Черната година на премиера Рахой

Франс прес

Испанският премир Мариано Рахой се наслаждава на пурата си в Ню Йорк. Снимка: от тв екрана

Година след победата на парламентарните избори вятърът обърна посоката за испанския премиер от десницата Мариано Рахой, изправен на катастрофална икономическа конюнктура, силно социално недоволство и изблик на сепаратизъм в Каталония.

„Знаехме, че 2012 година ще бъде лоша година. 2013 година ще бъде по-добра, а през 2014-а растежът на икономиката ще се възобнови“, обеща вчера Рахой, в навечерието на първата година от избирането си на 20 ноември 2011 година.

Под бдителния поглед на Брюксел правителство прие това лято тригодишен план, който предвижда икономии на стойност 150 милиарда евро, успявайки да отблъсне Дамоклевия меч на общ спасителен план за икономиката на страната с цената на обвиненията на критиците му, описвайки го като човек с вързани крака и ръце, изправен пред кризата.

„Казано направо Мариано Рахой е лишен от лидерски талант. Той действа като партиен човек, а не като държавник. А Испания се нуждае именно от държавник“, отсече Фернандо Валиеспин, професор по политически науки в Автономния университет в Мадрид.

От встъпването си в длъжност през декември 2011 година Мариано Рахой трупа лоши новини: скок на безработица, която засяга една четвърт от трудоспособното население на страната, рецесия, рязко увеличение на държавния дълг и на бюджетния дефицит.

Юрист по образование, Рахой се ангажира с прозрачност и се хвърли с екипа си в танц на цифрите, който до голяма степен стопи доверието в него на пазарите, но и на избирателите.

Един пример: на 27 септември правителството обяви, че бюджетният дефицит ще остане 6,3 % от брутния вътрешен продукт, както бе обещало. Два дни по-късно то призна, че, поне временно, дефицитът ще бъде 7,4 % заради държавната помощ, отпусната на банките.

Макар че официално Европейският съюз приветства усилията на Испания, „Брюксел гледа на правителството в Мадрид като на опортюнистично и ненадеждно“, отбелязва политическият анализатор Антон Лосада.
„Той казва едно в Брюксел и друго в Мадрид. Как е възможно, например, да твърди, че ще удържи дефицита и в същото време да обещава увеличение на пенсиите?“, пита Лосада.

„Дали Мариано Рахой е на нужната висота?“, задава въпрос и френският икономически седмични „Шаланж“, споменавайки за съмнения в Европа, а британският „Икономист“ го нарече „непредвидим“ и „загадъчен“.
И макар той самият да обяви най-големите орязвания в бюджета, Мариано Рахой накърни образа на ръководител „добър баща на семейство“, успокояващ и смел, какъвто искаше да изглежда, изявявайки се в изкуството да се измъкваш от положението.

Той си навлече неприязън и когато бе сниман да пуши пура през септември в Ню Йорк, докато в същото време правителството му обяви нови мерки за икономии, предизвика насмешки с публикуването на снимка, на която свенливо позира редом до двойката Обама.

Най-голямо раздразнение обаче той породи по въпроса за искането на спасителна помощ за испанската икономика след европейския пакет от 100 милиарда евро, обещан през юни на банките.

Според Фернандо Валиеспин, Мариано Рахой „вероятно е прекалено зависим от вътрешната политика: първо бяха изборите в Андалусия през пролетта (на които левицата остана на власт), а след това изборите в Страната на баските и в Галисия“ на 21 октомври.

Десницата запази властта в крепостта си Галисия, но не успя да спре възхода на сепаратистки настроената левица в Страната на баските. „Другата й голяма крепост е Каталония“, казва Антон Лосада. Този район в североизточната част на Испания избира на свой ред в неделя (25 ноември) парламент и би могъл да организира референдум за самоопределяне.

И макар проектът на националистите да е мъгляв, на Мариано Рахой му е съвсем ясно, че става дума за суверенитета на Испания: заплаха, която се възприема достатъчно сериозно. Красноречив факт е, че премиерът, който днес се очаква Барселона, а след това в петък, при закриването на кампанията, лично се включи в битката.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.