Краят на революциите

Какво е общото между грузинската и украинската опозиция?

РИА Новости

Оранжевата революция в Украйна. Снимка: агитклуб

Украинската обединена опозиция „Отечество“ заяви, че ще формира единна група във Върховната рада. С това изглежда приключва цялата изборна епопея – опозицията се признава за победена. Изборите в Грузия се състояха месец по-рано, но при все че екипът на Михаил Саакашвили ги изгуби, доста е трудно със сигурност да посочим кой в момента е опозиция.

Вече се разбра, че разликата не е от принципно значение. Който и да стане опозиция, не получава нищо. Дори там, където е имало революция.

Украинската опозиция призна – между редовете – че всички са знаели от самото начало: опозицията губи и никаква революция няма да има.

Изборите по партийни листи, както впрочем се очакваше, минаха сравнително честно. Без да слагаме в сметката административния ресурс, заради който мнозина избиратели в Източна Украйна не разбраха в изборите да участва друг освен Партията на регионите. Но това не подслади кой знае колко явния провал на властта в гласуването за партийни листи.

Както личи, властта е била готова за този провал, тъй че е гледала на всяка цена да се реваншира в едномандатните окръзи, без да се страхува нито от сравнения с изборите от 2004 г., нито от повторение на „оранжевото“ си поражение. Резултатите сочат, че парламентът ще остане под неин контрол.

Щом се уталожиха страстите, стана ясно, че всъщност те са пламнали без особени причини. Всичко мина без изненади и ако съдим по изборната обстановка, опозицията по принцип е чакала от вота само безизходица и отчаяние.

Ако бе участвала и Юлия Тимошенко, нещата може би щяха да стоят другояче. Неизменният й жар би могъл да осигури и нови гласове за опозицията, и продължение на безкомпромисната игра. Изобщо украинската опозиция си е лидерско явление. Кой ще си спомни утре за партията УДАР, ако Кличко отново се посвети само на бокса?

За пръв път в най-новата история на Украйна нямаше кой да поведе народа на барикадите. Опозицията прие реалността, очертана тъкмо от УДАР: по-добре да останем с по-малко победители в едномандатните окръзи, отколкото тия победители да избягат после във фракцията на властта. И при това положение партията бе готова да бракува към 10 на сто от потенциалните избраници.

А обединената опозиция не бракува никого. „И без това не ни достигат хора“, оправдаваха се партийци в кулоарите, използвайки твърде неприлични глаголи, за да опишат подхода на опозицията към идейно-кадровото наследство на Тимошенко.

В някои окръзи под знамето на партията се подвизаваха хора, представлявали до вчера – на местните избори – Партията на регионите, и опозицията знаеше това. А тук-таме, пораждайки най-обидни подозрения, опозиционери внезапно сваляха от листите свои хора, за да не пречат на кандидатите на властта.

Сякаш това бе същината на вота от самото начало, сякаш всички знаеха изборния резултат: едните получават властта, другите – гарантирано и комфортно място в политическото пространство.

Щом опозицията няма никакви шансове, дейността й спира да е политическа и това важи не само за Украйна. Украинският случай може би е най-ярък, защото тук опозицията работи в сравнително демократична среда (за разлика от много други постсъветски случаи), случва се да победи дори всесъкрушителния административен ресурс.

Но това явно е без значение, щом политическият процес си остава вътрешна работа на елитите. На „оранжевия“ протестен площад обществото повярва, че може да реши, както пожелае, дворцовия конфликт. А в двореца след известно объркване се разбраха, че играта по нови правила и без Кучма в общи линии е приемлива за всички.

Елитите чудесно се справяха, водейки общ бизнес през мнимата линия на идеологическия фронт. Хора от „донецкия клан“ лесно прескачаха през нея във властовия лагер на „оранжевите“ и обратно. В крайна сметка и условният запад, и условният изток се почувстваха измамени.

