Трима съветски космонавти трябвало да летят до Марс през 1974
Първият човек на Марс е трябвало да бъде руснак, а още през 60-те години на миналия век съветските учени планирали пилотиран полет до Червената планета. Днес един участник в секретния проект разкрива в книга подробности за амбициите на СССР да покорят Марс.
Стартът на обитаемия полет до Марс бил предвиден за 1974 година. Проектът обаче бил толкова секретен, че дори някои от заместниците на Сергей Корольов – великият съветски космически конструктор – не били посветени в него. Това пише в книга на Владимир Бугров, който бил ангажиран в инициативата. През август 1964 година обаче Корольов бил „мълчаливо” прехвърлен към програма, свързана с Луната. Целта, според партийния лидер Никита Хрушчов, била „да не се предаде спътника на Земята на американците”.
На експертите в космическите полети отдавна е известно, че през 60-те години на миналия век съветски изследователи са полагали сериозни усилия да изпратят космонавти на Марс. Още през май 1953 година главният космически конструктор на СССР Корольов представил в Кремъл модели на своите ракети и обяснил, че те могат да достинат както Марс, така и САЩ. Никита Хрушчов бил въодушевен от идеята и наредил плановете на учения да бъдат разработени. И те имали успех, доказателство за което са полетите на Спутник и на Юри Гагарин – първият човек в космоса.
Амбициите на Москва обаче се простирали още по-далеч: с правителствено решение от 23 юни 1960 година Корольов получил задачата до 1967 година да построи ракетни системи със стартова маса от 1000-2000 тона, за да изнасят в околоземна орбита товар между 60 и 80 тона. През юли 1962 година интердисциплинарна комисия одобрила т.нар. проект-скица за ракетата-носител Н1. Основната й задача била да осъществи обитаем полет до Марс.
Амбициозни планове
Още през 1964 година била утвърдена конфигурацията на Обитаемия ракетно-космически марсиански комплекс. Той се състоял от три основни елемента. Марсианският космически кораб трябвало да осъществи полета, кацането на Марс и връщането обратно на Земята на тричленния екипаж. Междупланетният ракетен комплекс трябвало да бъде базата в орбита на Марс. Тристепенната ракета-носител Н1 трябвало да транспортира с четири или шест полета компонентите за марсианския космически кораб до околопланетната орбита, където трябвало да бъдат сглобени в комплекс с тегло между 400 и 500 тона.
Част от марсианския космически кораб било и специалното оборудване за кацане, което се състояло от модул за кацане и ракета за качване на кораба. То трябвало да върне двамата космонавти от повърхността на Червената планета на кораба в марсианска орбита, където третият им колега трябвало да бъде на пост.
Космическият кораб във формата на бутилка имал пет отделни нива: на първото били единичните каюти за екипажа, тоалетна, баня, зала за почивка, кухня и столова. На второто ниво били секторът за управления на кораба, изследователските лаборатории и фитнесзала. Според Бугров на останалите три нива били биологичните секции, апаратурата, оборудването за кацане и двигателите.
Мечтите за полет до Марс обаче били погребани през 1964 година, когато партийният и държавен лидер дал задача на Корольов да превърне марсианската ракета за четири години в ракета за Луната. Руснаците искали най-късно до 1968-а да кацнат на Луната и така да изпреварят американците.
Четири неуспешни опита
Тази задача обаче се оказала непосилна за съветската космическа програма, защото ракетата-носител Н1 имала дефект по рождение: при конструирането й Корольов не можел да разчита на помощта на най-важния конструктор на мощни ракетни двигатели Валентин Глушко. Сътрудничеството им било възпрепятствано от стара тяхна вражда.
Затова на Корольов не му оставало друго, освен да разчита на по-малко мощно задвиждане. Няколко десетки свързани помежду си двигателя трябвало да осъществят космическото пътуване. През 1966 година обаче, в разгара на горещата фаза на конструирането на ракетата, Корольов умира, на 59 години. И наследникът му се сблъсква с всички проблеми на космическия кораб.
Синхронизирането на задвижващите елементи се оказало кошмар за инженерите. Тестовите полети без космонавти на борда били катастрофални: провалили се четири експериментални старта на N1, чиято стартова маса трябвало да бъде увеличена на 2800 тона. От четирите ракети най-дълго оцеляла една, която летяла цели 107 секунди…
Съветският съюз пазил марсианската си програма, както и програмата за полет до Луната, като държавна тайна. В предговора на книгата Анатоли Перминов, ръководител на московската космическа агенция Роскосмос, нарича плановете на Корольов „най-големият космически проект на 20-ти век”. И въпреки че не са осъществени, в Русия идеята за полет до Марс не е изоставена и вече се говори за обитаем полет до Червената планета през 2017 година.