Времената след Петреъс

в. Вашингтон пост

Значи се оказа, че висшето ръководство на ЦРУ е имало пощенска кутия за тайните си от съвсем човешко, сексуално естество. Безспорно това е интригуващо. Но как стоят нещата с другите тайни – разузнавателните, заради които съществуване управлението? Какво е  положението с тях?

Когато шумът около погрешните лични преценки на Дейвид Петреъс утихне, ще остане въпросът за целите и мисиите на разузнаването. И ще възникне необходимостта от решаване на един проблем, пренебрегван по времето на Петреъс.

Петреъс беше избран за поста и гореше от желание да го заеме отчасти защото Белият дом смяташе, че в епохата на борба с тероризма традиционната мисия на ЦРУ да краде тайни прераства неусетно е се трансформира в по-обща задача, при която все повече се набляга на тайните паравоенни действия. Смяташе се, че пенсионираният генерал с неговия несравним опит в ръководенето на войните в Ирак и Афганистан е много подходящ да ръководи служба, съчетаваща изпълнението на разузнавателни и военни задачи.

Но ерата Петреъс в ЦРУ имаше скрит дефект, нямащ нищо общо с някакви си „неморални имейли“, а с това, че функцията да извършва тайна паравоенна дейност изместваше задачите за събиране на разузнавателна информация по старомодния начин. Всъщност на мен ми се струва, че именно това е поуката от катастрофата в Бенгази.

ЦРУ имаше сериозна база в града, там бяха изпратени поне половин дузина бивши сътрудници на военните специални сили като част от „Екипа за глобален отговор“. От онези мускулести момчета от силите за сигурност, наричани от предишните поколения служители на ЦРУ „горилите“. Те бяха в Бенгази отчасти защото ЦРУ подкрепяше програмата на Държавния департамент за събиране на боеприпаси за преносимите зенитни ракетни комплекси, останали без контрол след падането от власт на полковник Муамар Кадафи.

Сътрудници на управлението може да са работили и с либийските милиции, за да им помогнат да се превърнат в по-ефективни сили за сигурност. Имайки предвид големия брой на служителите по сигурността в базата в Бенгази, те безусловно са поели и задачата за гарантиране на сигурността в по-малкото американско консулство, намиращо се на около километър и половина оттам. То не е разполагало с охрана по стандартите на Държавния департамент, затова, когато се стига до а нападението от 11 септември, базата на ЦРУ е единственото място, откъдето може да дойде помощ.

Служителите на управлението и частните охранители са действали много смело, но те изобщо не е трябвало да попадат в такава ситуация. Поради това са допуснали грешка, разчитайки на либийските милиции за тежкото въоръжение, което им е било необходимо онази нощ, но което не са получили навреме. Петреъс посети базата в Бенгази седмица преди да подаде оставка, за да подкрепи служителите там и да направи оценка на случилото се. Неговите лични или писмени свидетелства ще са важни, за да разберем какво се е объркало.

Бенгази показа защо САЩ трябва да имат нелегални разузнавачи в в опасни страни като Либия. Те са там под прикритие, за да събират тайна информация, за да може да се гарантира сигурността на американските граждани. Онази нощ на САЩ е трябвало да знаят какво се случва в Бенгази, както и в Кайро, Тунис и в още половин дузина столици. Не е лесно да се събере такава разузнавателна информация – вербувайки и ръководейки тайни агенти – когато действаш от почти публична база, какъвто, изглежда, е бил случаят в Бенгази, а сигурно и на много други места по света.

ЦРУ неизбежно ще продължава да извършва някои паравоенни операции. САЩ все още водят война срещу „Ал Кайда“, а в Центъра за борба с тероризма на ЦРУ вече толкова умело извършват атаки с безпилотни самолети, че превърнаха убийствата от 3000 м височина в почти пристрастяващ таен политически инструмент.

А има възможност за паравоенни действия и в Сирия, включително идеята, подхвърлена ми от Ханк Кръмптън – бивш висш служител на ЦРУ, който наскоро издаде книга със заглавие „Изкуството на разузнаването“. Той предлага управлението да обучи екип от сирийци, който да може да преследва ирански бойци от силите „Кудс“ на иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция, работещи с режима на Башар ал Асад. САЩ организираха подобни тайни мисии за обучение в Ливан, Ирак и Афганистан.

Предложението ми харесва, то подчертава, че това е борба на сирийците, а не на иранците или американците. Но едно от решенията за ЦРУ след Петреъс е събирането на информация отново да заеме водещо място в управлението. Може би това ще стане възможно, когато то изгради изцяло нова мрежа от дълбоко засекретени „платформи“, които могат по-добре да предпазват служителите на ЦРУ, отколкото укрепеният комплекс в Бенгази.

И още едно мнение, изпратено от мъдър читател, който цитира и умната мисъл на Карл фон Клаузевиц: „Колкото по-висок е чинът, толкова повече смелостта трябва да е съпроводена с ум, склонен към размисъл… защото колкото по-висок е чинът, толкова по-маловажна е саможертвата и толкова по-важно е опазването на другите, в името на общото благо.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.