На 5 ноември към хиляда души откликнаха на призива на обединената опозиция и се събраха на митинг пред ЦИК, за да бранят гласовете в нейна полза. Но и те май не схванаха защо опозицията, настояла да се регистрира победата й в 13 окръга, лесно скланя впоследствие да редактира своето искане и да одобри в 5 окръга повторни избори. И дори ако опозицията спечели и в петте, това няма да засегне крайното разпределение на силите в парламента.

Украинският случай може би е венец на имитационната демокрация, уж премахната решително от оранжевата революция. Въпросът явно не опира до авторитарния стил в управлението – в Украйна той не може да се прилага в традиционните постсъветски мащаби. Въпросът опира до устройството на елита, предпочитащ вместо демократична конкуренция да сключи споразумение за един вид картел.

Понякога не се стига до споразумение. Тогава обществото получава шанс да се намеси, да промени едно или друго. Оранжев шанс – или обсипан с рози, както бе в Грузия.

В Грузия, за разлика от Украйна, този шанс до голяма степен бе използван. Късмет – и той пролича не само във видимите промени в държавното устройство. Никой вече не би нарекъл Грузия „несбъдната“ държава също тъй убедено, както по времето на Шеварднадзе. Но не по-малко важно е и друго – опитът да се гради процъфтяваща държава без гражданско общество претърпя провал. Изборите бяха спечелени от опозицията. Човек обаче не би проумял веднага кой всъщност днес е опозицията в Грузия.

От една страна, странно ще е да наречем опозиция онези, които са получили мнозинство в парламента и формират правителство, назначавайки свои хора дори на постове, спадащи към президентската зона на отговорност.

От друга страна, доста подозрителна е и явната готовност на президента да изглежда опозиция – особено ако името му е Михаил Саакашвили.

Въпросът на пръв поглед е безсъдържателен. Едната опозиция е спечелила, защото другата – предишната власт, е склонила сама да стане опозиция. Всичко си върви по реда и виждаме как по чудотворен начин авторитарният модел се превръща в класическа демокрация – поне с нормална сменяемост на властта. Елитите не се споразумяха помежду си и всички само печелят от това.

Но проблемът е, че отново става дума за имитационна демокрация – и двете страни играят роли, предвидени от демократичната процедура. Демокрацията не е станала система от правила на играта. Тя е само ограничена съвкупност от политически технологии, с които са въоръжени противопоставените, оцелели след революцията елити – които се различават от украинските само по това, че не са успели пак да се споразумеят за картел.

Също както преди революциите, всеки иска единствено цялата власт. Демокрацията е безсилна да решава тъй безкомпромисни задачи. Тя не е пречка в борбата за пълен монопол върху властта. Никоя демократична конституция не забранява изрично да се уреждат лични сметки, да се арестуват бивши министри и ето че Иванишвили извършва такива арести – както правеше впрочем и Саакашвили, щом дойде на власт. И през всичките години оттогава не стори нищо, за да съзре някой недемократичност в тази традиция.

Дошла на власт, бившата опозиция се държи с бившата власт, играеща ролята на опозиция, по същия начин, както въпросната бивша власт се държеше със Шеварднадзе. В този смисъл Иванишвили – това е Саакашвили днес.

Но и готовността на Саакашвили да бъде опозиция също май е просто технология. Той дава на опонента си възможност да се включи в изострянето на играта, да усети вкуса й, стига да може после при грешка на съперника да му отвърне с ответен удар, влагайки цялата си дълго сподавяна страст.

Импийчмънт ли? Чудесно. Докато се разиграят нещата, тъкмо ще минат и петте месеца, оставащи според конституцията до едномесечния прозорец – времето, когато президентът може да разпусне парламента. А кой ще гарантира, че дотогава Иванишвили няма да се разсее, спирайки тока на президентската канцелария, и да изгуби цялата си популярност?

Една революция може да промени правилата на играта и следващите избори дори да бъдат сравнително честни. Защото даже в Украйна никой не поставя под съмнение формалната аритметична победа на Партията на регионите.

Една революция може да отвори път към реформи. Не може само да гарантира, че следващата власт няма да сведе до нула всички постижения.

Победителят все така ще държи да получи всичко, без да оставя нищо на опозицията. И революциите засега не променят нищо в тази логика. Нови революции не се очертават.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.