЩ ще бъдат световен водещ енергиен производител, ако го позволим.

Понякога революцията, към която се стремят политиците, не е това, което получават. Колкото и иронично да звучи, според доклад от понеделник САЩ могат да изпреварят Саудитска Арабия и да станат най-големият в света производител на петрол до 2020 година.

В годишната си прогноза за световната енергетика Международната агенция за енергията (МАЕ) с централа в Париж твърди, че глобалната енергийна карта „е преначертана от възраждането на петролното и газово производство в САЩ“.

До 10 години САЩ ще увеличат добива си до около 23 милиона барела на ден спрямо около 18 милиона барела на ден в момента, прогнозира МАЕ. Тази прогноза е по-оптимистична от сегашните оценки на американското правителство и е промяна в сравнение с година по-рано, когато МАЕ обяви, че Русия и саудитците ще сесъревновават за първото място.

Както читателите на тези страници знаят, ключът към подобен енергиен бум в САЩ са технологичните иновации и поемането на риск, финансирани от частен капитал. По-специално частният петролен и газов сектор бе пионер в използването нахоризонталното сондиране и хидравличното разбиване (фракинг) за извличане на неконвенционални шистови залежи, които някога бяха недостъпни в технологично отношение. Това също така нямаше да сеслучи, ако секторът не бе в състояние да извършва сондажи на частна земя, освободена от федералната регулация.

Това е истинска енергийна революция, макар и да е далеч от приказната страна на възобновяемата енергия с много държавни субсидии и възлагани поръчки.

В речта си за Състоянието на съюзаот 2007 година Джордж У. Буш – петролният президент – заяви, чеАмерика е „на ръба на технологични пробиви, които ще ни позволят да живеем живота си по-малко зависими от петрола“.Неговото основно решение: „Трябва да продължим да инвестираме в нови методи на производство на етанол – използвайки всичко от дървени стърготини до житни растения и земеделски отпадъци“. Революцията на дървените стърготини не е вероятна в обозримо бъдеще, но това не спря президента Обама да съсредоточи инвестициите с пари на данъкоплатците във възобновяеми източници, със същия неуспех.

Модата се разпространи и във Великобритания, където премиерът консерватор Дейвид Камерън обеща „Зелена сделка“, целяща да направи страната световен лидер във всичко екологично.След две години и половина на власт Камерън има малко за показване, освен повишаващите се цени на енергията за потребителите и набъбващата колекция от вятърни паркове, зависими от субсидии.

Не трябва да забравяме, че тази американска енергийна революция не бе неминуема и все още би могла да бъде избегната. Клубът Сиера и други природозащитници демонизират фракинга също като въглищата, без значение че засилената употреба на природен газ вместо на въглища спомага за намаляване на въглеродните емисии. Те мразят периода на въглеродната енергия.

Щатът Ню Йорк наложи мораториум върху фракинга, а в същото време икономиката на съседна Пенсилвания се преобразява заради експлоатацията на находището Марселъс шейл, разположено ипод двата щата.

Французите, които внасят 98 % от природния си газ, също забраниха фракинга, въпреки че имат шистови резерви, които според оценки са вторите по големина в Европа.

Британците се чудят как да постъпят и вероятно ще излязат със съобщение за фракинг по някое време идния месец.

Най-голямата потенциална заплаха може да дойде от федералната регулация през втория мандат на Обама. Въпреки че той се опита да си припише заслугата за фракинг-революцията във втория си дебат с Мит Ромни, неговата Агенция за опазване на околната среда (EPA – Environmental Protection Agency) отдавна иска да измести държавните регулатори и ще се възползва от тази възможност.

Може би избирането на демократите, подкрепящи фракинга, като бъдещия сенатор Хайди Хайткамп от Северна Дакота (където се намира огромното находище Бакън шейл) може да даде нановата енергийна революция нужната двупартийна подкрепа.

Някой ден историците ще се чудят, че толкова много политически и финансов капитал е бил инвестиран в революцията назелената енергия в момент, когато се е заражда революция на изкопаемите горива. Стара история е обаче, че политиците не успяват да уловят тенденцията, докато не започнат да се ползват с доверие за това. Да се надяваме, че няма да я съсипят, сега, когато са я усетили.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.