СофияПловдивВарнаБургасРусе

САЩ – Китай: Ще има ли презареждане?

Политическите календари на САЩ и Китай следват различни цикли, но веднъж на две десетилетия промяната в китайското ръководство става едновременно с президентските избори в САЩ.

Така че сега, след преизбирането на президента Барак Обама и предстоящото избиране на Си Цзинпин за лидер на Китайската комунистическа партия, двете страни могат да натрупат активи в двустранните отношения.

Двамата ръководители може да не искат да кажат това на висок глас, но в частни разговори биха признали, че американско-китайските отношения са в беда. Докато стойността на китайската валута и търговските спорове преобладават във водещите новини, истинската причина за обърканите отношения е по-сериозна и потенциално опасна. Взаимното стратегическо недоверие ескалира през последните две години и създава порочен кръг, който ако не бъде разкъсан бързо, може да доведе до яростно съперничество, вредно и за двете страни.

Вашингтон и Пекин си разменят обвинения за нарастването на напрежението. Администрацията на Обама е убедена, че трябва да предприеме контрамерки срещу упоритостта на Китай в териториалните спорове и модернизирането на неговите въоръжен сили. Китайските лидери все повече се противопоставят на дипломатическата подкрепа на САЩ за Виетнам, Филипините и Япония в териториалните им спорове с Китай. И най-важното – Китай роптае срещу т. нар. азиатска ос, тоест плановете на САЩ да засили военноморското си присъствие в западната част на Тихия океан.

Така че водещите външнополитически приоритети за двамата лидери са да рестартират китайско-американските отношения. Разбира се, като имаме предвид близките до рухване китайско-японски отношения, Си Цзинпин ще трябва да отдели голямо количество енергия, за да разреди напрежението с Токио. Но той трябва да осъзнае два обвързани факта: че отношенията със САЩ са далеч по-важни за дългосрочните интереси на Китай и че възстановяването на връзките с Токио ще бъдат може би първата, но жизнено важна стъпка в тази посока.

Почти няма съмнение, че висшето китайско ръководство дълбоко осъзнава същественото значение на стабилните отношения със САЩ; това осъзнаване е предотвратявало кризи през последните три десетилетия, които биха разрушили напълно тези отношения. Освен това е много вероятно новите лидери на Китай да продължат да водят прагматична външна политика и да се опитват да избягват конфронтация със САЩ.

Обаче поддържането на крехкото статукво става все по-трудно. Взаимното недоверие са изостря по няколко причини – промени в относителната мощ в полза на Китай, едностранчивото фокусиране върху военния аспект на американската „азиатска ос“, и ескалирането на териториалните спорове, които могат да въвлекат САЩ и Китай в процес на модернизиране на въоръжените им сили. Си Цзинпин и неговите колеги трябва да станат инициатори на политика на рестартиране, за да сигнализират на втората администрация на Обама, че Пекин се стреми да постави връзките на по-солидна почва.

Рестартирането би могло да започне с конкретни мерки за решаването на териториалните спорове с китайските съседи и особено с Япония, Виетнам и Филипините. Ако Си успее, ще може да демонстрира, че Китай ще се придържа към международното право при решаването на такива въпроси. Успех ще бъде и отстраняването на най-опасната тенденция – китайско-американското стратегическо съперничество в Източна Азия.

Рестартиране е необходимо и за стабилизирането на влошените отношения със САЩ в сферата на сигурността. Това ще бъде трудно заради стратегическото недоверие, което се дължи на фундаменталните разлики в политическите системи на двете страни. Все пак Китай може да предприеме значими мерки за обрат в динамиката на враждебност. Една от тях е размяната на военни визити да стане по-смислена и реална. Друга е договарянето на правила за избягването на военноморски инциденти. Започването на диалог за кибернетичната сигурност е абсолютно необходимо за избягването на потенциални инциденти с пагубни последствия.

Ясно е, че Пекин ще продължи да се сблъсква със скептицизма на Вашингтон. Но ако Си Цзинпин поеме инициативата с конкретни предложения, той ще установи, че администрацията на Обама е отзивчива.

За постигането на промяна в американската представа за китайското ръководство третият компонент от усилията на Си за рестартиране е вътрешната реформа и по-специално политическата реформа. Отстъплението към консерватизъм в Китай през последното десетилетие е най-дълбоката причина за влошаването на американско-китайските отношения. Си Цзинпин трябва да обърне тази тенденция, започвайки с една по-скоро символична стъпка, каквато е освобождаването от затвора по медицински причини на нобеловия лауреат за мира Лю Сяобо.

Със сигурност тази политика на рестартиране няма бързо да промени естеството на китайско-американските отношения и тя ще трябва да извърви дълъг път до налагането на авторитета на Си като решителен и далновиден ръководител, възнамеряващ да създаде по-дълготрайни двустранни отношения с Вашингтон.

БТА

* Авторът е професор по теория на управлението в колежа „Клеърмонт МакКена“ и гост старши преподавател в германската фондация „Маршал“ – бел. прев.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.