Времето на сърдитите млади

Младежта проявява все по-голям интерес към политиката, но защо предпочита радикалните партии?

Чешки младежи на бирен празник. Снимка: лидовки

Допреди година-две „Общополска младеж“ бе само шепа десни радикали, на чиито митинги и шествия ходеха едва десетки, най-много към двеста момчета, „запалени“ по идеята за национална гордост, омраза към космополитичния Евросъюз и разните там “други” и “различни”, най-вече към евреите с вечните им заговори и кроежи да навредят на Велика Полша…

Днес „общополяците“ заедно с други групи от същата боя, на първо място с Национално-радикалния лагер (ONR), организират „Марш на независимостта“, привличащ втора година поред десетки хиляди симпатизанти на дясната опозиция. Сред тях изпъкват голям брой младежки лица. Не, полската младеж е далеч от поголовна фашизация – но има все пак някакви промени, раздвижване в отношението й към политиката, твърдят политолози и социолози.

И не само в Полша. Радикализмът – ляв и десен, винаги е бил „запазен“ по-скоро за младите: с годините човек обикновено, дори да не поумнее, поне започва да схваща, че сложните въпроси, да речем обществено-политическите, нямат прости отговори. Но макар че още в средата на миналото десетилетие сред младите източноевропейци доминираха нагласи за аполитичност, стремеж главно към частен живот, учение, развлечения и кариера, днес социолози констатират, че положението се мени. Младежта проявява интерес повече към политиката – и е склонна да предпочита радикалните политически сили.

Ето и факти. Както сочи резултатът от парламентарните избори в Унгария през 2010 г., с най-млад електорат разполага крайнодясната партия „Йоббик“, събрала почти 17 на сто от гласовете. (Лидерът на „Йоббик“ Габор Вона впрочем е само 34-годишен.) Скорошните избори за Върховна рада в Украйна потвърдиха тази тенденция: наред с партията УДАР на Виталий Кличко най-много гласове на млади избиратели получи дяснорадикалната „Свобода“. Полските социолози виждат в страната „нова вълна“ от привърженици на най-голямата национално-консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС), чийто електорат видимо се подмладява. В навечерието на изборите от 2005 г. младите поляци страняха от ПиС и си предаваха от блог на блог шегата „Спаси родината – скрий паспорта на баба си“, но днес тя вече не е актуална.

Политическият спектър в Чехия по традиция е поизместен вляво и в подобно положение там се озоваха комунистите. На местни и национални избори те редовно събират 12 до 18 на сто от гласовете. Преди 10-12 години някои политолози твърдяха, че компартията скоро ще напусне политическата сцена по естествени причини – нейният възрастен електорат, казано направо, просто ще измре. Нищо подобно: в строя влязоха нови бойци и местният клуб от любители на черешите (мирният плод краси емблемата на чешката компартия наред с червената петолъчка) се разрасна благодарение на протестни гласове, включително от хора на 25-30 години. За пример ще посочим младежа, имитирал в края на септември покушение срещу президента Вацлав Клаус (пневматичният му пистолет бе зареден с пластмасови топчета) – стрелецът бе член на комунистическата партия. Тя впрочем осъди неговата постъпка и изключи от редовете си остроумния хулиган.

Дали това са последици от икономическата криза? И да, и не. Да – защото е трудно да си намериш свястна работа, особено в депресивните райони; правителствата в борба с бюджетния дефицит орязват социалните помощи; бизнесът в тия времена нещо не цъфти. А обществото издига на преден план потреблението – и кара
един младеж, който не може да си купи кола, нов компютър, дори свестни дрехи някой път, да се чувства като последния лузър. Да се ядосва и сърди. И да търси изход, примерно да гласува за „хора честни и читави, които ще сложат най-сетне ред в тая държава“.

Нещата обаче не опират само до кризата. Със сигурност има и друго, за да хвалят 72 на сто от румънците епохата на Чаушеску в скорошна анкета. А една четвърт от чехите – да заявят, че биха склонили и на авторитарен режим (за още една четвърт е все едно дали да живеят в демокрация или в авторитарна страна). И в двата случая бе висок делът на участниците под 30-годишна възраст, незапомнили всъщност нито „карпатския гений“ Чаушеску, нито скъпия другар Густав Хусак. По всичко личи, че се е продънила историческата памет, по-специално заради пропуски в образователната система, на първо място в обучението по най-нова история.
В Чехия например самите учители признават, че днешният среден ученик знае повече за Карл Четвърти (крал от 14-и век, допринесъл за разцвета на Чехия), отколкото за комунистическите лагери или за това кой с кого е воювал през Втората световна война.

Демокрацията е посвоему коварна: тя гарантира свобода, но без да гарантира нейната дълготрайност – ако на мнозинството му се прииска да опита нещо различно. В днешна Източна Европа това мнозинство може да бъде оглавено от сърдитите млади хора. Вероятност, не твърде голяма засега. Но тя расте. Както ми писа тези дни мой близък от Варшава, нагледал се на сблъсъци между десни радикали и полиция в Деня на независимостта: „Глупаво е да зовеш за революция, докато няма революционна ситуация. У нас такава още няма. Но това не значи, че няма и да има“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.